Много е ценно да имаме места като това, където хората

„ Много е скъпо да имаме места като това, където хората да усещат и да виждат хубостта ”, споделя Тенко Николов. Той е единият от новите притежатели на емблематичната Къща с ягодите в центъра на София. Мотивът за покупката е да я създадат още веднъж част от културния образ на града.

Продажбата на къщата не е оповестена обществено. Старите притежатели вършат асортимент от 10 евентуални купувачи. „ Ние имахме невероятното предпочитание да възстановим това архитектурно украшение в предходния му искра и популярност ”, споделя Тенко Николов, представен от Нова телевизия.

Той и Иво Ценов купуват рушащия се монумент на културата за 8 милиона евро от някогашния началник на „ Лукойл–България " Валентин Златев.

„ Да притежаваш подобен парцел е доста сходно на това да притежаваш остаряла хубава кола – първо би трябвало да се грижиш за възобновяване ѝ, а по-късно тя да продължава да съществува както преди ”, споделя Николов.

А с цел да съществува както преди, двамата бизнесмени са решени да я реставрират и да я отворят за гости.

„ Искаме преди всичко тя да бъде налична за всички в някакъв интервал от време, на второ място да бъде привлекателен център, културно средище, да събира хора с будни, културни ползи. Имаме фондация, тя се занимава със опазване на здравето, обучение и спорт. Много бихме се радвали тя да се обитава тук ”, споделя Тенко Николов.

Спорен ремонт на покрива, десетилетие поглъщане в давност, концепция на мястото на оригинала да се появи копие и митинги срещу събарянето на парцела белязаха ориста на Къщата с ягодите във времето след рухването на социалистическия режим до през днешния ден. След поредност от актове за неподдържане на постройката в годините ѝ на съсипия, положението ѝ през днешния ден е следното: пукнатини по фасадата, падаща мазилка, рушащи се стълби.

„ Състоянието беше сходно на това, което го виждаш – пукнатини на всички места, падат неща от фасадата. Състоянието на двора беше плачевно – не беше разчистван от дълго време. Самата къща няма стоманобетонна структура и всичко, което се прави, би трябвало да е деликатно, с цел да не бъде разрушено. Доколкото ми е известно, би трябвало да се възвърне по метод и с материали от едно време ”, споделя Тенко.

Вътре ни посреща камина от червен мрамор с изящни барелефи и фигура на котка в горната ѝ част. „ Камината би трябвало да бъде преместена и по-късно – върната и отремонтирана, тъй че да бъде едно към едно като преди, с цел да се запазят методът на направа и първичният ѝ образ ”, споделя Тенко.

Вътре, както и извън, времето е оставило своите разрушителни следи. От салоните за банкет, терасите, спалните, кабинетът и избата са останали единствено основите на стените.

„ Искаме да я възстановим на 100%, както е била, само че да създадем и съвременни неща – достъп за инвалиди, асансьор. Очаквам да видя цялостния отчет сега, в който техническите специалисти са подготвени ”, изяснява Тенко Николов.

Въпреки че Къщата с ягодите е частен парцел, още през 80-те години на предишния век постройката е оповестена за монумент на културата и недвижима културна полезност. Днес новите притежатели чакат отчета за реституция ѝ. Визата за планиране на Къщата с ягодите в нейния достоверен тип е съгласувана от Министерството на културата.

„ Очакваме в границите на относително къси периоди – 2–3 месеца – да получим и готовия повсеместен план, който също ще бъде координиран или ще бъдат направени бележки. След което ще може притежателят посредством своите пълномощници да внесе цялата документи надлежно в районната администрация и в Столична община и да получи позволение за градеж ”, обясниТодор Чобанов, заместник-министър на културата.

А отговор на въпроса къде са ягодите дава историкът Златко Петров: „ Това е едно сантиментално наименование, което е останало като градска легенда, че в миналото преди в двора на тази прелестна къща е имало ягоди, които е можело да бъдат набрани от минувачите ”, изяснява той.

Построена сред 1927 година и 1930 година, Къщата с ягодите е проектирана за заможното семейство на банкера Димитър Иванов и брачната половинка му Надежда Станкович. Архитект е приключилият в Австрия и Германия Георги Кунев.

„ Тя е пример на богато градско жилище от края на 20-те и началото на 30-те години. Можем да забележим чертите на стила сецесион, можем да забележим и някои от детайлите на ар деко ”, изяснява Здравко Петров, „ Исторически направления ”.

След преломния 9 септември 1944 година банкерската къща е национализирана и отстъпена от новата власт: в началото за потребностите на румънското посолство, а след това е превърната в място за срещи на руски деятели.

„ Ако се вгледаме в орнаментиката, можем да открием и формата на кубичната извивка, която е присъща за архитектурата на старите български селища от епохата на Възраждането ”, изяснява Здравко Петров.

Къщата с ягодите влиза и в киното – като главно място във кино лентата на Димитър Петков „ Опашката на дявола “ от 2001 година Като главен очерк в обектива на Иван Шишиев влиза и емблематичната постройка на ул. „ Сан Стефано " № 6.

А до момента в който пристигна времето за реституция на Къщата с ягодите, през днешния ден тя сияе с коледна декорация. Засега ще радва единствено от фасадата. Занапред… следва продължение.

„ Нашата цел не е да променяме, нашата цел е да запазим образа на къщата и извън, и от вътрешната страна. Ще се опитаме да възстановим доколкото е допустимо с материали, с които е правено едно време. Ще укрепим с карбонови влакна, тъй че да не слагаме бетон. Ще наемем и най-хубавите майстори в международен мащаб, с цел да я върнем към предходните ѝ популярност и искра ”, споделя Тенко Николов.

Подробна статистика за междинните цени на парцели в България по градове и квартали може да видите в imot.bg