Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават

„ Много, които живеят, заслужават гибел. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото даже най-мъдрият не вижда всичко. “

" Една фантазия е по-силна и от хиляди действителности. "

" Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е зложелател, здрав дъртак не вехне до края, не жари слана корен крепък. "

" Не се бъркай в делата на магьосниците, тъй като те са подли и елементарно се ядосват. "

" Да използваш движимост, в която е вложена мъдрост, неведнъж превъзхождаща твоята, постоянно е пагубно. "

" Предупреждавам те, в случай че ме отегчиш, ще си отмъстя. "

" Не опира толкоз до силата на тялото, силата на духа е по-важна. "

" И в действителност, който търси, нормално намира, въпреки и не постоянно тъкмо това, което е търсил. "

" Не всеки, който скита, е загубен. "

" Куражът бива открит на непредвидени места. "

" Работата, която в никакъв случай не е стартирана, лишава най-дълго време, с цел да бъде приключен. "

" Открил съм, че в случай че не мога да употребявам молив или химикалка, за мен ще бъде толкоз тежко, колкото на кокошката, изгубила човката си. "

" Безверен е този, който споделя довиждане, когато пътят стане тъмен. "

" Няма да кажа: „ Не плачи “, тъй като не всички сълзи са породени от зло. "

Джон Роналд Руел Толкин (3 януари 1892 година - 2 септември 1973 г.) е английски публицист, ерудиран езиковед, ценител на британската литература, които учи в Оксфорд. Дълбоките му знания са пиедестал на най-известните му романи " Хобит " (1937) и " Властелинът на пръстените " (1954 - 1955), поради които е считан за татко на фентъзи жанра в литературата. Но с изключение на със познания, Толкин написа с неограничен гений, въображение и обич. Затова творбите му са освен ценени като принос в литературата, само че и са обичани от милиони по целия свят.