Как живеят днес руските германци по бреговете на Волга?
Много градове и села в южната част на Русия до наскоро към момента са носели немски имена, а локалните поданици са разговаряли между тях на особени диалекти. Какво е останало от немските региони в модерна Русия?
Следете нашето наличие посредством новаторската съветска услуга! Всички наши най-нови и настоящи текстове идват непосредствено на вашия телефон! Ако Фейсбук откаже да споделя нашите изявления, ние постоянно сме с вас в!
Архивна фотография
Улиците са прави линии, като че ли са разчертани с гребла, табелите са изписани с готическа кирилица, къщите са солидни, построени от тухли, и имат покриви с четири ската и димящи комини, а на централния площад се издига старинна лютеранска черква. Град Маркс, в северната част на Саратовска област, е учреден през 1765 година от немски преселници, които идват в далечна Русия по покана на императрица Екатерина II. През годините той се е наричал Екатериненщат, Баронск, Марксщат в чест на Карл Маркс, а по-късно просто Маркс. През 1918 година болшевиките трансформират буржоазните имена със руски и Екатериненщат става Марксщат. Само че през 1942-а, година след нападението на хитлеристка Германия против Съюз на съветските социалистически републики и след депортирането на волжките германци в Сибир и Казахстан, градът е наименуван просто Маркс.
Анна Сорокина
Преди депортирането съвсем 90% от локалните поданици са били германци, а останалите – руснаци. Днес ситуацията е тъкмо противоположното при население на Маркс от 30 000 души. Макар че волжките германци от дълго време получават правото да се върнат на своите територии, на процедура малко на брой вършат това. Някои остават в Сибир (днес там има даже два немски национални района), някои пък избират да заминат за Германия. При все това измежду техните потомци има такива, които освен са се върнали в родината, само че и поставят старания да възродят и да запазят характерното културно и историческо завещание на тогавашните обитаеми места.
Църква и монумент на Ленин против нея
Елена Кондративна ГрейтАнна Сорокина
„Моите баба и дядо са родом от Мариентал (Mariental, а от 1942-а село Советское). Те постоянно са си спомняло с топлина за Волга и доста желаеха да се върнат там“, споделя Елена Кондративна Грейт, която съвсем две десетилетия оглавява публичната организация на съветските германци в Марксовия регион. През руските години цялото ѝ огромно семейство живее в Казахстан, само че традициите на волжките германци не са ги напускали и там. „Аз съм католичка от детството си, въпреки че в руското си юношество съм била секретар на комсомолската организация. Но вкъщи извършвахме католически обреди, отбелязвахме своите празници, тъй като църквите бяха под забрана“. Елена е една от дребното хора, които владеят остарелия акцент на волжките германци. Е, в действителност към този момент няма кой знае с кого да поговори на него.
Анна Сорокина
„В средата на 1980-те ние се върнахме на Волга. След това родителите ми, а също така сестрите и братята отпътуваха за Германия, а ние със брачна половинка ми останахме“, споделя Елена. През 1972 година в Съюз на съветските социалистически републики всички преместени германци още веднъж получават правото да се придвижват свободно и да се върнат в родината си, само че не в същия обитаем пункт, където са живели по-рано (очевидно, с цел да се избегнат искания за собственост). Към 80-а, в изискванията на късния социализъм и по-либералното отношение към жителите, стартира процесът на връщане на германците в Поволжието. Само че там локалното население не им се радва изключително и доста волжки германци се възползват от закона, признат във Федерална Република Германия през 1953-а за репатриантите, а също и от оповестената в Съюз на съветските социалистически републики „перестройка“ и отпътуват за Германия. „Онези, които отпътуваха, знаеха прелестно езика и се интегрираха в немската среда. А аз обикнах мощно Поволжието и изключително Маркс, тъй че останах“, споделя Елена.
Архивна снимка; Анна Сорокина
Когато в далечните времена германците се заселват по тези пустинни земи, колониите ясно са се делели на лютерански и католически. Маркс е единственият град, където живеят представители и на лютеранското, и на католическото изповедание. И в града постоянно е имало и лютеранска черква, и католически храм. Е, в действителност руските години поправят леко историческия образ: в този момент против църквата има монумент на Владимир Ленин, а наоколо е постройката на локалната администрация. Зад тях към този момент в наше време е повдигнат монумент на Екатерина II, който наподобява като предреволюционен.
Анна Сорокина
Най-добре тук се е запазила кулинарията: локалните поданици, и руснаците, и германците, не престават до ден-днешен да подготвят мекици, които назовават пончики крепли (kräppel), свинско месо със зеле „крауд унд прай“, и несъмнено основното настоящо лице на трапезата – пирога ривел кухен (rivel kuchen) с поръска от брашно със захар и масло.
История, защитавана с възторг
Анна Сорокина
„В началото на 2000-те ние бяхме затворено общество – учехме езика, пеехме песни, а актуалните младежи даже не познаваха немската история на Маркс и мислеха, че всички тези сгради са построили немски военнопленници… Тогава започнахме да работим с краеведи, историци, да печелим грантове и да издаваме книги“, споделя Елена. Така последователно локалните поданици осъзнават, че волжките германци на процедура са радикален етнос в многонационална Русия, възприели тяхното усърдие и просвета.
„Имаме курсове по немски, които води преподавател от Германия, както и немски ансамбли.
Анна Сорокина
Сътрудничим си с всички немски културни центрове в Саратовска област, а те са 22. И тези обществени планове не са единствено за германците, а за всички поданици на града“.
„За волжките германци знаех от детството си несъмнено, майка ми живееше в село Нидермонжу (Niedermonjou, в този момент Бобровка) в Марксовския район“, споделя Александър Шпак от Волгоградска област. „Само че на никое място не бе упоменато за Републиката на германците в Поволжието [в ранните руски години и преди депортирането това е самостоятелна република в състава на Съюз на съветските социалистически републики – Автономна Социалистическа Съветска република на германците от Поволжието. Тя е заемала част от сегашните Волгоградска и Саратовска област край Волга]. Така че търсех информация троха по троха“. През 2009 година той взема решение да направи обиколка из някогашните немски кантони (така са се наричали немските региони в ранните руски години) и интерактивна карта със старите и нови имена, появили се още по времето на Руската империя. Базел (Basel) става Василиевка, Щрасбург (Strassburg) – село Ромашки, Манхайм (Mannheim) – село Мариновка.
Цюрих в съветската дълбока провинция
Анна Сорокина
Бившите немски селища са се простирали край Волга на стотици километри. Сега обаче тук има и пътища, и бензиностанции, и кафенета. А преди 250 години е било като в съветската ария „само степ и степ наоколо“.
Десетки остарели лютерански и католически църкви са пръснати из някогашните колонии, множеството от които през днешния ден са изоставени, а тази тъжна орис ги е сполетяла не по време на битката на болшевиките с религията през 30-те години, а на фона на рецесията след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Лютеранската черква на Исус Христос в село Зоркино (близо до Маркс), което мнозина към момента назовават Цюрих, е имала максимален шанс. Днес тя освен е реставрирана, само че и се е трансформирала в едно от главните напомняния за немските корени на тези места.
Анна Сорокина
Това прави през 2015 година Карл Лоор, бизнесмен от Стари Оскол в Белгородска област. Неговите предшественици са от локалния Цюрих и той взема решение да помогне на родното село.
Сега интериорът на църквата е от същинско дърво, в неделя и през празничните дни се изнасят служби, провеждат се и концерти за орган. А покрай църквата Лоор е построил незначителен дом за посетители.
Анна Сорокина
Това обаче е единствено една възобновена черква, а какъв брой такива са останали още в региона на немското Поволжие. Например в село Липовка, някогашната колония Шефер (Schäfer), която е на два часа с кола от Цюрих, локални деятели се пробват да предотвратят разрушаването на старинна черква, построена през 1877 година. Те се надяват, че ще се откри още един Лоор.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Следете нашето наличие посредством новаторската съветска услуга! Всички наши най-нови и настоящи текстове идват непосредствено на вашия телефон! Ако Фейсбук откаже да споделя нашите изявления, ние постоянно сме с вас в!
Архивна фотография Улиците са прави линии, като че ли са разчертани с гребла, табелите са изписани с готическа кирилица, къщите са солидни, построени от тухли, и имат покриви с четири ската и димящи комини, а на централния площад се издига старинна лютеранска черква. Град Маркс, в северната част на Саратовска област, е учреден през 1765 година от немски преселници, които идват в далечна Русия по покана на императрица Екатерина II. През годините той се е наричал Екатериненщат, Баронск, Марксщат в чест на Карл Маркс, а по-късно просто Маркс. През 1918 година болшевиките трансформират буржоазните имена със руски и Екатериненщат става Марксщат. Само че през 1942-а, година след нападението на хитлеристка Германия против Съюз на съветските социалистически републики и след депортирането на волжките германци в Сибир и Казахстан, градът е наименуван просто Маркс.
Анна Сорокина Преди депортирането съвсем 90% от локалните поданици са били германци, а останалите – руснаци. Днес ситуацията е тъкмо противоположното при население на Маркс от 30 000 души. Макар че волжките германци от дълго време получават правото да се върнат на своите територии, на процедура малко на брой вършат това. Някои остават в Сибир (днес там има даже два немски национални района), някои пък избират да заминат за Германия. При все това измежду техните потомци има такива, които освен са се върнали в родината, само че и поставят старания да възродят и да запазят характерното културно и историческо завещание на тогавашните обитаеми места.
Църква и монумент на Ленин против нея
Елена Кондративна ГрейтАнна Сорокина
„Моите баба и дядо са родом от Мариентал (Mariental, а от 1942-а село Советское). Те постоянно са си спомняло с топлина за Волга и доста желаеха да се върнат там“, споделя Елена Кондративна Грейт, която съвсем две десетилетия оглавява публичната организация на съветските германци в Марксовия регион. През руските години цялото ѝ огромно семейство живее в Казахстан, само че традициите на волжките германци не са ги напускали и там. „Аз съм католичка от детството си, въпреки че в руското си юношество съм била секретар на комсомолската организация. Но вкъщи извършвахме католически обреди, отбелязвахме своите празници, тъй като църквите бяха под забрана“. Елена е една от дребното хора, които владеят остарелия акцент на волжките германци. Е, в действителност към този момент няма кой знае с кого да поговори на него.
Анна Сорокина „В средата на 1980-те ние се върнахме на Волга. След това родителите ми, а също така сестрите и братята отпътуваха за Германия, а ние със брачна половинка ми останахме“, споделя Елена. През 1972 година в Съюз на съветските социалистически републики всички преместени германци още веднъж получават правото да се придвижват свободно и да се върнат в родината си, само че не в същия обитаем пункт, където са живели по-рано (очевидно, с цел да се избегнат искания за собственост). Към 80-а, в изискванията на късния социализъм и по-либералното отношение към жителите, стартира процесът на връщане на германците в Поволжието. Само че там локалното население не им се радва изключително и доста волжки германци се възползват от закона, признат във Федерална Република Германия през 1953-а за репатриантите, а също и от оповестената в Съюз на съветските социалистически републики „перестройка“ и отпътуват за Германия. „Онези, които отпътуваха, знаеха прелестно езика и се интегрираха в немската среда. А аз обикнах мощно Поволжието и изключително Маркс, тъй че останах“, споделя Елена.
Архивна снимка; Анна Сорокина Когато в далечните времена германците се заселват по тези пустинни земи, колониите ясно са се делели на лютерански и католически. Маркс е единственият град, където живеят представители и на лютеранското, и на католическото изповедание. И в града постоянно е имало и лютеранска черква, и католически храм. Е, в действителност руските години поправят леко историческия образ: в този момент против църквата има монумент на Владимир Ленин, а наоколо е постройката на локалната администрация. Зад тях към този момент в наше време е повдигнат монумент на Екатерина II, който наподобява като предреволюционен.
Анна Сорокина Най-добре тук се е запазила кулинарията: локалните поданици, и руснаците, и германците, не престават до ден-днешен да подготвят мекици, които назовават пончики крепли (kräppel), свинско месо със зеле „крауд унд прай“, и несъмнено основното настоящо лице на трапезата – пирога ривел кухен (rivel kuchen) с поръска от брашно със захар и масло.
История, защитавана с възторг
Анна Сорокина „В началото на 2000-те ние бяхме затворено общество – учехме езика, пеехме песни, а актуалните младежи даже не познаваха немската история на Маркс и мислеха, че всички тези сгради са построили немски военнопленници… Тогава започнахме да работим с краеведи, историци, да печелим грантове и да издаваме книги“, споделя Елена. Така последователно локалните поданици осъзнават, че волжките германци на процедура са радикален етнос в многонационална Русия, възприели тяхното усърдие и просвета.
„Имаме курсове по немски, които води преподавател от Германия, както и немски ансамбли.
Анна Сорокина Сътрудничим си с всички немски културни центрове в Саратовска област, а те са 22. И тези обществени планове не са единствено за германците, а за всички поданици на града“.
„За волжките германци знаех от детството си несъмнено, майка ми живееше в село Нидермонжу (Niedermonjou, в този момент Бобровка) в Марксовския район“, споделя Александър Шпак от Волгоградска област. „Само че на никое място не бе упоменато за Републиката на германците в Поволжието [в ранните руски години и преди депортирането това е самостоятелна република в състава на Съюз на съветските социалистически републики – Автономна Социалистическа Съветска република на германците от Поволжието. Тя е заемала част от сегашните Волгоградска и Саратовска област край Волга]. Така че търсех информация троха по троха“. През 2009 година той взема решение да направи обиколка из някогашните немски кантони (така са се наричали немските региони в ранните руски години) и интерактивна карта със старите и нови имена, появили се още по времето на Руската империя. Базел (Basel) става Василиевка, Щрасбург (Strassburg) – село Ромашки, Манхайм (Mannheim) – село Мариновка.
Цюрих в съветската дълбока провинция
Анна Сорокина Бившите немски селища са се простирали край Волга на стотици километри. Сега обаче тук има и пътища, и бензиностанции, и кафенета. А преди 250 години е било като в съветската ария „само степ и степ наоколо“.
Десетки остарели лютерански и католически църкви са пръснати из някогашните колонии, множеството от които през днешния ден са изоставени, а тази тъжна орис ги е сполетяла не по време на битката на болшевиките с религията през 30-те години, а на фона на рецесията след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Лютеранската черква на Исус Христос в село Зоркино (близо до Маркс), което мнозина към момента назовават Цюрих, е имала максимален шанс. Днес тя освен е реставрирана, само че и се е трансформирала в едно от главните напомняния за немските корени на тези места.
Анна Сорокина Това прави през 2015 година Карл Лоор, бизнесмен от Стари Оскол в Белгородска област. Неговите предшественици са от локалния Цюрих и той взема решение да помогне на родното село.
Сега интериорът на църквата е от същинско дърво, в неделя и през празничните дни се изнасят служби, провеждат се и концерти за орган. А покрай църквата Лоор е построил незначителен дом за посетители.
Анна Сорокина Това обаче е единствено една възобновена черква, а какъв брой такива са останали още в региона на немското Поволжие. Например в село Липовка, някогашната колония Шефер (Schäfer), която е на два часа с кола от Цюрих, локални деятели се пробват да предотвратят разрушаването на старинна черква, построена през 1877 година. Те се надяват, че ще се откри още един Лоор.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ