Много е трудно да си първи. Какво ли е например

Много е мъчно да си първи. Какво ли е да вземем за пример да си най-малкият наследник в лекарско семейство, който на инат на традицията отхвърля да се запише в медицински университет, а вместо това избира да стане рок музикант, да обикаля съмнителни клубове и да пуши цигари с още по-съмнително наличие? Родителите са недоволни, братята се срамят, роднините недоумяват, съседите стартират да злословят.

Нещо такова се случи преди години, когато първият MINI Countryman излезе на пазара. Джип?! В гамата на MINI?! Трябва да се шегувате...

Върлите почитатели на компанията, които боготворят компактния и на моменти смахнат хечбек, започнаха да отвръщат глава при типа на това мутирало, огромно и лишено от всевъзможен сексапил творение на автомобилната промишленост.

Критиците незабавно се намесиха и започнаха да изясняват, че в случай че този джип излезе отвън пътя, надали не светът ще свърши.

Журналистите с треперещи пръсти дадоха да се разбере, че нищо от класическото картинг чувство на MINI Cooper S не е съумяло да премине на борда на Countryman. Смисълът беше загубен. Въртенето на планетата забави своя ход.

СУХАТА ИНФОРМАЦИЯ

Модификация: MINI Countryman Cooper SD ALL4
Работен размер: 1995 куб. см.
Мощност: 190 к.с.
Въртящ миг: 400 Нм
Ускорение: 7.2 сек. до 100 км/ч
Максимална скорост: 218 км/ч
Среден разход: 5.1 л/100 км
Трансмисия: 8-степенна автоматизирана
Базова цена: 52 200 лева
После минаха няколко месеца и всичко се уталожи. Оказа се, че MINI Countryman завоюва нови почитатели и клиенти на марката. Някои от старите пък се ожениха и станаха родители. Тихомълком и продадоха дребните си " купърчета ", като ги замениха за Countryman, който има огромен багажник и цели четири порти.

Други пък, които досега се опасяваха от клеймото " женска кола ", добиха храброст и откриха нов другар. И по този начин до през днешния ден, когато към този момент на пазара е второто потомство. Какво се промени?

НАСТЪПИ ПРОМЯНА

Countryman стана по-голям, по-сериозен и по зрял. Формите му станаха по-правоъгълни и строги, а интериорът подвигна летвата по-отношение на комфорта и лукса. Покарахме няколко дни трансформация с буквите SD на задния похлупак, като подходихме към нея малко скептично. Дизелово MINI в никакъв случай не е било в целите ни, изключително в комплект с нападателни брони и спортни седалки, които са част от оптичния JCW пакет. Стори ни се малко като неистина.

Снимка 439913
Източник: MINI

После обаче взе да ни харесва. В огромна част от случаите, точно външният тип и дизайнът карат човек да се влюби в колата си, тъй като дано признаем - множеството хора не са автомобилни състезатели, а последното, от което се интересуват, е какъв тъкмо е диференциалът на колата им и дали с нея могат да реализират връх на " Нюрбургринг ".

Снимка 439917
В тази връзка, тестовият автомобил ни хареса с това, че е култивирано динамичен, само че за неопитно око наподобява като неприятното момче на квартала. В същото време това неприятно момче ни зарадва с магистрален разход от 6 л/100 км, а 140 км/ч му се костваха пренебрежимо малко за благоприятни условия.

Countryman предлага превъзходен набор от режими, които осезаемо трансформират работата на мотора и автоматизираната скоростна кутия според от настроението ни. Ако сме по-нервни през днешния ден, може да изберем Sport - скоростната кутия стартира да задържа всяка предавка до по-високи обороти, само че това, несъмнено, рефлектира и върху разхода. Ако последният ни е приоритет, избираме Eco - и колата внезапно стартира да се усеща като че ли е на диазепам. За уравновесените ни моменти си има и режим Normal, при който всичко е уравновесено.

Може да: те накара да пораснеш
Не може да: бъде смахнат
Липсва му: още малко протест
Интериорът е комфортен, първокачествен и функционален, има доста ниши, а преобладаващият цвят в нашия случай, бе черният. Факт е, че седалките изглеждаха като извадени от състезателен модел, само че въпреки това им бяхме признателни, че ни държаха там, където ни е мястото. Това способства за възприятието за сигурност в автомобила и кара човек (поне за момент) да се намерения за водач.

Багажникът е задоволителен за куфарите и чантите на четирима, подготвени да поемат на дълъг път. А в случай че сме единствено двама или пък имаме потребност да транспортираме разглобено детско легло, няма проблем - задните облегалки падат в друго съответствие.

ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ

От няколкото дни, които прекарахме с MINI Countryman SD, установихме, че мъчно можем да намерим справедлив минус на тази кола, с изключение на може би цената. Останалите й дефекти са напълно плод на субективното ни усещане за колите.

MINI е марка, която постоянно сме свързвали с протеста. Всяко MINI го носи в себе си, или най-малко би трябвало да го носи. Ринго Стар е имал Mini, Пол Макартни е имал Mini, Миг Джагър е имал Mini. Тези коли би трябвало да са налудничави, ауспухът им да пука като оглупял, окачването им да бъде твърдо като на картинг, а водачът вътре да бъде усмихнат, без да знае тъкмо за какво.

Проблемът на Countryman SD е точно в това, че е прекомерно естествен. Карайки го, не усещаш, че си оня бунтовник, от който родителите се отхвърлят. Усещаш се съумял, спокоен и балансиран. Май в действителност трябваше да помолим за бензинова версия. Поне за този стадий от живота ни. /lifestyle.bg