Много и различни са интересните моменти в историята на българските пари през годините, каза нумизматът Георги Стоянов
Много и разнообразни са забавните моменти в историята на българските пари през годините. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция зам.-председателят на Нумизматично сдружение „ Централна България “ Георги Стоянов. Той беше посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Казанлък във връзка представянето на.
Според него забавен миг в историята на българската валута е изборът на наименованието „ стотинки “. По думите му в началото концепцията е била тези монети да се споделят сантими, по сходство на френските такива, само че е взето решение да се споделят стотинки - една стотна от лв.. „ Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни страни “, уточни нумизматът. Като ослепителен миг в историята на лв. той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, приказва за икономическото положение на страната.
През 1894 година издаваме цели три номинала със злато, голям брой сребърни монети и съвсем няма такива от непочтен метал, което приказва за доста положителни икономическо положение на България, изясни той. Нумизматът добави, че златни монети има и през 1912 година, когато България към този момент е Царство, а това са и последните златни монети. „ Когато приказваме за Втората международна война да вземем за пример, златото към този момент не съществува в международния паричен продан, а среброто съвсем не се употребява - има монети от 100 и 50 лв., които са изсечени от ниска проба сребро, влизат в приложимост даже монети от непопулярния за монети метал желязо “, описа Георги Стоянов. Според него стоманените монети съставляват необикновен интерес за нумизматите, защото са сложни за предпазване. „ Почти немислимо е сега да имаш такава монета в положително положение, само че все пак има нумизмати, които имат такива “, сподели той.
По негово мнение най-ценната българска монета са златните 100 лв. на княз Фердинанд от 1894 година. „ Монетата е в огромен грамаж - над 30 грама злато и е с доста дребен тираж. Отсечени са 2500 броя, а до наше време евентуално не са достигнали и 1000, защото през времето не се е гледало с положителни очи на царските монети и те са били рязани и претапяни “, уточни нумизматът. Според него друга забавна монета е тази от два лв. от 1916 година, която в никакъв случай не влиза в обращение. „ Говори се, че незабавно след края на Първата международна война всички количества от нея са конфискувани, претопени са и с тях са изплатени репарациите на страните победителки “, изясни Стоянов.
Георги Стоянов уточни още, че не може да се каже, че влизането на България в еврозоната е изменничество по отношение на българския лев. Той подсети, че през по-голяма част от съществуването си левът не е бил независима парична единица и добави, че надалеч по-големи страни са приели еврото като национална валута за сметка на надалеч по-стари парични единици. Стоянов означи още, че българската еднаквост е непокътната в новите евромонети – „ на евроцентовете е изобразен Мадарският конник, изписано е и стотинки, при едно евро още веднъж имаме Св. Иван Рилски, а при две евро – Паисий Хилендарски “. По думите му забавното е, че монетата от две евро има две български страни – с изключение на изображението, на нея на кирилица е изписано „ Боже, пази България “. Това е историческа отпратка към времето, когато България е била Княжество и Царство, и тези думи са се изписвали на всички по-големи монети, сподели нумизматът.
Той добави, че несъмнено измежду известните изображения върху българските монети през годините е Мадарският конник, само че може би най-често срещаното изображение в историята на българския лев е това на розата.
Според него забавен миг в историята на българската валута е изборът на наименованието „ стотинки “. По думите му в началото концепцията е била тези монети да се споделят сантими, по сходство на френските такива, само че е взето решение да се споделят стотинки - една стотна от лв.. „ Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни страни “, уточни нумизматът. Като ослепителен миг в историята на лв. той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, приказва за икономическото положение на страната.
През 1894 година издаваме цели три номинала със злато, голям брой сребърни монети и съвсем няма такива от непочтен метал, което приказва за доста положителни икономическо положение на България, изясни той. Нумизматът добави, че златни монети има и през 1912 година, когато България към този момент е Царство, а това са и последните златни монети. „ Когато приказваме за Втората международна война да вземем за пример, златото към този момент не съществува в международния паричен продан, а среброто съвсем не се употребява - има монети от 100 и 50 лв., които са изсечени от ниска проба сребро, влизат в приложимост даже монети от непопулярния за монети метал желязо “, описа Георги Стоянов. Според него стоманените монети съставляват необикновен интерес за нумизматите, защото са сложни за предпазване. „ Почти немислимо е сега да имаш такава монета в положително положение, само че все пак има нумизмати, които имат такива “, сподели той.
По негово мнение най-ценната българска монета са златните 100 лв. на княз Фердинанд от 1894 година. „ Монетата е в огромен грамаж - над 30 грама злато и е с доста дребен тираж. Отсечени са 2500 броя, а до наше време евентуално не са достигнали и 1000, защото през времето не се е гледало с положителни очи на царските монети и те са били рязани и претапяни “, уточни нумизматът. Според него друга забавна монета е тази от два лв. от 1916 година, която в никакъв случай не влиза в обращение. „ Говори се, че незабавно след края на Първата международна война всички количества от нея са конфискувани, претопени са и с тях са изплатени репарациите на страните победителки “, изясни Стоянов.
Георги Стоянов уточни още, че не може да се каже, че влизането на България в еврозоната е изменничество по отношение на българския лев. Той подсети, че през по-голяма част от съществуването си левът не е бил независима парична единица и добави, че надалеч по-големи страни са приели еврото като национална валута за сметка на надалеч по-стари парични единици. Стоянов означи още, че българската еднаквост е непокътната в новите евромонети – „ на евроцентовете е изобразен Мадарският конник, изписано е и стотинки, при едно евро още веднъж имаме Св. Иван Рилски, а при две евро – Паисий Хилендарски “. По думите му забавното е, че монетата от две евро има две български страни – с изключение на изображението, на нея на кирилица е изписано „ Боже, пази България “. Това е историческа отпратка към времето, когато България е била Княжество и Царство, и тези думи са се изписвали на всички по-големи монети, сподели нумизматът.
Той добави, че несъмнено измежду известните изображения върху българските монети през годините е Мадарският конник, само че може би най-често срещаното изображение в историята на българския лев е това на розата.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ