Работодателите притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката
Много е значимо новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в действие, с цел да имат КЕВР и Министерство на енергетиката задоволително време да се приготвят за новия регулаторен интервал от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва промените и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дълго чаканите промени в бранша.
„ Имаме сигнали, че наранени от промените среди, привикнали на непазарни връзки и облаги от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това изясни пред Economic.bg ръководителят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на промените.
Велев добави, че затова работодателите са решили да изпратят общата молба до президента.
Той сподели още, че Радев има двуседмичен период да обнародва измененията и всеки ден е значим, защото има доста работа до 1 юли.
Работодателите са обезпокоени и от това, че измененията в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за погашение на дотациите за ВЕИ, посредством „ контракти за награда “ вместо по преференциални цени.
„ Държим да подчертаем, че общият размер на дотациите няма да се промени. Затова сме уверени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, написа в позицията им.
От АОБР напомнят, че известието на изплащаните сега преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и лиши една година, само че се забави толкоз, тъй като трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години обратно. Що се отнася до известието на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се заплаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има следствие на Европейска комисия против България, прибавят работодателите. „ Зелени “ европейци сигнализираха Европейска комисия и тече следствие. Затова съгласно тях тази нотификация би трябвало да бъде довършена.
Организациите показват и цялостното противоречие с концепциите за нови, по-големи размери на преференциите за по този начин наречените дребни ВЕИ-та. Те бяха препоръчани от народния представител от Българска социалистическа партия Таско Ерменков, само че не минаха на второ четене в Народното събрание.
Работодателите считат, че е заслужено сходни оферти да не се поддържат. Тези съоръжения са получили двойно държавна помощ – посредством преференциална цена за изкупуване на тяхната електрическа енергия и дотации от Държавна фирма „ Земеделие”.
Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 година, че в множеството случаи вложенията на ВЕИ-тата се изплащат още сред 5-тата и 7-мата година. „ Напомняме и следствието на Европейска комисия против България за дребните ВЕИ-та, поради двойното им финансиране и неприемлива държавна
помощ. По проблема за възобновяване на високи преференциални цени има и решение на Конституционен съд по дело 12/2016 година”, написа още в писмото.
Работодателите напомнят, че през 2015 година бизнесът заплати насъбрания недостиг в енергетиката от 800 млн. лв. посредством увеличената вследствие на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „ Задължения към обществото “. Тогава се реализира съглашение с държавното управление, а и с политическите сили, за мораториум върху всевъзможни нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електрическа енергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме очевидци на зле скрито лобиране от депутати от една политическа мощ за ново източване на портфейлите на битовите и икономически консуматори посредством включване в микса за контролиран пазар на нови поколения с преференциални цени (три пъти над пазарните). С признатия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на крах.
Като цяло, четирите представителни организации поддържат измененията в бранша и считат, че новоприетият закон е опция да се вкара ред в енергетиката. „ Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), показват безапелационна поддръжка на стъпките за дотъкмяване на либерализацията на пазара на електрическа енергия, една от които бе последната смяна в Закона за енергетика, призната на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.
Те прибавят, че признатите ограничения отразяват част от предложенията на Световната банка, показани обществено през юли 2017 година Тогава Световната банка показа изследването си върху електроенергийния бранш в страната и бяха направени редица рекомендации за неговото реформиране по отношение на въвеждането на цялостна либерализация на пазара. В разбора бяха посочени главните проблеми пред бранша и ограниченията за тяхното превъзмогване в сходство с най-хубавите европейски практики.
Затова и организациите считат, че новите текстове, написани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишение на конкуренцията сред производителите, оптимизация на софтуерните разноски, повече предложение на артикули и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.
В писмото си от АОБР изясняват, че либерализацията на пазара на електрическа енергия у нас стартира още през 2004 година, само че решителните промени се забавиха.
От позиция на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар вземат участие главно два производителя - АЕЦ „ Козлодуй” и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2”, и рядко НЕК, до момента в който потребителите на пазара са над 50 хиляди компании. Според работодателите, несъвършенството идва вследствие на обстоятелството, че останалите производители получават разнообразни типове дотации, събирани посредством закрепена съставния елемент в крайната цена на електрическата енергия, наречена „ Задължения към обществото “. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и така наречен американски централи. „ В тази връзка, всяка година се събират към 1.5 милиарда лв. „ повинност “ или помощи за погашение на дотациите на тези производители. През предходната година едвам към 50% от потребената електрическа енергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина идната по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.
България изнася артикули за над 52.2 милиарда лв. при 98.6 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт. Износът ни се реализира в изискванията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма дотации. Ръстът на Брутният вътрешен продукт за 2017 година е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, само че в това време има 11 страни с по-висок растеж. „ Казваме това, с цел да подчертаем думата „ конкуренция “, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика би трябвало да върви към пазарни връзки. Иначе сме обречени на „ безконечни “ дотации, преференции, ангарии, а стопанската система ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата стопанска система, само че към момента е надалеч от пазарни отношения”, прибавят работодателите в позицията си.
„ Имаме сигнали, че наранени от промените среди, привикнали на непазарни връзки и облаги от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това изясни пред Economic.bg ръководителят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на промените.
Велев добави, че затова работодателите са решили да изпратят общата молба до президента.
Той сподели още, че Радев има двуседмичен период да обнародва измененията и всеки ден е значим, защото има доста работа до 1 юли.
Работодателите са обезпокоени и от това, че измененията в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за погашение на дотациите за ВЕИ, посредством „ контракти за награда “ вместо по преференциални цени.
„ Държим да подчертаем, че общият размер на дотациите няма да се промени. Затова сме уверени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме 1-2 месеца”, написа в позицията им.
От АОБР напомнят, че известието на изплащаните сега преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 година (вместо през 2011 г.) и лиши една година, само че се забави толкоз, тъй като трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години обратно. Що се отнася до известието на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се заплаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има следствие на Европейска комисия против България, прибавят работодателите. „ Зелени “ европейци сигнализираха Европейска комисия и тече следствие. Затова съгласно тях тази нотификация би трябвало да бъде довършена.
Организациите показват и цялостното противоречие с концепциите за нови, по-големи размери на преференциите за по този начин наречените дребни ВЕИ-та. Те бяха препоръчани от народния представител от Българска социалистическа партия Таско Ерменков, само че не минаха на второ четене в Народното събрание.
Работодателите считат, че е заслужено сходни оферти да не се поддържат. Тези съоръжения са получили двойно държавна помощ – посредством преференциална цена за изкупуване на тяхната електрическа енергия и дотации от Държавна фирма „ Земеделие”.
Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 година, че в множеството случаи вложенията на ВЕИ-тата се изплащат още сред 5-тата и 7-мата година. „ Напомняме и следствието на Европейска комисия против България за дребните ВЕИ-та, поради двойното им финансиране и неприемлива държавна
помощ. По проблема за възобновяване на високи преференциални цени има и решение на Конституционен съд по дело 12/2016 година”, написа още в писмото.
Работодателите напомнят, че през 2015 година бизнесът заплати насъбрания недостиг в енергетиката от 800 млн. лв. посредством увеличената вследствие на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „ Задължения към обществото “. Тогава се реализира съглашение с държавното управление, а и с политическите сили, за мораториум върху всевъзможни нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електрическа енергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме очевидци на зле скрито лобиране от депутати от една политическа мощ за ново източване на портфейлите на битовите и икономически консуматори посредством включване в микса за контролиран пазар на нови поколения с преференциални цени (три пъти над пазарните). С признатия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на крах.
Като цяло, четирите представителни организации поддържат измененията в бранша и считат, че новоприетият закон е опция да се вкара ред в енергетиката. „ Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), показват безапелационна поддръжка на стъпките за дотъкмяване на либерализацията на пазара на електрическа енергия, една от които бе последната смяна в Закона за енергетика, призната на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.
Те прибавят, че признатите ограничения отразяват част от предложенията на Световната банка, показани обществено през юли 2017 година Тогава Световната банка показа изследването си върху електроенергийния бранш в страната и бяха направени редица рекомендации за неговото реформиране по отношение на въвеждането на цялостна либерализация на пазара. В разбора бяха посочени главните проблеми пред бранша и ограниченията за тяхното превъзмогване в сходство с най-хубавите европейски практики.
Затова и организациите считат, че новите текстове, написани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишение на конкуренцията сред производителите, оптимизация на софтуерните разноски, повече предложение на артикули и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.
В писмото си от АОБР изясняват, че либерализацията на пазара на електрическа енергия у нас стартира още през 2004 година, само че решителните промени се забавиха.
От позиция на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар вземат участие главно два производителя - АЕЦ „ Козлодуй” и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2”, и рядко НЕК, до момента в който потребителите на пазара са над 50 хиляди компании. Според работодателите, несъвършенството идва вследствие на обстоятелството, че останалите производители получават разнообразни типове дотации, събирани посредством закрепена съставния елемент в крайната цена на електрическата енергия, наречена „ Задължения към обществото “. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и така наречен американски централи. „ В тази връзка, всяка година се събират към 1.5 милиарда лв. „ повинност “ или помощи за погашение на дотациите на тези производители. През предходната година едвам към 50% от потребената електрическа енергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина идната по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.
България изнася артикули за над 52.2 милиарда лв. при 98.6 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт. Износът ни се реализира в изискванията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма дотации. Ръстът на Брутният вътрешен продукт за 2017 година е 3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, само че в това време има 11 страни с по-висок растеж. „ Казваме това, с цел да подчертаем думата „ конкуренция “, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика би трябвало да върви към пазарни връзки. Иначе сме обречени на „ безконечни “ дотации, преференции, ангарии, а стопанската система ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата стопанска система, само че към момента е надалеч от пазарни отношения”, прибавят работодателите в позицията си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ