Много хора може никога да не срещнат такава твар в

...
Много хора може никога да не срещнат такава твар в
Коментари Харесай

Какво не знаете: Лосовете

Много хора може в никакъв случай да не срещнат такава гад в дивата природа, само че за някои лосовете са част от всекидневието. Мишел Карстенсен, началник на групата за запазване на дивата природа в Департамента по естествени запаси на Минесота, Съединени американски щати, ни описа за тези космати колоси.

Те са най-големите представители на семейство еленови, като тежат до 550 кг. и могат да доближат от 1,50 до 2 метра височина от копитата до раменете. Това не включва вдигната глава с рогата, тъй че умерено може да се каже, че по-голямата част от лосовете се извисяват над всички небаскетболисти.

С големите размери идва и голям вкус – и тези животни могат елементарно да обхванат по 30 кг храна дневно през лятото и 15 кг през зимата. Те ядат редица шубраци, дървесни растения и водна растителност; през зимата диетата им е по-ограничена, тъй че те ядат и пъпките на растенията.

Лосовете са страховити зверове с остри копита, които могат да ритат с голяма мощ. Но даже и те си имат врагове. Глутница вълци или черна мечка не може да се оправи със здрав възрастен лос, по тази причина те нормално избиват младите, болните или старите. И макар че лосовете са мощни и много огромни, едно захапване може да ги пребори: Има огромна възможност ухапването от див звяр да аргументи зараза, която в последна сметка да убие животното до две седмици по-късно.

Лосовете би трябвало да се тормозят и за една доста по-дребна опасност: паразитите. Мозъчният червей (Parelaphostrongylus tenuis) е паразит, който се добива при консумация на охлюви. Ларвите му мигрират към мозъка на лоса и предизвикват неврологични увреждания. „ Интересно е да си представим, че нещо толкоз малко като човешки косъм може да убие 500-килограмов лос, само че е изцяло по този начин “, споделя Карстенсен.

Друга дребна тягост е зимният кърлеж. Заразяването с него зависи от времето и местообитанието: Суровата зима значи по-малко кърлежи през идната година. Когато тази гадина падне от животните, с цел да приключи виталния си цикъл, а на земята към момента има сняг, тя умира. Така че тежките и дълги зими са чудесна вест за лосовете.

Когато се бори с хищници, рогата не влизат в приложимост толкоз доста, колкото си мислите; първият механизъм за отбрана на лоса са острите му копита, които са способни да ранят смъртоносно вълк или мечка.

Рогата се срещат единствено при мъжките и се употребяват основно за битка и проява. По време на брачния сезон през есента мъжките прекосяват огромна територия в търсене на женски, с които да се чифтосат. Всеки лос извоюва размножителна територия за себе си като се бие с други мъжки в региона. Битките не всеки път са на живот и гибел и постоянно някое от животните се отдръпват от битката, в случай че кандидатът има повече гений по този начин да се каже. Големите рога не са единственият метод за намиране на партньорка; някои мъжки с по-добри навигационни умения – или просто с повече шанс – могат да попаднат на женска инцидентно и да пропуснат напълно битката.

 Alaska moose

Те падат всяка зима и им израстват нови през идната пролет. „ Растежът на рогата се основава на равнищата на тестостерон и продължителността на деня “, споделя Карстенсен. „ Така че те стартират да ги развиват в края на пролетта и лятото като в началото имат кадифено покритие, което е васкуларизирано, тъй че по време на растежа рогата се кръвоснабдяват. “ До началото на есента – т.е. в сезона на чифтосване – мъжките стартират да полират рогата си, като ги търкат в дърветата. Това смъква пухкавото покритие – кървясъл развой – и до октомври те към този момент имат нови блестящи израстъци на главата за предтоящите битки и демонстрации.

Рогата са и превъзходен знак за възрастта на животното, тъй като с всяка последваща зима те усилват размера си. Мъжките в разцвета на силите си, на възраст сред 5 и 8 години, имат най-големи лопатки. С напредването на възрастта рогата стават все по-деформирани и по-малко впечатляващи.

Подобно на самите лосове, рогата могат да бъдат с разнообразни размери. По създание лопатките са огромна кост, тъй че нормално тежат доста; и лосовете развиват мускулести шии, с цел да могат да ги поддържат. Рогата на един изцяло възрастен могат да тежат към 20 кг.

 Alce (Alces alces), Potter marsh, Alaska, Estados Unidos, 2017-08-22, DD 139

Женските лосове нормално раждат едно или две дребни през май. Средно те тежат към 15 кг при раждането си, само че порастват доста бързо. Малките нямат умения да бягат или да се пазят добре, по тази причина майката остава с тях в продължение на година и половина, като се бори с вълците и мечките, които се пробват да ги заловен.

Те са естествено надарени в това отношение като във водата те могат да доближат скорост от 10 километра в час. Животните имат вродена дарба да знаят по какъв начин да плуват, тъй че даже дребните го могат.

В Северна Минесота в миналото е имало процъфтяваща популация на лосове. В средата на 80-те години на предишния век в северозападната част на щата е имало 2000 животни, само че единствено за две десетилетия броят им e намалял до по-малко от 200. Сега пред сходен проблем са изправени и североизточните стада – от средата на 2000 година популацията на лосовете там е намаляла с 50 %.

През 2013 година Карстенсен стартира да управлява изследване на смъртността на лосовете, с цел да позволи загадката. Нейният екип слага на повече от 170 лоса GPS проследяващи устройства, с цел да ги следи; когато лосът почине, екипът получава имейл с местоположението на животното. „ Целта беше да стигнем до мястото в границите на 24 часа, с цел да определим повода за гибелта “, споделя Карстенсен. „ Това беше значимо, тъй като лосовете са доста огромни животни и имат доста дебела кожа, доста изолираща четина и когато умрат, се разлагат доста бързо. Възможността да се доберем до животното в тези времеви рамки ни дава опция да съберем най-хубавите проби на диагностично равнище, които могат да ни оказват помощ да определим повода за гибелта. “

Данните сочат, че два неприятни фактора са съдействали за по-голямата част от смъртността. На паразитни и бактериални инфекции се дължат 50 % от смъртните случаи, на вълци – още 30%. Останалите са злополуки, легален лов и други сходни. Изследванията на този екологичен пъзел не престават.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР