Ето го скритият източник на стрес и неудовлетворение
Много хора имат желанието да бъдат харесвани, потребни и са постоянно подготвени да оказват помощ.
Но когато това се трансформира в непрекъсната потребност да се угоди на близките – за сметка на личните потребности, време и успокоение – добротата може да се трансформира в изтощителна всеотдайност.
Специалисти дефинират този вид държание като податливост към глезене – модел, при който човек слага желанията на другите пред своите даже когато това му предизвиква стеснение, стрес или прочувствено безсилие.
То постоянно се свързва с личностната линия социотропия – несъразмерна нужда от утвърждение и боязън от отменяне, отбелязва verywellmind.com.
Такива хора нормално са деликатни, съчувствени и грижовни, само че могат да изпитват компликации да споделят „ не “, да слагат граници или да пазят времето и силата си.
Сред най-характерните признаци са честите извинения, вдишване на непозната отговорност, превземане на единодушие и струпване на задължения, които водят до вътрешна тревога и възприятие за виновност.
Психолозите показват няколко съществени аргументи за сходно държание: ниска самокритика, боязън от спорове и отменяне, претърпени контузии или поучени модели на държание от предишното.
Макар желанието да се оказва помощ да е благородно, когато се прави поради потребността от самопризнание, то може да докара до прегаряне, стрес, неодобрение, липса на достоверност и чувство, че живееш живот, който не е твой.
Експертите предлагат няколко тактики за справяне с казуса:
Установяване на ясни персонални граници;
Започване с дребни отводи и последователно отстояване на позиция;
Определяне на цели и осмисляне на същинските нужди;
Позитивен вътрешен разговор, който припомня, че „ не “ не значи егоизъм;
Избягване на несъразмерни оправдания при отказ;
Осъзнаване, че здравите взаимоотношения изискват реципрочност.
Специалистите акцентират, че не е нужно да стопираме да бъдем положителни и дружелюбни. Важното е добротата да идва от предпочитание, а не от боязън или възприятие за обвързване, написа novini.bg. Истинската помощ не търси утвърждение, а се прави осъзнато – без да жертва личното благоденствие.
Извод: Да казваш „ не “ от време на време значи да кажеш „ да “ на себе си.
