Щеше ли маршал Тухачевски да победи Вермахта?
Много историци изясняват тежките провали на Червената войска от немските войски през лятото на 1941 година с неточности на командването на Червената войска и подценяването на тактиката на настъпващия Вермахт. Уж по време на „ репресиите “ били избити най-хубавите руски военни фрагменти и било нямало кой да приложи нападателна тактика, да провежда взаимоотношението на частите и подразделенията.
Но, както към този момент става все по-ясно, процесът на филтриране на армията и целият държавен уред, обозначаван с условното наименование „ репресии “, надалеч не нанесъл вреди на най-хубавите фрагменти на Червената войска. В своята книга „ Очищение “ (преведена на български) Виктор Суворов, без значение какво е отношението ни към него като персона, ясно сподели, че през 1937 година са били премахнати най-вече фрагменти на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), военни прокурори и съдии, комсомолски натегачи, палачи от така наречен „ ленинска армия “ с ръце в кръв до лактите – т.е. все персони, които имат прекомерно далечно или нямат изобщо никакво отношение към армията и военното дело.
Съществува мнение, че в случай че нямало „ всеобщи репресии “ против най-висшите командни фрагменти на Червената войска, това би отказало Хитлер от концепцията за нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики. Но, като се има поради, че немското разузнаване е имало почти ясна визия за качествата на обособените руски военачалници, надали неналичието на неколцина военни с много съмнителни качества е трансформирало геополитическите проекти на Хитлер.
Значителните дефекти в самата теория на Червената войска се коренели точно в схващанията на доста от „ репресираните “ военачалници. Така, да вземем за пример, прословутият маршал Тухачевски проповядвал концепцията за настъпателна война „ на непозната територия и с малко кръв “. Така се опитвал да води война той през 1920 година, настъпвайки към Варшава – където под негово управление Червената войска претърпяла заплашителен погром и дала 120 хиляди пленници. Той бил последовател на решителните дейности, които лишават врага от самодейност. Това, съгласно него, можело да стане единствено посредством потреблението на голям брой бързи и маневрени танкове. И Червената войска до 1941 година е била систематично въоръжавана с такива машини.
Тактиката, която Тухачевски внушавал на командирите, била за непрекъсната интензивност, увереност, промъкване напред през пролуките в бойните формирования на съперника, с цел да бъде ударен по-късно в най-уязвимите места – фланга и тила. В същото време да не се обръща внимание на изоставането на другарите отдясно и отляво, не би трябвало да се равняваме по тях. Трябва „ самоуверено, неудържимо и инициативно да притискаме съперника “!
В същото време танковата армада трябвало да бъде подкрепена с уместно количество авиация и артилерия. Те също трябвало да бъдат мобилни, бързи, с цел да не изостават от танковете и мотопехотата. Маршал Тухачевски разделя руските танкове на два типа: за непосредствена поддръжка на пехотата и „ далекобойни “.
„ Пехотните “ танкове трябвало да пробият вражеските отбранителни линии, а другите бързо да завладяват обекти в тила, да унищожават връзките и линиите за взаимозависимост, да сеят суматоха и анархия измежду врага. Така до 1937 година Червената войска била наситена с пехотни танкове Т-26 и леки БT.
На всичко от горната страна, Михаил Тухачевски считал, че индустрията трябвало да постави всички старания за производството на хиляди такива машини. През 1930 година той сложил на бюрото на Сталин план за основаване на 100 хиляди танкове – единствено за една година. Това било много налудничаво – цялата страна трябвало да не създава нищо друго, с изключение на танкове. За съпоставяне – към този момент след войната, с извънредно по-силна стопанска система, Съюз на съветските социалистически републики имал 50 хиляди танка, освен това създадени за доста години.
Според маршала танковете трябвало да унищожават на първо място живата мощ на съперника, а не да се бият с други танкове. Танкът Т-34 по никакъв метод не се вписвал в такава стратегическа идея. Може би, в случай че Тухачевски беше доживял приемането на Т-34 в употреба, щеше да изрази негативно мнение за нуждата от такава машина в Червената войска. И армията щеше да остане с танкове с тънка ризница, съвсем ламарина, които „ унищожават живата мощ “ – т.е., разстрелват и мачкат пехотинците, само че са безпомощни против вражеските танкове.
Тухачевски пропагандира идеята за десантиране на дребни танкове – танкети, от въздуха зад вражеските линии благодарение на планери и „ въздушни влакове “. Това било пробвано при започване на Великата Отечествена война. Оказало се, че сходни интервенции носят огромни загуби, на вятъра консумиране на запаси.
Тухачевски считал профилираната артилерия за ненужна. Според него, едно оръдие би трябвало да може да унищожава всичко: пехота, бункери, танкове, самолети… Практиката посочила, че такова оръдие на практика не е мощно против всички, а противоположното – едва е против всички. Просто тъй като стрелбата против всяка друга цел си има своята специфичност.
За разлика от националния комисар на защитата Климент Ворошилов, маршал Тухачевски считал, че война с малко кръв няма да е допустима през 1930-те години. Считал, че цялото население ще води войната. По принцип тук бил прав. Новата война в действителност станала тотална. Но тя изисквала огромни тилови запаси, а Тухачевски упорствал за оптимално засищане на фронтовите линии със средства за водене на бойни дейности – обаче от тилови запаси се отказвал.
Великата Отечествена война на Съюз на съветските социалистически републики посочила, че в случай че доктрината на Тухачевски бъдела приложена на процедура, Червената войска можела да се окаже в доста по-лошо състояние. Офанзивните интервенции на немската войска с надълбоко ешелониране през юни 1941 година биха довели до още по-голямо обезкръвяване на дивизиите и бърз провал на Червената войска.
Тухачевски към този момент бил позволил сходна неточност край Варшава през 1920 година, когато тласкал червеноармейците напред, без да обръща внимание на тиловите запаси и връзки – и в следствие претърпял заплашителен погром. Но очевидно горчивият опит не го бил научил на нищо.
–
