Ще плаща ли Русия репарации
Много водачи по света споделят, че Русия би трябвало да си заплати за войната в Украйна. Напоследък се приказва и за погашение на репарации. Какво стои обаче зад тази дума и по какъв начин победените са плащали на спечелилите до момента?
Все повече прогнози споделят, че съветският президент Владимир Путин няма да може да завоюва войната в Украйна, която самичък стартира през февруари.
Това значи, че рано или късно някой (дори и да не е към този момент той) ще би трябвало да седне от страната на Русия на масата за договаряния и да подпише кротичък контракт. В него ще би трябвало да признае виновността и да поеме отговорността за най-безсмислената и посредствена война на 21 век, написа службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) за Сибир.
Ето за какво в този момент, когато ракети и бомби не престават да падат върху украинските градове, а броят на жертвите и вредите нарастват всеки час, мнозина започнаха да мислят по какъв начин Русия ще помогне за възобновяване на разрушената от нея Украйна.
Вариантът за това е един - Москва да заплаща репарации.
" Замразените " от Лондон съветски активи от 350 милиарда $ са добър начален капитал за репарации.
Засега това звучи по-скоро като фантазия. Въпреки че към този момент има добър стартов капитал за нейното осъществяване – съветските активи от 350 милиарда $ , които Лондон „ замрази “ в първите седмици на войната.
На 14 ноември Общото заседание на Организация на обединените нации с апел за съветски репарации в интерес на Украйна. Тя беше подкрепена от 94 страни. Решението на Организация на обединените нации не задължава никого с нищо, то е по-скоро " протокол за планове ".
На 30 ноември Европейската комисия (ЕК) поддържа концепцията за търсенето на отговорност от Русия за нашествието в Украйна, като Москва изплати.
" Русия би трябвало да заплати за своите ужасяващи закононарушения ", сподели председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен .
По данни на Европейска комисия до този миг Русия е нанесла на Украйна вреди за към 600 милиарда евро.
Но плащал ли някой съществено репарации в човешката история?
Контрибуцията - майката на репарациите
Думата " репарации " се появява при започване на 20 век във Версайския контракт от 1919 година, където ненатрапчиво заменя понятието " контрибуция ". Това е един от договорите към края на Първата международна война, с който се поставя завършек на войната сред Германия и Антантата.
Що се отнася до контрибуцията, за хората постоянно е било ясно, че на процедура това е узаконен от войната обир на победения от спечелилия. „ Vae victis “ („ Горко на победените “) е може би единственият римски откъс, произнесен не от римлянин. Фразата е на вожда на галите Брен, който след блокада на Рим е изискал откуп в злато от жителите на града.
Обстоятелствата към тази контрибуция остават забулени в мъгла. Според историка Тит Ливий тя въобще не е била платена. Римският пълководец Марк Фурий Камил е съумял да събере войска и да прогони варварите. Но това е, по този начин да се каже, формалната позиция.
Според по-малко патриотично настроени римски историци Камил не е изпращал войски на никое място, а просто се е договорил с Брен за размера на откупа. Така или другояче Камил е посрещнат в Рим с успех. И защото " victores non iudicatur " ( " спечелилите не се съдят " ), за подкупа са се постарали да не помнят допустимо най-бързо.
Тази преживелица е от 390 година прочие н. е. , само че още тогава излиза наяве, че контрибуциите са комплицирано нещо и победените не обичат да си спомнят за тях, а още повече - да заплащат. Век след век спечелилите ограбват победените. Вземат каквото и да било: пари, полезности, плебеи. Неслучайно самата дума " контрибуция " на доста езици е синоним на обир.
Чак през 19 век , когато стартира да се приказва за „ разпоредбите на войната “, ограбването на локалното население става симптом на неприятен усет. Ограбване продължава да има, както и преди, само че без доста звук и без никой да се хвали с това. А думата " контрибуция " е една от главните в речника на войнствените политици.
Наполеон изключително доста е обичал да взема репарации. Нито един от мирните му контракти не е бил подписан, без да се обърне внимание върху този миг. От 1795 до 1808 година Франция получава от победените страни (Нидерландия, Прусия и други) повече от двадесет контрибуции на обща стойност 535 млн. франка.
За какво е плащала Русия
Дълго време Русия е една от страните победителки, които получават репарации, само че не дават. Tя изключително добре съумява да печели за сметка на Османската империя. След Първата руско-турска война (1768–1774) Русия получава 4,5 милиона златни рубли. Сто години по-късно (през 1878 г.), Русия печели военна премия в размер на 802,5 млн. франка .
Но при започване на 20 век всичко се трансформира трагично. След провалянето в Руско-японската война, с помощта на хитрата дипломация, е допустимо да се мине без контрибуции, само че тогава стартират компликациите. Виновни за това са болшевиките. През 1918 година те подписват с Германия прословутия Брест-Литовски сепаративен кротичък контракт , като уверено отхвърлят личния си девиз за „ Мир без анексии и контрибуции “.
Анексията и контрибуциите за Ленин не са проблем. Тогава той взима Полша, Литва, част от Латвия, Естония и дори Украйна и 6 милиарда марки!
Но още непристигнало всичкото злато, в Германия избухва гражданска война, а по-късно тя би трябвало да признае провалянето си в Първата международна война и сама да заплати на спечелилите.
Болшевиките вземат решение, че бързо ще си върнат Западна Украйна, Беларус и Полша. Срещат обаче отпор и след двугодишна война през 1920 година е подписано съглашение, съгласно което Полша получава освен западната част на Украйна и Беларус, само че и над 30 млн. златни рубли репарации. Така че болшевиките още веднъж би трябвало да заплащат.
Справедлив обир
Думата " контрибуция " някак незабелязано е сменена с думата " репарация ", макар че наподобяват едни и същи по смисъл.
И двете значат заплащане от победената страна. Но контрибуциите като форма на въоръжен обир са отстранени през 20 век или по-скоро са направени безинтересни за спечелилия. На първата и втората конференция в Хага (през 1899 и 1907 г.) е решено, че контрибуция може да се вземе единствено за издръжката на войските и за разноските по ръководството на окупираните територии. Нито стотинка повече.
Ето за какво, откакто Първата международна война завършва и би трябвало да се направи нещо с победения, страните от Антантата измислят нова дума: " репарации ". С други думи, отплата за вредите, породени от войната.
По силата на Версайския контракт Германия е задължена да заплати 100 хиляди тона злато.
А вредите всеки пресмята по своему. По силата на Версайския контракт Германия е задължена да заплати 269 милиарда златни марки, което почти подхожда на 100 хиляди тона злато. На елементи, тези репарации са дефинитивно изплатени 91 години по-късно - през 2010 година
Чак след Втората международна война въпросът с репарациите е решен бързо и коренно. Потсдамската конференция през 1946 година взема решение, че съдружниците, които разделят Германия на окупационни зони, имат право да изнесат всички парични активи, полезности, съоръжение. След картбланша съдружниците незабавно се захващат за работата.
Особено се старае Съветският съюз, където наред с други неща, са изнесени 60 хиляди пиана, 460 хиляди радиоапарата, 190 хиляди килима, 940 хиляди мебели, 265 хиляди стенни и настолни часовници.
Първо са изнесени не дребни битови неща, а машини, коли, технологии, чертежи, цели фабрики и лаборатории. И германци - под формата на квалифицирана работна ръка. Те са добавени към тези стотици хиляди пандизчии, които работят на строителни обекти в Съюз на съветските социалистически републики. И никой не бърза да ги пусне: в продължение на години този труд също се счита за част от репарациите.
“Шурави*, дължиш пари! ”
В най-новата история думата " репарации " не звучи постоянно. Ако е изричана, то е по-често в политически подтекст, когато една страна желае да подсети на друга какъв брой незаслужено е била третирана в предишното.
Така да вземем за пример при започване на 20 век Афганистан се кани да изиска от Русия репарации за руската инвазия, а Полша загатва, че Съюз на съветските социалистически републики не е изплатил напълно репарациите по Рижкия контракт от 1921 година През септември 2022 година създателят на полската партия " Право и правдивост " Ярослав Качински сподели, че Полша и Германия към момента желаят репарации за Втората международна война - повече от един трилион $. Нещата не стигат по-далеч от диалози.
Изключение в най-новата история вършат репарациите, наложени на Ирак, откакто Саддам Хюсеин окупира Кувейт . Той няма доста време да се наслаждения на триумфа, скоро е изпъден оттова от американците. Тогава победеният агресор е наказан да заплати 52 милиарда $ за възобновяване на стопанската система на Кувейт.
Плащанията, които стартират през 1991 година, до момента в който Саддам Хюсеин е още жив, не престават доста години. Дългът най-сетне е изплатен през 2021 година
Но даже в тази ситуация с Ирак репарациите са по-скоро инструмент за наказване, в сравнение с избавителен капитал, който действително оказва помощ за възобновяване на потърпевшата страна. Все отново Кувейт има привлекателните за вложителите петрол и газ и по тази причина не лишава доста време да се търсят пари за съживяването му, а репарациите се оказват капка в морето.
Как стои въпросът с Украйна
Въпросът с Украйна през днешния ден е напълно друг.
Тя е голяма страна, чиято стопанска система претърпява големи вреди. Не за 50 или за 100 милиарда $ , а може би за трилиони. А и няма особени стопански “козове ” за вложителите.
Разбира се, до момента в който се води войната, политици и предприемачи от целия свят дават великодушни обещания, демонстрирайки своето откровено предпочитание да поддържат украинците.
Съединени американски щати дават обещание нов " проект Маршал ", европейски страни готвят заеми. Каква част от тези обещания ще бъдат изпълнени не се знае, когато войната свърши и " украинската тематика " напусне първите страници на вестниците.
Следователно репарациите в тази ситуация няма да са инструмент за наказване на съветския агресор, а логически и нужен метод за възобновяване на украинската стопанска система.
* ”Шурави ” е персийският термин за думата „ руски “ или “Съветски съюз “, произлиза от думата “шура ” (от арабски “съвет ”). С думата се посочват руските бойци и военни експерти в Афганистан. Руските ветерани от съветско-афганистанската война постоянно назовават себе си “шурави ”.
Все повече прогнози споделят, че съветският президент Владимир Путин няма да може да завоюва войната в Украйна, която самичък стартира през февруари.
Това значи, че рано или късно някой (дори и да не е към този момент той) ще би трябвало да седне от страната на Русия на масата за договаряния и да подпише кротичък контракт. В него ще би трябвало да признае виновността и да поеме отговорността за най-безсмислената и посредствена война на 21 век, написа службата на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) за Сибир.
Ето за какво в този момент, когато ракети и бомби не престават да падат върху украинските градове, а броят на жертвите и вредите нарастват всеки час, мнозина започнаха да мислят по какъв начин Русия ще помогне за възобновяване на разрушената от нея Украйна.
Вариантът за това е един - Москва да заплаща репарации.
" Замразените " от Лондон съветски активи от 350 милиарда $ са добър начален капитал за репарации.
Засега това звучи по-скоро като фантазия. Въпреки че към този момент има добър стартов капитал за нейното осъществяване – съветските активи от 350 милиарда $ , които Лондон „ замрази “ в първите седмици на войната.
На 14 ноември Общото заседание на Организация на обединените нации с апел за съветски репарации в интерес на Украйна. Тя беше подкрепена от 94 страни. Решението на Организация на обединените нации не задължава никого с нищо, то е по-скоро " протокол за планове ".
На 30 ноември Европейската комисия (ЕК) поддържа концепцията за търсенето на отговорност от Русия за нашествието в Украйна, като Москва изплати.
" Русия би трябвало да заплати за своите ужасяващи закононарушения ", сподели председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен .
По данни на Европейска комисия до този миг Русия е нанесла на Украйна вреди за към 600 милиарда евро.
Но плащал ли някой съществено репарации в човешката история?
Контрибуцията - майката на репарациите
Думата " репарации " се появява при започване на 20 век във Версайския контракт от 1919 година, където ненатрапчиво заменя понятието " контрибуция ". Това е един от договорите към края на Първата международна война, с който се поставя завършек на войната сред Германия и Антантата.
Що се отнася до контрибуцията, за хората постоянно е било ясно, че на процедура това е узаконен от войната обир на победения от спечелилия. „ Vae victis “ („ Горко на победените “) е може би единственият римски откъс, произнесен не от римлянин. Фразата е на вожда на галите Брен, който след блокада на Рим е изискал откуп в злато от жителите на града.
Обстоятелствата към тази контрибуция остават забулени в мъгла. Според историка Тит Ливий тя въобще не е била платена. Римският пълководец Марк Фурий Камил е съумял да събере войска и да прогони варварите. Но това е, по този начин да се каже, формалната позиция.
Според по-малко патриотично настроени римски историци Камил не е изпращал войски на никое място, а просто се е договорил с Брен за размера на откупа. Така или другояче Камил е посрещнат в Рим с успех. И защото " victores non iudicatur " ( " спечелилите не се съдят " ), за подкупа са се постарали да не помнят допустимо най-бързо.
Тази преживелица е от 390 година прочие н. е. , само че още тогава излиза наяве, че контрибуциите са комплицирано нещо и победените не обичат да си спомнят за тях, а още повече - да заплащат. Век след век спечелилите ограбват победените. Вземат каквото и да било: пари, полезности, плебеи. Неслучайно самата дума " контрибуция " на доста езици е синоним на обир.
Чак през 19 век , когато стартира да се приказва за „ разпоредбите на войната “, ограбването на локалното население става симптом на неприятен усет. Ограбване продължава да има, както и преди, само че без доста звук и без никой да се хвали с това. А думата " контрибуция " е една от главните в речника на войнствените политици.
Наполеон изключително доста е обичал да взема репарации. Нито един от мирните му контракти не е бил подписан, без да се обърне внимание върху този миг. От 1795 до 1808 година Франция получава от победените страни (Нидерландия, Прусия и други) повече от двадесет контрибуции на обща стойност 535 млн. франка.
За какво е плащала Русия
Дълго време Русия е една от страните победителки, които получават репарации, само че не дават. Tя изключително добре съумява да печели за сметка на Османската империя. След Първата руско-турска война (1768–1774) Русия получава 4,5 милиона златни рубли. Сто години по-късно (през 1878 г.), Русия печели военна премия в размер на 802,5 млн. франка .
Но при започване на 20 век всичко се трансформира трагично. След провалянето в Руско-японската война, с помощта на хитрата дипломация, е допустимо да се мине без контрибуции, само че тогава стартират компликациите. Виновни за това са болшевиките. През 1918 година те подписват с Германия прословутия Брест-Литовски сепаративен кротичък контракт , като уверено отхвърлят личния си девиз за „ Мир без анексии и контрибуции “.
Анексията и контрибуциите за Ленин не са проблем. Тогава той взима Полша, Литва, част от Латвия, Естония и дори Украйна и 6 милиарда марки!
Но още непристигнало всичкото злато, в Германия избухва гражданска война, а по-късно тя би трябвало да признае провалянето си в Първата международна война и сама да заплати на спечелилите.
Болшевиките вземат решение, че бързо ще си върнат Западна Украйна, Беларус и Полша. Срещат обаче отпор и след двугодишна война през 1920 година е подписано съглашение, съгласно което Полша получава освен западната част на Украйна и Беларус, само че и над 30 млн. златни рубли репарации. Така че болшевиките още веднъж би трябвало да заплащат.
Справедлив обир
Думата " контрибуция " някак незабелязано е сменена с думата " репарация ", макар че наподобяват едни и същи по смисъл.
И двете значат заплащане от победената страна. Но контрибуциите като форма на въоръжен обир са отстранени през 20 век или по-скоро са направени безинтересни за спечелилия. На първата и втората конференция в Хага (през 1899 и 1907 г.) е решено, че контрибуция може да се вземе единствено за издръжката на войските и за разноските по ръководството на окупираните територии. Нито стотинка повече.
Ето за какво, откакто Първата международна война завършва и би трябвало да се направи нещо с победения, страните от Антантата измислят нова дума: " репарации ". С други думи, отплата за вредите, породени от войната.
По силата на Версайския контракт Германия е задължена да заплати 100 хиляди тона злато.
А вредите всеки пресмята по своему. По силата на Версайския контракт Германия е задължена да заплати 269 милиарда златни марки, което почти подхожда на 100 хиляди тона злато. На елементи, тези репарации са дефинитивно изплатени 91 години по-късно - през 2010 година
Чак след Втората международна война въпросът с репарациите е решен бързо и коренно. Потсдамската конференция през 1946 година взема решение, че съдружниците, които разделят Германия на окупационни зони, имат право да изнесат всички парични активи, полезности, съоръжение. След картбланша съдружниците незабавно се захващат за работата.
Особено се старае Съветският съюз, където наред с други неща, са изнесени 60 хиляди пиана, 460 хиляди радиоапарата, 190 хиляди килима, 940 хиляди мебели, 265 хиляди стенни и настолни часовници.
Първо са изнесени не дребни битови неща, а машини, коли, технологии, чертежи, цели фабрики и лаборатории. И германци - под формата на квалифицирана работна ръка. Те са добавени към тези стотици хиляди пандизчии, които работят на строителни обекти в Съюз на съветските социалистически републики. И никой не бърза да ги пусне: в продължение на години този труд също се счита за част от репарациите.
“Шурави*, дължиш пари! ”
В най-новата история думата " репарации " не звучи постоянно. Ако е изричана, то е по-често в политически подтекст, когато една страна желае да подсети на друга какъв брой незаслужено е била третирана в предишното.
Така да вземем за пример при започване на 20 век Афганистан се кани да изиска от Русия репарации за руската инвазия, а Полша загатва, че Съюз на съветските социалистически републики не е изплатил напълно репарациите по Рижкия контракт от 1921 година През септември 2022 година създателят на полската партия " Право и правдивост " Ярослав Качински сподели, че Полша и Германия към момента желаят репарации за Втората международна война - повече от един трилион $. Нещата не стигат по-далеч от диалози.
Изключение в най-новата история вършат репарациите, наложени на Ирак, откакто Саддам Хюсеин окупира Кувейт . Той няма доста време да се наслаждения на триумфа, скоро е изпъден оттова от американците. Тогава победеният агресор е наказан да заплати 52 милиарда $ за възобновяване на стопанската система на Кувейт.
Плащанията, които стартират през 1991 година, до момента в който Саддам Хюсеин е още жив, не престават доста години. Дългът най-сетне е изплатен през 2021 година
Но даже в тази ситуация с Ирак репарациите са по-скоро инструмент за наказване, в сравнение с избавителен капитал, който действително оказва помощ за възобновяване на потърпевшата страна. Все отново Кувейт има привлекателните за вложителите петрол и газ и по тази причина не лишава доста време да се търсят пари за съживяването му, а репарациите се оказват капка в морето.
Как стои въпросът с Украйна
Въпросът с Украйна през днешния ден е напълно друг.
Тя е голяма страна, чиято стопанска система претърпява големи вреди. Не за 50 или за 100 милиарда $ , а може би за трилиони. А и няма особени стопански “козове ” за вложителите.
Разбира се, до момента в който се води войната, политици и предприемачи от целия свят дават великодушни обещания, демонстрирайки своето откровено предпочитание да поддържат украинците.
Съединени американски щати дават обещание нов " проект Маршал ", европейски страни готвят заеми. Каква част от тези обещания ще бъдат изпълнени не се знае, когато войната свърши и " украинската тематика " напусне първите страници на вестниците.
Следователно репарациите в тази ситуация няма да са инструмент за наказване на съветския агресор, а логически и нужен метод за възобновяване на украинската стопанска система.
* ”Шурави ” е персийският термин за думата „ руски “ или “Съветски съюз “, произлиза от думата “шура ” (от арабски “съвет ”). С думата се посочват руските бойци и военни експерти в Афганистан. Руските ветерани от съветско-афганистанската война постоянно назовават себе си “шурави ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ