Много християни се лишават от шоколада по време на пости.

Много християни се лишават от шоколада по време на пости. Актът на непринудено отричане от дадена храна за несъмнено време в календара, може да се счита за чиста диета, в случай че я няма вярата. Онези, които обаче постят в името на Исус, са хората, които се пробват да се разпознават с него, тъкмо по образеца му и 40-те дни, които прекарва в пустошта, преди да се върне триумфално в Йерусалим. Оказва се, че има една особена връзка сред шоколада и постите. Това е малко по-сложна история, която се обвързва с католическите обичаи и историята на това сладко прелъщение е виновна даже за глобализацията. В това време всеки би трябвало да се нагоди към бързо изменящия се свят.

Шоколадът има история за католиците, както и една особена теология. Дълго време се изследва и разсъждава по тематиката дали е вярно да се употребява и по-важното – по кое време. Част от казуса е, че испанците, които пътуват към Америка, бързо стартират да се любуват на новия усет и постоянно описват по какъв начин са имали достойнството да го споделят на един от известните традиции на ацтеките. Те, от своя страна, употребяват шоколад за редица религиозни ритуали. За тях това е свещена храна, която носи освен сила, само че и се счита за мистична и лечебна добавка, която пречиства тялото и душата – мъчно е да не се съгласим с тях. Какаовите семена били подарък от боговете, разгласявали те, това е връзката на тялото с духа.

Маите разказват душите на жертвоприношенията като смачкани какаови зърна. Шоколадът скоро стартира да пробива пътя си по противоположния път на Атлантическия океан и просветлява даже християни. Някои се чудят дали това е подобаваща храна или даже напитка, която да се употребява. Други го свързват с грехове и ритуално ликвидиране, откакто схващат защо се употребява този десерт там. Има хора, които разпознават капацитета на това растение и бързо вземат решение да го употребяват като възможен сурогат на виното.

Торибо де Бенавенте написа в своите мемоари през 1569 година, че в Мексико има традиция, в която почитат мъртвите и раздават храна. Някои оферират царевица, други оферират одеяла, храна, самун, пилета, а виното е заместено с шоколад. Около XVI век има дефицит на шоколад и се постановат ограничавания, като християните са най-засегнати. Правилото при тях е да лимитират количеството храна от всеки тип, както и общо всички типове в менюто. Някои миряни откриват пропуск в главното разпореждане на църквата, тъй като американския артикул въобще не е обиден, затова множеството християни в действителност редуцират менюто си, само че се запасяват съществено с шоколад.

Консумира се най-често като течност и не нарушава по никакъв метод наредбите за постите, както и на религиозните ограничавания. По време на пости, когато се не разрешава месото, какаото е просто подарък, явно от някакви други богове. Все отново приказваме за растение. Понеже шоколадът постоянно се подготвя с яйца и мляко, а това е грях, с цел да се избегне този проблем, множеството майстори почнали да модифицират рецептата и остават сигурни, че не са в нарушаванията на църквата. Шоколадът попада в класацията на първокласните артикули и в случай че не е обиден от разпоредбите на постите, то несъмнено е обиден от цените. Дебатът в Католическата черква продължава за близо век.

Доминиканците са фронт за акцията, която се стреми да го ограничи и дор изпращат писмо до папа Григори XIII с мнение по тематиката. От друга страна ще открием, че августинският теолог Авгостин Антолинез е обожател на шоколада и се явява като един от най-големите бранители през 1611 година Казусът в този случай е дали дава отговор на каноните на църквата или не. Адвокатът Антонио де Леон Пинела ще оспорва теорията и ще накара Ватикана още веднъж да вземе някакви ограничения.

През 1645 година ще открием, че Томас Хуртадо прави един доста добър авантаж и освен споделя, че шоколадът влиза в условията на църковните закони, само че около него би трябвало да се легализира и тютюна, който би трябвало да се преглежда само и единствено с естествен генезис. Най-накрая самите йезуити съумяват да се наложат, защото имат и доста положителни търговски ползи върху какаото и положителни връзки в Рим. През 1664 година кардинал Франческо Мария Бранкачио написа 16-страници и показва мнението си за изгодите от шоколада – не е ясно какъв брой рушвет е взел за това деяние, само че го е взел.

Същото мнение се препечатва още 4 пъти през идващото десетилетие. В случай на такива причини, множеството учени стартират да мислят, че този десерт най-сетне има прошка, откакто самият папа Инокентий XII би трябвало да даде позволение някои кардинали да пият какао и шоколад по време на постите и даже на територията на Ватикана. Папата отхвърля и едвам Пий VI ще вдигне възбраната и ще разреши на всички да употребяват шоколад даже и на територията на църквата. Следващите трима папи през XVIII век ще бъдат изправени на същия въпрос, само че пък ще откажат да се наместват в този закон. Защо е толкоз мъчно? Църквата просто не може да одобри концепцията с новото.

Папа Григорий да вземем за пример в никакъв случай не е опитвал шоколад и в никакъв случай не е знаел какво желаят неговите миряни. Той трябвало да отсъди на нещо извънредно магическо или даже необичайно. Впрочем даже и през днешния ден ще открием някакви ограничавания, само че в този момент те са фокусирани върху умните телефони, както и за съня на по-големи групи в едно легло. Очевидно е, че католическата черква в действителност има някои разминавания с нововъведенията, само че през днешния ден най-малко може да предложи на безусловно всеки едно по-добро и качествено прекарване в това отношение, което несъмнено може да се отрази позитивно върху всички.