Много млади хора гласуваха за зелени партии на изборите за

Много младежи гласоподаваха за зелени партии на изборите за европарламент. Повечето от тези гласоподаватели обаче бяха не на изток, а на запад.

Това написа " Йецт ", младежкото онлайн списание на немския вестник " Зюддойче цайтунг ", в публикация, оповестена след последния ден на евроизборите. Изданието отбелязва, че в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Финландия, Дания и Ирландия резултатите на зелените партии са доста положителни, а спрямо 2014 година немската съвсем удвоява поддръжката си - от 10.7 на 20.5%.

За доста възпитаници и студенти вотът се оказа завършен като " климатични избори " поради така наречен петъци за бъдещето и това, дружно с " климатичната стачка " в над 200 града в Германия, способства вниманието им да се насочи към тематиката. В Германия 35% от хората сред 18 и 24 година и 25 на 100 от гласоподавателите сред 25 и 34 година са дали своят вот за партията.

Вълната обаче не мина през цяла Европа. В " Зелени/Европейски свободен алианс " - групата на зелените партии в Европарламента " - съвсем всички партии, влезнали в Народното събрание, са от Западна и Северна Европа. Според Милан Нич, член на центъра за средно- и източноевропейски проучвания и Централна Азия " Роберт Бош " към Германското сдружение за външна политика, изключително в огромни градове на запад обичайните партии са спрели да са толкоз значими, а млади висшисти с положителни заплати считат здравето и устойчивия живот за задоволително значими и могат да дадат гласа си за такива партии.

" В Германия обаче тази наклонност се развиваше 30 или 40 години, " споделя той. " Когато се основаха Зелените, в източноевропейските страни още доминираше комунизмът. " Освен това за комунистическите технократи околната среда не е имала роля като в Германия през осемдесетте години, когато политиката в тази сфера си пробива път в страната - тя е значима и за поколението на 46-годишния Нич.

След разпада на Съветския съюз страните от блока би трябвало да стартират изначало и " постоянно се не помни, че в Европа няма различен район, който е трябвало да премине през толкоз доста промени за толкоз малко време - политически, софтуерни, публични.. Всъщност това е прекалено много за един живот. А политическите трендове желаят време, с цел да се развият. "

Освен това източните общества още не са в " постматериалистическата и постиндустриалната фаза " - промишлеността и производството имат по-голям дял, урбанизацията е по-слаба, има повече провинциални региони с по-лоша инфраструктура. Германия също има своята отговорност, счита той - автоиндустрията трансферира доста производства в Източна Европа. Подобни дейности доведоха до доста отрицателно влиние на ограничения за околната среда върху стопанската система. Сега значим въпрос за екологичното бъдеще на Европа е къде ще се създават батериите.

Границите сред някакъв " зелен " Запад и " не толкоз зелен " Изток не са толкоз ясни и младите на изток също мислят за отбрана на околната среда, само че " там климатичните промени идват по-бавно в дневния ред ". В Унгария да вземем за пример, макар че партии като " Монентум " (третата най-голяма в Европарламента) включва въпроса като част от акцията си, младите генерации там сега са заети да пробват да спасят върховенството на закона и правовата страна.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (577)