Много хора сравняват човешкия мозък с компютър, което е съвсем

Максималният капацитет на човешкия мозък: Колко данни можем да съхраняваме?

Много хора съпоставят човешкия мозък с компютър, което е напълно разумно, защото правилото на работа с данни в действителност прилича този на изчислителните машини. Но откакто компютрите имат избран потенциал на паметта, има ли ограничаване за човешкия мозък? Учените от дълго време се пробват освен да оценят потенциала на нашия мозък в цифри, само че и да схванат за какво самият метод за премерване на паметта може да е неправилен.

Колко информация съхранява мозъкът

През 2015 година екип от откриватели пресметна, че една синаптична връзка – а в мозъка те са милиарди – може да съхранява към 4,7 бита информация. Като се има поради броят на синапсите, общата памет на мозъка може да доближи до 2,5 петабайта – почти същото количество като цялото наличие в интернет. Да напомним, че 1 петабайт е еднакъв на 100000000 GB или 1000 терабайта. Това съпоставяне е зашеметяващо, изключително като се има поради, че мозъкът тежи единствено кг и половина и употребява по-малко сила от електрическа крушка.

По-късните проучвания, в това число научна работа от 2024 година, удостоверяват тези данни, като прецизират диапазона на предпазване до 4,1-4,59 бита на синапс. Самият размер на невроните и синапсите обаче не изяснява феноменалния потенциал на човешката памет. Появяват се астроцитите – мозъчни кафези с формата на звезди, които, както допускат учените от Масачузетския софтуерен институт, могат да вземат участие в прехвърлянето и съхраняването на информация сред синапсите, като по този метод усилват общия потенциал на паметта.

Мозъкът не е хард диск

Важно е да се разбере, че мозъкът въпреки всичко не работи като флаш стик или Гугъл Drive. Професори от Нюйоркския университет акцентират, че паметта не е просто предпазване, а инструмент за взимане на решения.

Ако помнехме всичко, щеше да ни е мъчно да се ориентираме в потока от мемоари и да изберем най-важното.

Паметта е селективна, тя непрекъснато се редактира и обновява. Склонни сме да забравяме или да изопачаваме детайлите, защото мозъкът е организиран по този начин, че да акцентира значимото и да отхвърля непотребното. Например, може да си спомняте, че през 2007 година сте носили синя риза на едно празненство, само че години по-късно решително ще кажете, че е била алена. Това не е недостатък, а специфичност на паметта. Известно е, че по принцип мозъкът ни основава най-малко три копия на спомените и всички те са разнообразни.

Според изследване, оповестено в Science, мозъкът употребява три групи неврони за запазване на спомените, които се разграничават по времето на основаване, степента на гъвкавост и „ силата на паметта “. Още на първия стадий, когато спомените са напълно пресни, в хипокампуса пораждат по този начин наречените „ ранни неврони “, виновни за съхраняването на дълготрайно копие на загатна. Този спомен е слаб, само че с течение на времето става все по-силен.

След известно време се появява втората група неврони, или неврони от приблизително равнище. Те в началото са по-стабилни. След това, откакто мине още известно време, се образуват „ късните неврони “, които съгласно учените кодират „ мощните копия на паметта “. С течение на времето обаче тяхната мощ стартира да отслабва.

С други думи, откривателите откриват, че мозъкът основава първо едно копие на паметта, по-късно второ, а след известно време и трето. За всяко копие надлежно дава отговор друга характерна група неврони. Всички те, съгласно откривателите, работят в разнообразни времеви мащаби.

Защо е значимо да забравяме

Функцията на забравянето играе основна роля. В изискванията на актуалния свят сме претрупани с информация: вести, обществени мрежи, връзка, реклама. Както означават от NYU, към края на деня главата „ кипи “ от потока думи и облици. Но нашите предшественици, които са живели в изискванията на лов и събирачество, са оперирали с доста по-малко количество данни.

Паметта е еволюирала, с цел да разграничава заканите и да намира храна, а не с цел да резервира хронологията на живота в елементи. Това, че в днешно време жадуваме за съвършена памет, е съвременна фикс идея, несъответстваща на устройството на нашия мозък. Точната памет е нужна за докладите и архивите, само че не и за удобния живот. Всъщност „ неприятната “ памет е нещо хубаво.

Колко информация можем да запомним?

Ако подходим механически към въпроса, можем да приказваме за петабайти информация, само че всъщност това е безсмислено. По принцип всичко е лимитирано, в това число и паметта, само че тя е толкоз огромна, че на процедура не се усеща като ограничаване. Нещо повече, значим е не размерът, а методът, по който използваме паметта си – по какъв начин разпознаваме значимите неща, по какъв начин актуализираме старите, по какъв начин сътворяваме основа за бъдещи решения.

В резюме можем да кажем, че човешкият мозък има избран предел на потенциала на паметта, а учените го правят оценка на сред 1 и 2,5 петабайта. Но самият въпрос за размера е вторичен.

Паметта не е предопределена да съхранява всичко – тя е инструмент за асортимент и интерпретация, който филтрира значимото и пренебрегва непотребното. Мозъкът ни не се стреми към безспорна акуратност, а се приспособява, трансформира и не помни, с цел да можем да живеем, мислим и вземаме решения колкото се може по-ефективно. И може би това е неговото преимущество и специфичност, която компютърът не може да пресъздаде.