Енергийната ни политика е пълно недоразумение
Много желая да съм учтив и сдържан. Затова ще се въздържа от всевъзможни персонални квалификации за индивида, който по неразбираеми аргументи заема поста министър на енергетиката в разгара на най-сериозната енергийна рецесия от годината преди раждането ми до момента. Криза, за разлика от 70-те на ХХ век, съчетана с жестока война в Европа, на хвърлей от нашите граници…
Само ще кажа, че енергийната ни политика е цялостно неразбирателство. Възможно е и да е изменничество - само че даже като изменничество е толкоз тъпа и непоследователна, че - популярност Богу - няма да има търсения от Кремъл резултат да подчини българската политика на " Газпром ".
Накратко - първо, договаряния няма. Няма и да има. Второ, явно от тях няма да има никакъв резултат, ни " позитивен " (каквото и да значи това), ни негативен.
Преди всичко - губим най-ценното - време. Време да се приспособяваме към рецесията:
Да се снабдим с задоволително газ (българското вместилище е най-празно в Европейски Съюз, върнахме танкерите с LNG, мотаем се с интерконектора);Да създадем рационален механизъм за отчасти компенсиране на неизбежно кошмарно високите цени, със съответните бюджетни планове, с цел да не се стигне до свръхдефицит както в Унгария;Да подпомогнем замяната на газа с различен енергоносител във всяко приложение и произвеждане, където това е директно възможно; Да ускорим до краен лимит ограниченията за енергийна успеваемост и понижаване на потреблението на газ, както в производството, по този начин и в бита.
Както към този момент писах, става дума за продължителна рецесия (ЕК чака спад на цените през 2024г.), породена от дълга война без забележима вяра за помирение, камо ли дълготраен мир, а и от десетилетни неверни политики на равнище България и Европейски Съюз.
Тази рецесия ще промени радикално доста бизнес модели, обществени политики и потребителски привички. Няма никакъв площад за отсрочване на политиките за акомодация, в очакване на някакъв изцяло утопичен " позитивен резултат ", който изненадващо да ни върне в 2019г. 2019 беше… като че ли преди епохи.
Само ще кажа, че енергийната ни политика е цялостно неразбирателство. Възможно е и да е изменничество - само че даже като изменничество е толкоз тъпа и непоследователна, че - популярност Богу - няма да има търсения от Кремъл резултат да подчини българската политика на " Газпром ".
Накратко - първо, договаряния няма. Няма и да има. Второ, явно от тях няма да има никакъв резултат, ни " позитивен " (каквото и да значи това), ни негативен.
Преди всичко - губим най-ценното - време. Време да се приспособяваме към рецесията:
Да се снабдим с задоволително газ (българското вместилище е най-празно в Европейски Съюз, върнахме танкерите с LNG, мотаем се с интерконектора);Да създадем рационален механизъм за отчасти компенсиране на неизбежно кошмарно високите цени, със съответните бюджетни планове, с цел да не се стигне до свръхдефицит както в Унгария;Да подпомогнем замяната на газа с различен енергоносител във всяко приложение и произвеждане, където това е директно възможно; Да ускорим до краен лимит ограниченията за енергийна успеваемост и понижаване на потреблението на газ, както в производството, по този начин и в бита.
Както към този момент писах, става дума за продължителна рецесия (ЕК чака спад на цените през 2024г.), породена от дълга война без забележима вяра за помирение, камо ли дълготраен мир, а и от десетилетни неверни политики на равнище България и Европейски Съюз.
Тази рецесия ще промени радикално доста бизнес модели, обществени политики и потребителски привички. Няма никакъв площад за отсрочване на политиките за акомодация, в очакване на някакъв изцяло утопичен " позитивен резултат ", който изненадващо да ни върне в 2019г. 2019 беше… като че ли преди епохи.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ