Продължава рекетът на търговските вериги
Много храни в България са от 50% до над два пъти по-скъпи в сравнение с в Гърция
Рекетът на комерсиалните вериги над потребителите продължава. Всеки ден хората са втрещени от нови по-високи цени на хранителни артикули. И то в случай, че през последните месеци няма никакви учредения за продължаващото повишаване.
Новият потрес за потребителите са краставици по 7 лева за кг и бурканче лютеница от 520 грама за близо 10 лева Така кг лютеница излиза над 19 лева, като тя е по-скъпа от месото и част от марките сирене на пазара. Вносните краставици на едро костват приблизително 4,30 лв. за кг, демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Това значи, че комерсиалните вериги са поставили надценка от близо 63 на 100, написа.
Подобно е ситуацията и при яйцата. Средната цена на яйцата на едро е 38 ст. за брой. А в някои търговски вериги продават яйца по 6,99 лева за 10 броя. Така яйцето излиза по 70 ст., а надценката за комерсиалната верига е 84 на 100.
Привържениците на свободната конкуренция изясняват, че пазарът контролира цените, само че това не се случва в България, тъй като доста от храните са по-евтини в прилежаща Гърция в сравнение с при нас. Това демонстрира, че на пазара в страната има механизми, които нарушават свободната конкуренция.
Например в Гърция краставиците в магазина са по 2,05 евро за кг. А в България краставиците са по близо 7 лева Оказва се, че при нас цената на краставиците е със 75% по-висока. И то в случай, че минималната заплата у нас е 398,81 евро, а в Гърция е 831 евро, съгласно данни на Евростат. При естествени пазарни механизми и настояща конкуренция на пазара би трябвало да се откри вносител, който да достави по-евтини гръцки краставици.
Подобно е ситуацията и при доматите. В Гърция кг домати в магазина коства 1,82 евро, което прави 3,56 лева за кг. В търговски вериги в България продават домати по 5,49 лева, 5,99 лева и даже по 6,49 лева Дори в случай че вземем по-евтините домати, се оказва че цените в България са с 54% по-високи в сравнение с в Гърция.
Такава е обстановката освен при плодовете и зеленчуците, при които Гърция обичайно е по-добра в производството им. Да вземем да вземем за пример спагетите, които до неотдавна бяха една от най-евтините храни. В Гърция спагетите костват 1,24 евро за кг, което прави 2,42 лева В България продават спагети по 3,29 лева в разфасовки по половин кг, което прави 6,58 лева за кг. Това значи, че спагетите у нас са над два пъти по-скъпи. Подобно е ситуацията и при други пакетирани храни с дълъг период на валидност. Например снакс тортила в опаковка от 150 грама в Гърция може да бъде купена единствено 69 евроцента, което прави 1,35 лева У нас подобен пакет в другите търговски вериги коства за към 3-4 лева, или над два пъти повече.
Трудно се потвърждава съществуване на картел
Картел при цените на храните мъчно може да бъде потвърден поради неналичието на писмени доказателства за сделки сред веригите.
Да се потвърди, че има картелно съглашение сред веригите и далавера с цените на храните е извънредно мъчно, безапелационни са специалистите. Необходимо е да се намерят писмени доказателства - да вземем за пример разменени смс-и или имейли, сред ръководителите на съответните хранителни вериги за нарастване на цените. Дори и да има сходни сделки обаче представителите на търговците надали ги документират, а по-скоро имат кардинални положения, към които се придържат, а самите съглашения се случват “на 4 очи ”. И са недоказуеми в съда.
Че има далавера с цената на храните са безапелационни и самите производители, които са наясно по какъв начин от време на време стоката, която те продават се появява с 80 на 100 по-висока цена на щанда, което е безусловно голословно. Клиентите също “не ядат доматите с колците ”, тъй като българинът през последните години освен задоволително пътува в чужбина, само че и има другари и родственици, които живеят зад граница, с цел да е наясно, че освен съществени храни като яйца, мляко, сирене, кашкавал, зеленчуци и плодове са по-евтини в чужбина, само че даже и българските марки, които се продават на непознатите пазари излизат по-изгодно в сравнение с да ги купиш от магазин у нас.
Млякото нараства три пъти от фермата до магазина
В една от огромните търговски вериги продават сирене и кашкавал на една и съща цена - 19,99 лева за кг.
На пазара има забавни аномалии. В една и съща верига на един и същи рафт продават краве сирене по 19,99 лева и кашкавал по 19,99 лева за кг. Редица специалисти изясняват, че кашкавалът се прави с по 10 литра мляко, а сиренето от 5-6 литра и по тази причина кашкавалът е толкоз безценен. В магазина обаче продават кашкавал и сирене на една и съща цена като нито една от стоките не е на промоция. Потребителят не може да разбере дали кашкавалът не е узрял задоволително или не е изработен от нужните литри мляко, или пък има безпричинно завишаване на цената на сиренето.
В момента млякото се изкупува от мандрите за към 93 ст. за литър. Но доста ферми получават отвод от млекопреработватели да изкупуват млякото им. Явно тъй като са намерили по-евтина суровина. Средната цена на сиренето на едро е 11,35 лева Разликата сред сиренето на едро от 11,35 лева и цената от 19,99 лева в магазина е 8,64 лева или 76%. Разбира се, ние не знаем навръх каква цена е доставена тази партида сирене в магазина, само че разликата в цените на едро и дребно е голяма. В друга комерсиална верига продават сирене по 13,99 лева за 600 грама, което значи, че килограмът излиза над 23 лева На тази цена в множеството търговски вериги може да бъде платен кашкавал. Но кашкавалът от някои марки приближава 40 лева за кг. А от етикетите потребителят не може да се ориентира от какъв брой литра мляко е изработен кашкавалът, кой какъв брой е зрял и надлежно дали единият кашкавал е два пъти по-качествен, с цел да бъде цената му два пъти по-висока.
За това, че веригите спекулират с цените стана ясно за потребителите и откакто някогашният към този момент изпълнителен шеф на “Ел Би Булгарикум ” Николай Маринов издаде заповед във фирмените магазини на държавната компания цената на сиренето и на кашкавалът да бъде понижена с 30 на 100. Той бе уволнен, а измежду обвиняванията против него бяха, че е развалил договорености с комерсиалните вериги, за които няколко негови прародители на поста са полагали старания. Реално се оказа, че разликата в кг сирене или кашкавал във фирмените магазини и във веригите за същата марка е 4-5 лв. за кг. Тоест това е надценката на веригите отвън отстъпките за количество и другите сделки.
Прясното мляко на някои марки приближава 4 лева за литър.
На пазара има още една особеност. При състояние, че млекопреработвателите изкупуват млякото по към 93 ст. за литър, цената на прясното мляко нараства над три пъти до момента в който стигне до магазина и бутилките на множеството марки костват към 3,50 лева Но прясното мляко на някои марки приближава 4 лева за литър, а в чужбина същото българско мляко се продава на 2 пъти по-ниска цена, макар транспортните разноски.
Шопската салата усили цената си фрапантно
Зеленчуците не престават да нарастват
През миналата седмица главните хранителни артикули не престават да нарастват на едро, демонстрират данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ). Най-много за миналата седмица се е нараснала на едро цената на оранжерийните краставици - с 1,30 лв../кг и те към този момент се търгуват по 6,05 лева./кг, до момента в който единствено преди седмица костваха под 5 лв.. Вносните също нарастват с 41 ст./кг до 4,30 лева./кг.
Оранжерийните и вносните домати също нарастват приблизително с по към 50 ст./кг, само че към момента държат цени под 4 лв. за кг.
Продължава наклонността за повишаване и на кравето сирене, което към този момент коства на едро 11,40 лева./кг. Почти същата е цената за кг, единствено с 8 стотинки повече, и на трайните варено-пушени колбаси.
Обещават високи заплати, само че вместо да подвигат възнагражденията, сменят чиновниците
Веригите притискат българските производители с редица тежки условия.
Чуждите питателните вериги у нас като “Лидл ”, “Билла ” и “Кауфланд ” постоянно се хвалят с многомилионни вложения в страната. Истината обаче е малко по-различна, защото българските сдружения и на трите вериги са еднолична благосъстоятелност на немски компании и облагите от тях изтичат в непознати сметки. Така действително вложенията на фирмите у нас са главно в създаване на складови бази и магазини, които са значими за активността им, само че не носят основна добавена стойност за стопанската система.
Както и вложенията в “обучение ” на личен състав. За постоянно пазаруващите в съответни магазини от веригите от дълго време не е загадка, че освен не образоват чиновниците, а ги подлъгват с високи заплати и ги изцеждат до краен лимит, а към 5 месеца по-късно, когато по контракт възнагражденията им би трябвало да бъдат увеличени, ги подменят с други. Неслучайно междинният личен състав на една от веригите е сред 3500 и 5000 непрекъснато заети за година, а за 5 години битие на пазара у нас в трудовите инспекции като нейни чиновници са регистрирани над 150 хиляди българи. Тоест текучеството в тези работни места е огромно.
Обичайно наемат “новите сътрудници ” месец преди Великден, Коледа или различен интервал от годината, в който работата е повече, както и за сезонни обекти по морето да вземем за пример. На наетите дават обещание заплати над междинната за страната, като обаче договорите са по този начин написани, че стартовите хонорари са ниски, а след 6-ия месец и след първата година би трябвало да ги усилят до в началото обещаните. Точно след 5 месеца обаче болшинството от “трудовите шарани ” отпадат от работното място с разнообразни претекстове и ги подменят с нови, а веригите непрекъснато разполагат с новоназначени чиновници, които взимат ниски заплати, само че работят съзнателно, тъй като се стараят да се потвърдят и да получат обещаното нарастване и обществени придобивки.
Дали практиката се поддържа от шефовете на комерсиалните обекти, които по този метод минимизират разноските и надлежно усилват облагата, с цел да получат по-високи бонуси в края на финансовата година, или пък е фирмена политика да ползват тази скица към българските служащи не е ясно. Още повече, че тя не е доказуема, тъй като договорите са краткотрайни и всеки шеф има право да те освободи в този интервал, без да е задължен да дава пояснения.
Неслучайно част от непознатите вериги у нас имаха голям проблем с личния състав, а некачественото обслужване води и до по-малко клиенти и надлежно понижен търговски дял.
Другата мантра на непознатите вериги е, че подкрепят българското произвеждане директно и непряко. Всъщност веригите работят от позицията на по-силния и оферират в множеството случаи доста тежки условия на българските производители, с цел да оферират стоката си в тях. Сред условията са вноска, с цел да те позволен изобщо до щандовете, за което през годините са се оплаквали многочислени дребни производители. Родна компания, продаваща хумус в над 23 страни в света не съумя да се дореди до щандовете на една от евтините и бързо разрастващи се вериги, точно тъй като с цел да се продава там поискали “първоначална великодушна вноска ” от страна на притежателя. Търговските вериги желаят такси, с цел да включат дадена компания в промоционалните брошури и да насочат вниманието на потребителите към нея. Освен това търговците заплащат и такса, с цел да сложат стоката измежду промоционалните, да я наредят покрай касата, за лице и повърхност на щандовете, да е поставена на най-удобния вместо на невисок или висок рафт и куп други условия. В последна сметка производителите са принудени да дадат продукцията си на доста ниски цени, постоянно даже под действителната себестойност и да са на ръба на оцеляването, до момента в който веригите печелят от труда им. Така че приказките за стимулиране на българското произвеждане най-често са бошлаф работа.
Потребителите също са излъгани от веригите посредством несъществуващи промоции, сякаш най-ниска цена, което не дава отговор на истината, големи надценки, стигащи до два и три пъти сред цената, платена на производителите и тази, която се постанова да платят клиентите, пласиране на артикули с изминал период, оповестяване на евтини артикули, които изобщо не изкарват от складовете даже и при молба от страна на потребителите, а ги пазят за свои хора и куп други “магарии ”. В последна сметка милионни вложения в действителност има, само че те са от страна на българите, които хранят веригите.
Най-често ни лъжат с изчезнали артикули с промоционални цени
Хранителните вериги ни подвеждат с несъществуващи промоции.
Проверяващите от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) са разкрили по нарушаване съвсем във всеки от инспектираните търговски обекти, изясни Ангел Джамбазов от проверяващия орган. При 350 осъществени досега за последните дни инспекции в магазини на огромни търговски обекти са установени 370 нарушавания, като 150 от тях са нелоялни търговски практики, сподели ръководителят на КЗП Стоил Алипиев.
Той уточни, че най-често веригите подвеждат консуматори с промоции, които са изтекли, несъществуващи или просто липсват посочените преференциални артикули, а личният състав твърди, че те към този момент са изчерпани. Сред другите нарушавания са разлики в оповестената на етикет цена на стоките и маркираната след това на касата. Например при промоция, в която е оповестено, че купуваш два продукта и получаваш третия гратис, на касата таксуват и трите. Други нарушавания са свързани с послания, които не са правилни. Например афишират - единствено през днешния ден най-ниска цена, а се оказва, че даже е по-висока от предлаганата от конкурентен магазин.
Веригите притеглят евентуални клиенти и с промоции на артикули, които действително не съществуват изобщо в магазините. Когато потребителят попита чиновниците изясняват, че стоката към този момент е изчерпана или продуктът изобщо не е получен. При вписване на нелоялна процедура от КЗП пишат акт, като глобата е в размер до 50 хиляди лева Ако магазинът е част от верига, санкцията е за съответния обект, а не за цялата верига, прецизират от КЗП. Магазините подвеждат клиентите и с погрешна информация по отношение на произхода на стоките, продават храни като “еко ” и “био ” без да са такива.
Според представители на комисията, в случай че тези нелоялни практики бъдат пресечени, тогава може да се чака и да паднат цените за потребителите. Изкупната цена на литър мляко е под 1 лева, а на щанда коства 4 лв., уточни Джалев.
Рекетът на комерсиалните вериги над потребителите продължава. Всеки ден хората са втрещени от нови по-високи цени на хранителни артикули. И то в случай, че през последните месеци няма никакви учредения за продължаващото повишаване.
Новият потрес за потребителите са краставици по 7 лева за кг и бурканче лютеница от 520 грама за близо 10 лева Така кг лютеница излиза над 19 лева, като тя е по-скъпа от месото и част от марките сирене на пазара. Вносните краставици на едро костват приблизително 4,30 лв. за кг, демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Това значи, че комерсиалните вериги са поставили надценка от близо 63 на 100, написа.
Подобно е ситуацията и при яйцата. Средната цена на яйцата на едро е 38 ст. за брой. А в някои търговски вериги продават яйца по 6,99 лева за 10 броя. Така яйцето излиза по 70 ст., а надценката за комерсиалната верига е 84 на 100.
Привържениците на свободната конкуренция изясняват, че пазарът контролира цените, само че това не се случва в България, тъй като доста от храните са по-евтини в прилежаща Гърция в сравнение с при нас. Това демонстрира, че на пазара в страната има механизми, които нарушават свободната конкуренция.
Например в Гърция краставиците в магазина са по 2,05 евро за кг. А в България краставиците са по близо 7 лева Оказва се, че при нас цената на краставиците е със 75% по-висока. И то в случай, че минималната заплата у нас е 398,81 евро, а в Гърция е 831 евро, съгласно данни на Евростат. При естествени пазарни механизми и настояща конкуренция на пазара би трябвало да се откри вносител, който да достави по-евтини гръцки краставици.
Подобно е ситуацията и при доматите. В Гърция кг домати в магазина коства 1,82 евро, което прави 3,56 лева за кг. В търговски вериги в България продават домати по 5,49 лева, 5,99 лева и даже по 6,49 лева Дори в случай че вземем по-евтините домати, се оказва че цените в България са с 54% по-високи в сравнение с в Гърция.
Такава е обстановката освен при плодовете и зеленчуците, при които Гърция обичайно е по-добра в производството им. Да вземем да вземем за пример спагетите, които до неотдавна бяха една от най-евтините храни. В Гърция спагетите костват 1,24 евро за кг, което прави 2,42 лева В България продават спагети по 3,29 лева в разфасовки по половин кг, което прави 6,58 лева за кг. Това значи, че спагетите у нас са над два пъти по-скъпи. Подобно е ситуацията и при други пакетирани храни с дълъг период на валидност. Например снакс тортила в опаковка от 150 грама в Гърция може да бъде купена единствено 69 евроцента, което прави 1,35 лева У нас подобен пакет в другите търговски вериги коства за към 3-4 лева, или над два пъти повече.
Трудно се потвърждава съществуване на картел
Картел при цените на храните мъчно може да бъде потвърден поради неналичието на писмени доказателства за сделки сред веригите.
Да се потвърди, че има картелно съглашение сред веригите и далавера с цените на храните е извънредно мъчно, безапелационни са специалистите. Необходимо е да се намерят писмени доказателства - да вземем за пример разменени смс-и или имейли, сред ръководителите на съответните хранителни вериги за нарастване на цените. Дори и да има сходни сделки обаче представителите на търговците надали ги документират, а по-скоро имат кардинални положения, към които се придържат, а самите съглашения се случват “на 4 очи ”. И са недоказуеми в съда.
Че има далавера с цената на храните са безапелационни и самите производители, които са наясно по какъв начин от време на време стоката, която те продават се появява с 80 на 100 по-висока цена на щанда, което е безусловно голословно. Клиентите също “не ядат доматите с колците ”, тъй като българинът през последните години освен задоволително пътува в чужбина, само че и има другари и родственици, които живеят зад граница, с цел да е наясно, че освен съществени храни като яйца, мляко, сирене, кашкавал, зеленчуци и плодове са по-евтини в чужбина, само че даже и българските марки, които се продават на непознатите пазари излизат по-изгодно в сравнение с да ги купиш от магазин у нас.
Млякото нараства три пъти от фермата до магазина
В една от огромните търговски вериги продават сирене и кашкавал на една и съща цена - 19,99 лева за кг.
На пазара има забавни аномалии. В една и съща верига на един и същи рафт продават краве сирене по 19,99 лева и кашкавал по 19,99 лева за кг. Редица специалисти изясняват, че кашкавалът се прави с по 10 литра мляко, а сиренето от 5-6 литра и по тази причина кашкавалът е толкоз безценен. В магазина обаче продават кашкавал и сирене на една и съща цена като нито една от стоките не е на промоция. Потребителят не може да разбере дали кашкавалът не е узрял задоволително или не е изработен от нужните литри мляко, или пък има безпричинно завишаване на цената на сиренето.
В момента млякото се изкупува от мандрите за към 93 ст. за литър. Но доста ферми получават отвод от млекопреработватели да изкупуват млякото им. Явно тъй като са намерили по-евтина суровина. Средната цена на сиренето на едро е 11,35 лева Разликата сред сиренето на едро от 11,35 лева и цената от 19,99 лева в магазина е 8,64 лева или 76%. Разбира се, ние не знаем навръх каква цена е доставена тази партида сирене в магазина, само че разликата в цените на едро и дребно е голяма. В друга комерсиална верига продават сирене по 13,99 лева за 600 грама, което значи, че килограмът излиза над 23 лева На тази цена в множеството търговски вериги може да бъде платен кашкавал. Но кашкавалът от някои марки приближава 40 лева за кг. А от етикетите потребителят не може да се ориентира от какъв брой литра мляко е изработен кашкавалът, кой какъв брой е зрял и надлежно дали единият кашкавал е два пъти по-качествен, с цел да бъде цената му два пъти по-висока.
За това, че веригите спекулират с цените стана ясно за потребителите и откакто някогашният към този момент изпълнителен шеф на “Ел Би Булгарикум ” Николай Маринов издаде заповед във фирмените магазини на държавната компания цената на сиренето и на кашкавалът да бъде понижена с 30 на 100. Той бе уволнен, а измежду обвиняванията против него бяха, че е развалил договорености с комерсиалните вериги, за които няколко негови прародители на поста са полагали старания. Реално се оказа, че разликата в кг сирене или кашкавал във фирмените магазини и във веригите за същата марка е 4-5 лв. за кг. Тоест това е надценката на веригите отвън отстъпките за количество и другите сделки.
Прясното мляко на някои марки приближава 4 лева за литър.
На пазара има още една особеност. При състояние, че млекопреработвателите изкупуват млякото по към 93 ст. за литър, цената на прясното мляко нараства над три пъти до момента в който стигне до магазина и бутилките на множеството марки костват към 3,50 лева Но прясното мляко на някои марки приближава 4 лева за литър, а в чужбина същото българско мляко се продава на 2 пъти по-ниска цена, макар транспортните разноски.
Шопската салата усили цената си фрапантно
Зеленчуците не престават да нарастват
През миналата седмица главните хранителни артикули не престават да нарастват на едро, демонстрират данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ). Най-много за миналата седмица се е нараснала на едро цената на оранжерийните краставици - с 1,30 лв../кг и те към този момент се търгуват по 6,05 лева./кг, до момента в който единствено преди седмица костваха под 5 лв.. Вносните също нарастват с 41 ст./кг до 4,30 лева./кг.
Оранжерийните и вносните домати също нарастват приблизително с по към 50 ст./кг, само че към момента държат цени под 4 лв. за кг.
Продължава наклонността за повишаване и на кравето сирене, което към този момент коства на едро 11,40 лева./кг. Почти същата е цената за кг, единствено с 8 стотинки повече, и на трайните варено-пушени колбаси.
Обещават високи заплати, само че вместо да подвигат възнагражденията, сменят чиновниците
Веригите притискат българските производители с редица тежки условия.
Чуждите питателните вериги у нас като “Лидл ”, “Билла ” и “Кауфланд ” постоянно се хвалят с многомилионни вложения в страната. Истината обаче е малко по-различна, защото българските сдружения и на трите вериги са еднолична благосъстоятелност на немски компании и облагите от тях изтичат в непознати сметки. Така действително вложенията на фирмите у нас са главно в създаване на складови бази и магазини, които са значими за активността им, само че не носят основна добавена стойност за стопанската система.
Както и вложенията в “обучение ” на личен състав. За постоянно пазаруващите в съответни магазини от веригите от дълго време не е загадка, че освен не образоват чиновниците, а ги подлъгват с високи заплати и ги изцеждат до краен лимит, а към 5 месеца по-късно, когато по контракт възнагражденията им би трябвало да бъдат увеличени, ги подменят с други. Неслучайно междинният личен състав на една от веригите е сред 3500 и 5000 непрекъснато заети за година, а за 5 години битие на пазара у нас в трудовите инспекции като нейни чиновници са регистрирани над 150 хиляди българи. Тоест текучеството в тези работни места е огромно.
Обичайно наемат “новите сътрудници ” месец преди Великден, Коледа или различен интервал от годината, в който работата е повече, както и за сезонни обекти по морето да вземем за пример. На наетите дават обещание заплати над междинната за страната, като обаче договорите са по този начин написани, че стартовите хонорари са ниски, а след 6-ия месец и след първата година би трябвало да ги усилят до в началото обещаните. Точно след 5 месеца обаче болшинството от “трудовите шарани ” отпадат от работното място с разнообразни претекстове и ги подменят с нови, а веригите непрекъснато разполагат с новоназначени чиновници, които взимат ниски заплати, само че работят съзнателно, тъй като се стараят да се потвърдят и да получат обещаното нарастване и обществени придобивки.
Дали практиката се поддържа от шефовете на комерсиалните обекти, които по този метод минимизират разноските и надлежно усилват облагата, с цел да получат по-високи бонуси в края на финансовата година, или пък е фирмена политика да ползват тази скица към българските служащи не е ясно. Още повече, че тя не е доказуема, тъй като договорите са краткотрайни и всеки шеф има право да те освободи в този интервал, без да е задължен да дава пояснения.
Неслучайно част от непознатите вериги у нас имаха голям проблем с личния състав, а некачественото обслужване води и до по-малко клиенти и надлежно понижен търговски дял.
Другата мантра на непознатите вериги е, че подкрепят българското произвеждане директно и непряко. Всъщност веригите работят от позицията на по-силния и оферират в множеството случаи доста тежки условия на българските производители, с цел да оферират стоката си в тях. Сред условията са вноска, с цел да те позволен изобщо до щандовете, за което през годините са се оплаквали многочислени дребни производители. Родна компания, продаваща хумус в над 23 страни в света не съумя да се дореди до щандовете на една от евтините и бързо разрастващи се вериги, точно тъй като с цел да се продава там поискали “първоначална великодушна вноска ” от страна на притежателя. Търговските вериги желаят такси, с цел да включат дадена компания в промоционалните брошури и да насочат вниманието на потребителите към нея. Освен това търговците заплащат и такса, с цел да сложат стоката измежду промоционалните, да я наредят покрай касата, за лице и повърхност на щандовете, да е поставена на най-удобния вместо на невисок или висок рафт и куп други условия. В последна сметка производителите са принудени да дадат продукцията си на доста ниски цени, постоянно даже под действителната себестойност и да са на ръба на оцеляването, до момента в който веригите печелят от труда им. Така че приказките за стимулиране на българското произвеждане най-често са бошлаф работа.
Потребителите също са излъгани от веригите посредством несъществуващи промоции, сякаш най-ниска цена, което не дава отговор на истината, големи надценки, стигащи до два и три пъти сред цената, платена на производителите и тази, която се постанова да платят клиентите, пласиране на артикули с изминал период, оповестяване на евтини артикули, които изобщо не изкарват от складовете даже и при молба от страна на потребителите, а ги пазят за свои хора и куп други “магарии ”. В последна сметка милионни вложения в действителност има, само че те са от страна на българите, които хранят веригите.
Най-често ни лъжат с изчезнали артикули с промоционални цени
Хранителните вериги ни подвеждат с несъществуващи промоции.
Проверяващите от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) са разкрили по нарушаване съвсем във всеки от инспектираните търговски обекти, изясни Ангел Джамбазов от проверяващия орган. При 350 осъществени досега за последните дни инспекции в магазини на огромни търговски обекти са установени 370 нарушавания, като 150 от тях са нелоялни търговски практики, сподели ръководителят на КЗП Стоил Алипиев.
Той уточни, че най-често веригите подвеждат консуматори с промоции, които са изтекли, несъществуващи или просто липсват посочените преференциални артикули, а личният състав твърди, че те към този момент са изчерпани. Сред другите нарушавания са разлики в оповестената на етикет цена на стоките и маркираната след това на касата. Например при промоция, в която е оповестено, че купуваш два продукта и получаваш третия гратис, на касата таксуват и трите. Други нарушавания са свързани с послания, които не са правилни. Например афишират - единствено през днешния ден най-ниска цена, а се оказва, че даже е по-висока от предлаганата от конкурентен магазин.
Веригите притеглят евентуални клиенти и с промоции на артикули, които действително не съществуват изобщо в магазините. Когато потребителят попита чиновниците изясняват, че стоката към този момент е изчерпана или продуктът изобщо не е получен. При вписване на нелоялна процедура от КЗП пишат акт, като глобата е в размер до 50 хиляди лева Ако магазинът е част от верига, санкцията е за съответния обект, а не за цялата верига, прецизират от КЗП. Магазините подвеждат клиентите и с погрешна информация по отношение на произхода на стоките, продават храни като “еко ” и “био ” без да са такива.
Според представители на комисията, в случай че тези нелоялни практики бъдат пресечени, тогава може да се чака и да паднат цените за потребителите. Изкупната цена на литър мляко е под 1 лева, а на щанда коства 4 лв., уточни Джалев.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ