Постоянното угаждане на другите – скритият източник на стрес и неудовлетворение
Много хора имат желанието да бъдат харесвани, потребни и са постоянно подготвени да оказват помощ.
Но когато това се трансформира в непрекъсната потребност да се угоди на близките – за сметка на личните потребности, време и успокоение – добротата може да се трансформира в изтощителна всеотдайност.
То постоянно се свързва с личностната линия социотропия – несъразмерна нужда от утвърждение и боязън от отменяне, отбелязва verywellmind.com.
Такива хора нормално са деликатни, съчувствени и грижовни, само че могат да изпитват компликации да споделят „ не “, да слагат граници или да пазят времето и силата си.
Психолозите показват няколко съществени аргументи за сходно държание: ниска самокритика, боязън от спорове и отменяне, претърпяни контузии или поучени модели на държание от предишното.
Макар желанието да се оказва помощ да е благородно, когато се прави поради потребността от самопризнание, то може да докара до прегаряне, стрес, неодобрение, липса на достоверност и чувство, че живееш живот, който не е твой.
Извод: Да казваш „ не “ от време на време значи да кажеш „ да “ на себе си.




