Много е ценна тази награда, не мога да скрия, че

Много е скъпа тази премия, не мога да скрия, че се вълнувам доста. Благодаря на сътрудниците, че видяха напъните ми през последните години и ме удостоиха с тази премия. Това обаче е и доста задължаващо, тъй като въпреки и получена към този момент, тя е мотив да се поставят доста повече старания отсега нататък. Това сподели пред Българска национална телевизия чл.-кор. проф. Николай Габровски във връзка.

„ Всеки доктор знае, че с цел да стане добър в специалността си, би трябвало да отдели години. Когато бях по-млад и много по-припрян, татко ми (проф. Стефан Габровски – б. р.) постоянно споделяше, че това е маратонско тичане. Дори и от време на време да успееш да постигнеш бърз триумф в някаква къса отдалеченост, това не би трябвало да значи нещо изключително. Истината е, че пътят е дълъг. От тази позиция разбирам и неговите сълзи от наслада нощес, тъй като това е премия и за него. Според мен, с цел да върви по този дълъг път, въпреки и трогателен, човек би трябвало да е с доста ясна цел пред себе си. Изискват се и доста саможертви. Трябва да усетиш призванието, тъй като това е единственият метод да поемеш тези тежести с една относителна лекост “, сподели още проф. Габровски.

По думите му колкото по-умел става един доктор в специалността си, толкоз повече задания има. „ Нашата работа е да оказваме помощ на другите и това би трябвало да продължи допустимо най-дълго време, до момента в който сме в силите и със качествата си “, сподели още проф. Габровски.

Той обаче акцентира, че медицината е екипна активност. „ Дори и в хирургичните специалности, където на напред във времето излизат уменията на хирурга, никой от нас не може да се оправи без екипа към него. В това маратонско тичане е нужно да имаш и хора, които те поддържат и схващат и в случай че някой действително страда, до момента в който вървиш по този кариерен път, това е фамилията. То сигурно споделя всички неволи, пропуснати вечери, развалени празници и заспиването на дивана от изтощеност, само че насладите рядко са споделени. Благодарен съм, че постоянно съм имал цялостна поддръжка както от брачната половинка си, по този начин и от децата си “, съобщи проф. Николай Габровски.

Неврохирургът съобщи, че най-голямата премия не е благодарността на пациента и околните му, когато работата му е сполучлива, а когато околните на пациента са признателни и когато има крах, съзнавайки, че е направено всичко допустимо и актуалната медицина разрешава. „ Тази оценка е най-висока за мен “, сподели проф. Габровски.