Много ми се иска, поколенията един ден да кажат, че

" Много ми се желае, поколенията един ден да кажат, че без значение от грешките, които сме допускали, в последна сметка не позволихме да изгубим достойнството си ". Това съобщи Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2002 година, който през днешния ден отбелязва своя 70-годишен празник и 25-ата годишнина от встъпването му в служба.

„ Мислех, че предвид на моя житейски опит – нищо не може да ме развълнува. Но през днешния ден съм откровено разчувствуван. Освен рождения ми ден, който не е изключително събитие, този панел е важнен, тъй като ни върна 25 години обратно. Но значимото в него не е моето присъединяване в тези три основни събития, които в действителност обърнаха посоката на страната ни ”, акцентира Стоянов.

„ Ако имаме няколко сантиментални години в посткомунистическата история на страната ни – това бяха точно тези години. Искам да благодаря на всички, без които нещата нямаше да тръгнат в тази посока. Смея да кажа, че с посоката, която зададохме тогава – България върви сполучливо напред. Независимо от обстоятелството, че прекалено много хора не съумяха да впишат своите лични ориси в този сполучлив народен вървеж. Независимо, че забравихме за тези, които остават отвън борда даже на междинното благополучие в България ”, добави Стоянов.

„ И в случай че си коства да кажа нещо – като апел към днешната политическа класа, това е - работете оттук насетне тази ножица от ден на ден да се свива. Работете да има все по-малко хора, които не усещат днешния триумф на България ”, уточни той.

" След като преди 25 години успяхме да преодолеем тези компликации, съм уверен, че ще преодолеем и днешните компликации, сподели пред публицисти в резиденция " Бояна " президентът Петър Стоянов (22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.) преди началото на конференцията " Цивилизационният избор на България: 25 година обратно и още толкоз напред (1997 – 2022 – 2047 г.) ", която е отдадена на него. 

" Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които значително дефинираха ориста на България до през днешния ден ", спомни си Стоянов - разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато отхвърлих мандат на Българска социалистическа партия, подаването на молбата за участие в НАТО и съглашението за Валутния ръб. И, когато през днешния ден всички вести стартират с това в каква тежка рецесия живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да припомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история ", означи той.

Стоянов подсети: " Тогава нямахме 125 милиона, с цел да си платим житото, България оставаше без самун, сметките ни бяха блокирани, тъй като страната ни беше във банкрут, само че той съобщи, че е оптимист, че България върви напред и нагоре, без значение, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода ".

" Ако би трябвало днешните политици да мислят, то е по какъв начин, вървейки нагоре, развивайки се стопански, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са минимум предпазени ", даде съвет Стоянов.

Според него концепцията да се следва сляпо и постоянно публичното мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната концепция. В избрани исторически моменти всяка страна има потребност от водачи, които да прогледнат няколко десетилетия напред, означи президентът Стоянов.

Петър Стоянов е уверен, че методът да се излезе от рецесията е да си повярваме. Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния миг поканен родственик от провинцията, наложително би трябвало да имаме своя физиономия, свое мнение, собствен явен изказ, сподели президентът. Не можем непрестанно да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили задоволително поздравления и да изпадаме в отчаяние, когато не ги получим - желае се самочувствие, безапелационен е Петър Стоянов.