Много интересна статия в Евронюз посочва къде са най-високите и

...
Много интересна статия в Евронюз посочва къде са най-високите и
Коментари Харесай

Евронюз изхвърли България от Европа 


Много забавна публикация в Евронюз показва къде са най-високите и най-ниските заплати в Европа.

Интересно е, че на дъното са поставени Унгария, Гърция и Словакия, което е разбираемо, само че въпреки всичко даже в тези по-слаби финансово страни заплатите са по-високи от тези в България и Румъния.


Това незабавно предизвика полемика в обществената мрежа.

" Леле, очевидно България и Румъния не са в Европа и Европейски Съюз "

" Класика... Чудя се дали *ние* сме изключени, с цел да увеличим статистиката "

" Разгледах истинските данни, които те цитират.

Да, не присъстваме там. За сметка на Швейцария, Норвегия и Англия.

Защо? Защото статистиката е озаглавена „ Средни годишни заплати за ИЗБРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ през 2022 "

А ето и цялата публикация.

Как се съпоставят междинните заплати в Европа? Euronews Business преглежда по-отблизо страните, които най-вече възнаграждават чиновниците, цитира economy. bg.

Регламентите на Европейски Съюз за чиновниците като цяло са много мощни с акцент върху самостоятелните условия на труд и трудовите права, в това число правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място.

Въпреки това, когато става дума за заплати и хонорари в държавите-членки на Европейски Съюз, към момента има обилни разлики според от редица фактори, като закони, търсене, инфлация и други.

Как се съпоставят страните в Европа във връзка с заплащането

Според Statista през 2022 година междинните годишни заплати варират от 73 642 евро в Исландия до 24 067 евро в Гърция.

Страните с най-високи заплащания през 2022 година са Исландия (73 642 евро), Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро), до момента в който най-ниско плащащите са Гърция (24 067 евро), Словакия ( 24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чехия (30 967 евро).


Според Евростат междинната цена на труд на час в Европейски Съюз е била 30, 5 евро. Средните годишни заплати за самотни чиновници без деца са 26 136 евро. Работещите двойки с две деца получават приблизително 55 573 евро годишно.

Некоригираната разлика в заплащането на дамите и мъжете е била 12, 7% през 2021 година, като най-голямата разлика се следи в Естония, 20, 5%, а най-малката разлика е в Люксембург -0, 2%. Въпреки това, съгласно Европейската комисия, разликата в заплащането се е нараснала с 13% през 2023 година

Какво прави Европейски Съюз, с цел да преодолее разликата в заплащането?

Още през 2020 година Европейската комисия разгласи тактика за опит за превъзмогване на тази празнота до 2025 година Това беше последвано от стартирането на Директивата за бистрота на заплащането от Комисията през юни 2023 година с фонд от 6, 1 милиона евро за подкрепяне на използването на същата. Това улеснява чиновниците да разпознават дискриминирането при заплащането. Функционира и като тенденция за работодателите.

Обикновено най-добре плащащите браншове в Европа са финанси, обезпечаване, електричество, минно дело, осведомителни технологии, търговия на дребно и обучение. От другата страна на спектъра, най-ниско плащащите браншове нормално са административна поддръжка, хотелиерство и строителство.

Какво води до високи заплати в Исландия и Люксембург?

Високите заплати в Исландия се дължат на това, че огромна част от частния бранш на страната разчита на групови съглашения. Някои нараствания също се дължат на прибавянето на компенсации за Covid-19, както и на възобновяване на почасовите заплати след уязвимост по време на пандемията.

Исландия също е една от най-скъпите страни в света, с непрекъснато висока инфлация, което също способства за служащите, които желаят по-високи заплати. От март 2019 година са подписани 326 исландски трудови контракта, като над 90% от работната мощ е част от профсъюз.


Финансовият и банковият бранш са главната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като множеството банки наемат високообразовани, опитни и търсени служащи. Някои от тях също са чужденци.

Люксембург също преразглежда своята минимална обществена работна заплата в съпоставяне със междинните заплати и придвижването на цените на всеки две години, като по този метод поддържа доста обновени стандартите за възнаграждение. Заплатите обаче зависят значително от секторите, подразделенията на банките, стажа, възрастта, както и образованието и опита.

Това може да докара до обилни разлики, даже в границите на един и същи бранш, според от съответната роля и служба на служителя. Като такива междинните заплати са повече или по-малко равни в Люксембург от 2015 година насам, защото продуктивността понижава.

По-ниски налози и преуспяващ банков и финансов бранш

Пазарът на труда в Швейцария също споделя огромна част от същите оферти като Люксембург, защото и двете страни са подкрепени най-вече от бранша на банковите и финансовите услуги. Въпреки това, Швейцария също има доста по-ниски налози спрямо останалата част от Европа, приблизително към 20% до 35% за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.

Белгия също по този начин залага доста на индексирането на заплатите както за чиновниците на белите якички, по този начин и на чиновниците в частния бранш. Страната означи най-високата индексация от 50 години през 2022 година, защото растящата инфлация и извънконтролните цени на силата се отразиха върху покупателната дарба на чиновниците.

Междувременно Дания има ненапълно неповторим модел на пазара на труда, който зависи от салдото сред еластичност и сигурност. Това разрешава на страната да няма избрана минимална заплата, вместо това разрешава на чиновниците и работодателите да реализират свои лични съглашения за заплатите.


В същото време има и по-малко закони по отношение на уволненията, като правосъдните разногласия, които ги оспорват, също са много малко. Служителите обаче не остават настрани. Имат осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят абонаментно, до момента в който са на работа. Това им обезпечава компенсации за безработица до две години, ако по-късно изгубят работата си.

Защо заплатите в Гърция са толкоз ниски спрямо други?

Икономиката и пазарът на труда на Гърция като цяло към момента се борят да се възстановят от рецесията с държавния дълг, което води до надалеч по-ниски междинни заплати и минимални заплати от останалата част от Европа. Наскоро бяха приложени и редица по-строги ограничения на пазара на труда, като да вземем за пример тласъци за наемане на по-млади, преди малко приключили стажанти, които могат да бъдат платени по-малко.

По сходен метод Словакия също се бори с ниската продуктивност на труда и последствията от рухналия руски режим, което поддържа заплатите ниски.

Португалия също е изправена пред ниска продуктивност, както и възходяща наклонност за наемане на краткосрочни сезонни служащи за подсилване на туристическия бранш на страната. По-ниските заплати също способстваха доста за ценообразуването на редица хора от процъфтяващия бранш на недвижимите парцели.

Техническата криза в Унгария може да е съдействала за по-ниските заплати в последно време, защото по-малко компании съумяха да си разрешат разноските за труд. В исторически проект обаче ниските разноски за живот в Унгария може да са били основен фактор за слабите възходящи придвижвания на заплатите, макар че това може постепенно да се трансформира в този момент, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.

От друга страна, Чешката република е изправена пред по-културен проблем с по-голямата част от чиновниците, които се двоумят да договарят за по-високи заплати. В резултат на това даже профсъюзите са по-слаби, в сравнение с би трябвало да бъдат, и не са в положение да създадат доста за поощряване на дневния ред на чиновниците.


Източник: struma.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР