Лъвът на Балканите
Много известни митове, обичаи, знаци свързани с българската страна и българската държавност се оказаха много по-древни, в сравнение с се преподаваше преди време в българските учебни заведения и университети. Погледът към тази античност стана вероятен с помощта на голямото количество информация, което се натрупа в последните десетилетия, което е елементарно и демократично налично за всеки.
Един от най-обичаните и горди знаци на нашата страна и държавност е лъвът, или българският лев. Той участва като актуален знак в герба, има го на знамената на нашите четници, рисуван е по щитовете на нашите средновековни владетели, бил е изобразяван от време на време и в старите български православни храмове, и е обвързван още с ранната история на Българското царство, с градовете Плиска и Преслав.
Няколко забавни проучвания от последните години демонстрираха, че лъвът е доста по-стар знак в сравнение с нормално мислим, а връзката му с балканските земи е по този начин да се каже напълно директна. Имаме сигурни сведения, че чак до първите епохи на новата епоха животното лъв е обитавало Балканите. За лъвове в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония в 5 век преди новата епоха свидетелства историкът Херодот в неговата „ История”. Когато разказва похода на персийския цар Ксеркс към Гърция, с големите пълчища войски, той споделя, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели муниции. „ Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали единствено камилите.”, споделя Херодот в своята История на Пелопонеските войни. Историкът прецизира, че границата на лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой на юг, а тук с изключение на лъвове живеели и доста диви бикове. Големият мъдрец и естественик Аристотел също написа за лъвовете, към век по-късно. „ Лъвовете се въдят най-вече в Либия (Африка), а в Европа сред реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, само че не и в Европа.”, прецизира Аристотел.
Разбира се тук приказваме за последните останки от типа на пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски лъв, прецизира проф. Златомир Боев от природонаучния музей при Българска академия на науките. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, именуван още и балкански.
Археологическите доказателства приказват, че лъвът фактически е считан за царско животно и като подобен е бил на специфична респект в царските семейства. Тук приказваме освен за удостояване, само че и за разнообразни типове посвещения (инициации), които включвали битка с тези диви и мощни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска храброст и смелост и други. Знаем също и за развъждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме да вземем за пример за тракийския цар Котис, който подарил на един непознат държател лъв. Митичният тракийски цар Олинт, наследник на Стримон (Струма), умрял на лов, като влезнал непринудено в битка с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има показан лов на лъвове и битката на двама мъже с лъв, за които се смята, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без подозрение е предхождана от именитите подвизи на героя Херакъл и особено неговата битка с Немейския лъв.
Около римско време към момента се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда даже от времето на българският държател Крум (803-814) от девети век, споделя че той отглеждал лъв в двореца си. Това е изцяло допустимо поради на античната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.
Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва железни декорации, приложения, златни и сребърни съкровища, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен пример на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове участват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като да вземем за пример тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни приложения има и от съкровището от Луковит и други.
Едно от най-интересните свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „ Списък на служебните рангове”, документ от времето 4-5 век. Там са дадени разнообразни изображения, знаци, на военните елементи към гарнизона на императорския двор от това време. Отличителният знак на военната част формирана от траки е точно лъв! Това е следващият образец за последователност по нашите земи, които в действителност от дълго време стои пред очите ни, само че просто не е потърсен.
Един от най-обичаните и горди знаци на нашата страна и държавност е лъвът, или българският лев. Той участва като актуален знак в герба, има го на знамената на нашите четници, рисуван е по щитовете на нашите средновековни владетели, бил е изобразяван от време на време и в старите български православни храмове, и е обвързван още с ранната история на Българското царство, с градовете Плиска и Преслав.
Няколко забавни проучвания от последните години демонстрираха, че лъвът е доста по-стар знак в сравнение с нормално мислим, а връзката му с балканските земи е по този начин да се каже напълно директна. Имаме сигурни сведения, че чак до първите епохи на новата епоха животното лъв е обитавало Балканите. За лъвове в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония в 5 век преди новата епоха свидетелства историкът Херодот в неговата „ История”. Когато разказва похода на персийския цар Ксеркс към Гърция, с големите пълчища войски, той споделя, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели муниции. „ Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали единствено камилите.”, споделя Херодот в своята История на Пелопонеските войни. Историкът прецизира, че границата на лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой на юг, а тук с изключение на лъвове живеели и доста диви бикове. Големият мъдрец и естественик Аристотел също написа за лъвовете, към век по-късно. „ Лъвовете се въдят най-вече в Либия (Африка), а в Европа сред реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, само че не и в Европа.”, прецизира Аристотел.
Разбира се тук приказваме за последните останки от типа на пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски лъв, прецизира проф. Златомир Боев от природонаучния музей при Българска академия на науките. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, именуван още и балкански.
Археологическите доказателства приказват, че лъвът фактически е считан за царско животно и като подобен е бил на специфична респект в царските семейства. Тук приказваме освен за удостояване, само че и за разнообразни типове посвещения (инициации), които включвали битка с тези диви и мощни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска храброст и смелост и други. Знаем също и за развъждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме да вземем за пример за тракийския цар Котис, който подарил на един непознат държател лъв. Митичният тракийски цар Олинт, наследник на Стримон (Струма), умрял на лов, като влезнал непринудено в битка с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има показан лов на лъвове и битката на двама мъже с лъв, за които се смята, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без подозрение е предхождана от именитите подвизи на героя Херакъл и особено неговата битка с Немейския лъв.
Около римско време към момента се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда даже от времето на българският държател Крум (803-814) от девети век, споделя че той отглеждал лъв в двореца си. Това е изцяло допустимо поради на античната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.
Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва железни декорации, приложения, златни и сребърни съкровища, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен пример на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове участват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като да вземем за пример тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни приложения има и от съкровището от Луковит и други.
Едно от най-интересните свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „ Списък на служебните рангове”, документ от времето 4-5 век. Там са дадени разнообразни изображения, знаци, на военните елементи към гарнизона на императорския двор от това време. Отличителният знак на военната част формирана от траки е точно лъв! Това е следващият образец за последователност по нашите земи, които в действителност от дълго време стои пред очите ни, само че просто не е потърсен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ