Изкуственият интелект и новите технологии няма да подобрят живота на всички. Нужен ни е нов обществен строй!
Много млади и даже интелигентни хора през днешния ден имат вяра, че с помощта на взрива на новите технологии, на изкуствения разсъдък, цифровизацията и откритията в областта на био и нанотехнологиите, бъдещето ни ще е някакъв либерално- технократски парадайс. В този парадайс всички ще се радваме на неограничена персонална независимост и ще живеем щастливо, отдадени напълно единствено на персоналните си удоволствия и благополучие, ще можем да се лекуваме посредством наномедицина и регенеративните технологии ще ни държат млади до 90 год възраст, а изкуствен интелект и роботи ще ни разрешат по през целия ден да четем книги, да рисуваме, да пишем лирика или да се разхождаме.
Несъзнателно те имат вяра в края на историята - в това, че повече няма да има никакви обществени разтърсвания, че демократичната народна власт и пазарния капитализъм ще господстват постоянно, а новите технологии ще създадат живота ни прелестен. Те не са отговорни. Така им втълпява глобалистката агитация от години и в това имат вяра.
Малко по-различно бъдеще бленуват днешните господари на света - мулти и квази милиардери, швабове, Ротшилди, Гейтсове. Те мечтаят елементарните индивиди на земята да се слеят в едно световно, елементарно управляемо “отворено общество ”, в което няма раси, полове религии и народи и се радват на това, което им “отпуснат ” господарите. Всъщност - те мечтаят за тотална световна тирания, мечтаят да трансфорат милиарди в разчовечени " крепостни селяни ", в които е унищожена всякаква воля за живот, в тяхно лично стадо добитък, живеещо в непрекъснат боязън от климатични промени, нови пандемии, настъпление на извънземни и всевъзможни други “глобални провокации ”. И най-важното е тази маса хора най-сетне да е толкоз смазана, че да не им основава никакви проблеми.
В това бъдеще самите богаташи мечтаят единствено те да се радват на безкрайната си власт и благосъстояния. За тях това е тяхното право, тяхната персонална независимост и техния “край на историята ”. Общо взето - мечтаят за един собствен “Елизиум ”, без значение дали ще е в космоса или на земята, един парадайс, в който единствено те си живеят щастливо и не се месят с тълпата от небогати “подчовеци ”. Мечтаят единствено те да се възползват от достиженията на новите технологии. Мечтаят да живеят стотици години с помощта на наномедицината, генетични усъвършенствания и промяната на органи, да основават идеалните си деца посредством модифициране на ДНК, а функционалностите по поддръжка на първокласния им живот да са поети от машини с изкуствен интелект.
Историята, обаче ни демонстрира, че нещата надали ще се развият по този метод. Има задоволително образци от предишното по какъв начин фантазиите на богатите не се сбъдват и тв също плачат.
Първата индустриална гражданска война - парната машина, механичния стан и доменните пещи бяха изкуствения разсъдък и роботите при започване на XIX век.
Пример - изобретението на парната машина от Джеймс Уат направи хиляди фабриканти свръхбогаташи. Единствените им проблеми бяха какъв брой карата диаманти да купят на съпругите и любовниците си. Същата нова технология, обаче трансформира Англия от началото на XIX век в една ужасна антиутопията, разказана прелестно в романите на Чарлз Дикенс. Богаташите си живееха щедро, а масата безработни (благодарение на същата парна машина) бяха натикани в така наречен работен домове. Там мъже и дами живееха разграничени като стадо животни, да не би да се разплодят без знанието и разрешението на господарите, и получаваха по една чорба дневно.
Тогава фабрикантите също са си мислели, че това е завършек на историята и че тяхното богатеене и власт ще е постоянно. Обаче не стана по този начин.
Напротив - още във втората половина на XIX век масата хора последователно заживяха материално по- добре. И " виновността " за това не беше в щедростта и добротата на богаташите, нито в парната машина и доменните пещи, а в страха на капиталистите, че може да се простят освен с благосъстоянията си, а и с главите си.
Тогава протестите и революциите, основани на концепциите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, дружно с появилото се синдикално придвижване уплашиха милионерите и те бяха принудени да отделят доста по-голяма част от облагите си за заплати на служащите.
По същото време, с цел да парира марксизма, канцлерът Ото декор Бисмарк в Германия наложи така наречен държавен социализъм, в който служащите получиха държавни здравни и пенсионни осигуровки, а децата им ходеха в държавни детски градини.
Безспорно е, че социализма, без значение от мимикриите си, промени света, като принуди озверелите от лакомия тогавашни капиталисти да трансфорат служащите си в обикновено живвещи хора.
По-късно, до каква степен сполучливо, до каква степен не, в Русия победи социалистическа гражданска война. Но социализмът към този момент беше пуснал корени на всички места. В Западна Европа също беше ръководещ строй, даже и в мимикриите му в италианския фашизъм и немския националсоциализъм.
Безспорно тези системи бяха доста надалеч от идеала, позволиха се големи неточности, принуждение и реки от кръв. Но е потвърдено, че човек не може да сътвори изцяло идеално общество. Не сме ангели, ръководени от Бог, а тленни хора, живеещи в неверен свят. Затова пък първите несполучливи социалистически опити ни научиха кое и по какъв начин не би трябвало да се прави.
Въпреки това в тези ранни социализми имаше в огромна степен обществено тъждество. Индивидуализмът беше изкоренен, за сметка на колективизма или етатизма.
По- късно, посредством основаването на запад на обществената страна на всеобщото благополучие (welfare state) съвсем се реализираха концепциите за независимост, приятелство и тъждество. Това също беше социалистическа система, в която имаше много заслужено преразпределение на богатствата. Социалната страна властваше в Европа и Съединени американски щати до 80-те години на XX век и беше сполучлива опция на болшевизма. Именно тя сътвори междинната класа и високия витален стандарт на запад.
После, след заличаването на класовия зложелател в лицето на социалистическата система, социализмът и обществената страна на запад бяха сменени от концепциите на Милтън Фридман и Фридрих декор Хайек. Те постановиха неолиберализма - системата, чиито главен девиз беше “държавата да я няма и всеки да печели колкото може повече, както откри за добре ”, т.е. - още веднъж индивидуализъм, още веднъж лакомия, тъкмо като при започване на XIX век.
Този строй господства и през днешния ден, трансформира се в глобализъм, т.е. система за световна власт на гигантските транснационални корпорации и техните притежатели милиардери. Затова и светът още веднъж се раздели на доста небогати и малко, само че доста богати, а богатите мечтаят за упоменатия нагоре собствен Елизиум. По тези аргументи през днешния ден се тресем от напрежение и тътнещи обществени и даже геополитически спорове.
Тъй като с просто око се вижда, че неолиберализмът ни води към погибел, светът още веднъж има потребност от социализъм. Той евентуално ще е от нов вид. Задачата му няма да е по-лесна. По-тежка ще е.
Обаче аз съм оптимист - както се появиха Маркс, Бисмарк и Кейнс, по този начин и в този момент ще се появят нови мислители, нови революционери, които да " вкарат в пътя " алчните милиардери и благодарение на налични на всички нови технологии да основат нови равнища на обществена правдивост и всеобщо благоденствие. Вече имаме опит, сили и средства да го реализираме.
В бъдещето можем и би трябвало да отидем всички дружно. Всяка система, настояща въз основата на потисничеството, индивидуализма и обществения дарвинизъм, ще ни държи непрекъснато в предишното, а светът ще бъде раздиран от нови протести, въстания и революции.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8689Българска делегация е в Москва на интернационална конференция " За независимост на нациите! " Алтернативен Поглед68100Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед75745Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед40145Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21689Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед372123Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251206Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед227793Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110563Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежението
<
Несъзнателно те имат вяра в края на историята - в това, че повече няма да има никакви обществени разтърсвания, че демократичната народна власт и пазарния капитализъм ще господстват постоянно, а новите технологии ще създадат живота ни прелестен. Те не са отговорни. Така им втълпява глобалистката агитация от години и в това имат вяра.
Малко по-различно бъдеще бленуват днешните господари на света - мулти и квази милиардери, швабове, Ротшилди, Гейтсове. Те мечтаят елементарните индивиди на земята да се слеят в едно световно, елементарно управляемо “отворено общество ”, в което няма раси, полове религии и народи и се радват на това, което им “отпуснат ” господарите. Всъщност - те мечтаят за тотална световна тирания, мечтаят да трансфорат милиарди в разчовечени " крепостни селяни ", в които е унищожена всякаква воля за живот, в тяхно лично стадо добитък, живеещо в непрекъснат боязън от климатични промени, нови пандемии, настъпление на извънземни и всевъзможни други “глобални провокации ”. И най-важното е тази маса хора най-сетне да е толкоз смазана, че да не им основава никакви проблеми.
В това бъдеще самите богаташи мечтаят единствено те да се радват на безкрайната си власт и благосъстояния. За тях това е тяхното право, тяхната персонална независимост и техния “край на историята ”. Общо взето - мечтаят за един собствен “Елизиум ”, без значение дали ще е в космоса или на земята, един парадайс, в който единствено те си живеят щастливо и не се месят с тълпата от небогати “подчовеци ”. Мечтаят единствено те да се възползват от достиженията на новите технологии. Мечтаят да живеят стотици години с помощта на наномедицината, генетични усъвършенствания и промяната на органи, да основават идеалните си деца посредством модифициране на ДНК, а функционалностите по поддръжка на първокласния им живот да са поети от машини с изкуствен интелект.
Историята, обаче ни демонстрира, че нещата надали ще се развият по този метод. Има задоволително образци от предишното по какъв начин фантазиите на богатите не се сбъдват и тв също плачат.
Първата индустриална гражданска война - парната машина, механичния стан и доменните пещи бяха изкуствения разсъдък и роботите при започване на XIX век.
Пример - изобретението на парната машина от Джеймс Уат направи хиляди фабриканти свръхбогаташи. Единствените им проблеми бяха какъв брой карата диаманти да купят на съпругите и любовниците си. Същата нова технология, обаче трансформира Англия от началото на XIX век в една ужасна антиутопията, разказана прелестно в романите на Чарлз Дикенс. Богаташите си живееха щедро, а масата безработни (благодарение на същата парна машина) бяха натикани в така наречен работен домове. Там мъже и дами живееха разграничени като стадо животни, да не би да се разплодят без знанието и разрешението на господарите, и получаваха по една чорба дневно.
Тогава фабрикантите също са си мислели, че това е завършек на историята и че тяхното богатеене и власт ще е постоянно. Обаче не стана по този начин.
Напротив - още във втората половина на XIX век масата хора последователно заживяха материално по- добре. И " виновността " за това не беше в щедростта и добротата на богаташите, нито в парната машина и доменните пещи, а в страха на капиталистите, че може да се простят освен с благосъстоянията си, а и с главите си.
Тогава протестите и революциите, основани на концепциите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, дружно с появилото се синдикално придвижване уплашиха милионерите и те бяха принудени да отделят доста по-голяма част от облагите си за заплати на служащите.
По същото време, с цел да парира марксизма, канцлерът Ото декор Бисмарк в Германия наложи така наречен държавен социализъм, в който служащите получиха държавни здравни и пенсионни осигуровки, а децата им ходеха в държавни детски градини.
Безспорно е, че социализма, без значение от мимикриите си, промени света, като принуди озверелите от лакомия тогавашни капиталисти да трансфорат служащите си в обикновено живвещи хора.
По-късно, до каква степен сполучливо, до каква степен не, в Русия победи социалистическа гражданска война. Но социализмът към този момент беше пуснал корени на всички места. В Западна Европа също беше ръководещ строй, даже и в мимикриите му в италианския фашизъм и немския националсоциализъм.
Безспорно тези системи бяха доста надалеч от идеала, позволиха се големи неточности, принуждение и реки от кръв. Но е потвърдено, че човек не може да сътвори изцяло идеално общество. Не сме ангели, ръководени от Бог, а тленни хора, живеещи в неверен свят. Затова пък първите несполучливи социалистически опити ни научиха кое и по какъв начин не би трябвало да се прави.
Въпреки това в тези ранни социализми имаше в огромна степен обществено тъждество. Индивидуализмът беше изкоренен, за сметка на колективизма или етатизма.
По- късно, посредством основаването на запад на обществената страна на всеобщото благополучие (welfare state) съвсем се реализираха концепциите за независимост, приятелство и тъждество. Това също беше социалистическа система, в която имаше много заслужено преразпределение на богатствата. Социалната страна властваше в Европа и Съединени американски щати до 80-те години на XX век и беше сполучлива опция на болшевизма. Именно тя сътвори междинната класа и високия витален стандарт на запад.
После, след заличаването на класовия зложелател в лицето на социалистическата система, социализмът и обществената страна на запад бяха сменени от концепциите на Милтън Фридман и Фридрих декор Хайек. Те постановиха неолиберализма - системата, чиито главен девиз беше “държавата да я няма и всеки да печели колкото може повече, както откри за добре ”, т.е. - още веднъж индивидуализъм, още веднъж лакомия, тъкмо като при започване на XIX век.
Този строй господства и през днешния ден, трансформира се в глобализъм, т.е. система за световна власт на гигантските транснационални корпорации и техните притежатели милиардери. Затова и светът още веднъж се раздели на доста небогати и малко, само че доста богати, а богатите мечтаят за упоменатия нагоре собствен Елизиум. По тези аргументи през днешния ден се тресем от напрежение и тътнещи обществени и даже геополитически спорове.
Тъй като с просто око се вижда, че неолиберализмът ни води към погибел, светът още веднъж има потребност от социализъм. Той евентуално ще е от нов вид. Задачата му няма да е по-лесна. По-тежка ще е.
Обаче аз съм оптимист - както се появиха Маркс, Бисмарк и Кейнс, по този начин и в този момент ще се появят нови мислители, нови революционери, които да " вкарат в пътя " алчните милиардери и благодарение на налични на всички нови технологии да основат нови равнища на обществена правдивост и всеобщо благоденствие. Вече имаме опит, сили и средства да го реализираме.
В бъдещето можем и би трябвало да отидем всички дружно. Всяка система, настояща въз основата на потисничеството, индивидуализма и обществения дарвинизъм, ще ни държи непрекъснато в предишното, а светът ще бъде раздиран от нови протести, въстания и революции.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8689Българска делегация е в Москва на интернационална конференция " За независимост на нациите! " Алтернативен Поглед68100Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед75745Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед40145Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21689Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед372123Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251206Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед227793Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110563Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежението
< Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ