Етикет „алергичен съм“: Защо точната диагноза е толкова важна
Много хора живеят с етикет „ алергичен съм “ - към храна, антибиотик, обезболяващо, анестезия или контрастно вещество. Понякога това е правилно. Но от време на време пробата е позитивен, а същинска алергия няма. Разликата е голяма.
Според д-р Мирослава Рашева - експерт алерголог с над 30 години медицински опит и интернационално самопризнание, актуалната алергология към този момент не е единствено „ забрани и избягвай “. Ето какво споделя тя по тематиката:
Кожните проби и кръвните проучвания са значими, само че те не постоянно дават финален отговор. Те демонстрират дали имунната система „ разпознава “ обещано вещество, само че не постоянно потвърждават, че човек ще направи действителна реакция при банкет. Затова при неразбираеми случаи най-точният способ е провокационният тест. Провокацията значи, че пациентът приема доста малко количество от съмнителната храна или лекарство под наблюдаване на алерголог. Дозата се усилва последователно, а лекарят следи за признаци. Това не се прави у дома, а единствено при квалифициран екип и условия за бърза реакция.
При хранителна алергия провокацията може да покаже дали детето към този момент е израснало алергията, дали храната в действителност би трябвало да се заобикаля, или може да се върне в менюто. Това е доста значимо, тъй като ненужните диети могат да водят до боязън, хранителни дефицити и обществена изолираност.
При лекарствена алергия вярната диагноза е също толкоз значима. Ако човек погрешно е разгласен за алергичен към пеницилин, обезболяващи, упойки или контрастни субстанции това може да ограничи лекуването му години наред. Понякога се употребяват по-скъпи, по-силни или по-неподходящи медикаменти единствено тъй като остарялата „ алергия “ в никакъв случай не е тествана.
При някои хранителни алергии може да се разиска десенсибилизация = приучване към храната или лекарството. Това е последователно предоставяне на доста дребни количества от алергена, за организмът да стане по-толерантен и да понася храна или лекарство, които преди този момент са водели до поява на признаци. Работи се с ядки, фъстък, мляко, яйце и други храни, както и с лекарства.
Десенсибилизацията не е домакински опит с храна. Тя се прави по проект, с алерголог, ясни правила и образование какво да се прави при реакция. Целта не постоянно е човек да яде свободно огромни количества, а да бъде по-защитен при инцидентно излагане и да живее с по-малко боязън.Точната диагноза дава независимост. Понякога тя удостоверява, че би трябвало да внимаваме. Но от време на време отстранява ненужна възбрана, връща значима храна в менюто или разрешава безвредно лекуване с нужно лекарство.Затова въпросът не е просто „ има ли позитивен тест? “, а „ има ли същинска алергия и какъв е действителният риск? “. Именно на този въпрос дава отговор положителната алергологична диагностика.
