Иван Николов: Просръбският кмет на Босилеград агитира за Стефан Янев
Много е необичайно, че на предварителните избори за народни представители за 49-то Народно заседание на 2 април т.г., просръбският кмет на Босилеград Владимир Захариев, внезапно се появи в ролята на български партиен пропагандатор, и то не за една, а за две български партии, освен това с противоположни програмни визии!
Един инцидентен босилеградчанин по този начин разяснява опашката, която той беше строил пред изборната секция в КИЦ-а: „ Оправи той политиката в Босилеград и Белград, в този момент единствено България му остана “. И с съображение. Резултатите от сходни извращения на демокрацията постоянно оставят опустошителни последици след себе си.
Нека да напомним, че Захариев бе основан и повдигнат в политиката от Демократичната партия на Сърбия на доктор Воислав Кощуница, прочут с консервативната си великосръбска националистическа идеология, и ярките антиевропейски и антибългарски позиции.
И не, не си мислете, че Захариев е претърпял нравствен катарзис и е минал на български, а още по-малко на евроатлантически позиции и е решил ей по този начин, безкористно да поработи за българските партии измежду жителите на Босилеград. Това за него е terra incognita. Вижте дълбокият му реверанс пред сръбския президент Вучич при визитата му в Босилеград и си направете извода.
Въпреки че самият той няма българско поданство, а от 2017 година България импровизирано сне доверието си от него, той дни наред е пропагандирал подвластните от него общински чиновници и други жители с добито българско поданство, да гласоподават за Политическа партия „ Български напредък “ и ГЕРБ тъй като те били „ наши “ и след изборите „ ние още веднъж ще се завърнем в София “!?
Явно не му е все едно, че България, въпреки и с известно забавяне, прозря шарлатанските му осъществявания и отдръпна доверието си от него. По всяка възможност проектът му е бил да се завърне в българските държавни институции през дребната врата – като създаде малко гласове за успеха на някоя българска партия в Босилеград. И защото в ГЕРБ би трябвало да имат освен задоволително информация, само че и насъбран опит с него, е решил да заложи и на Политическа партия „ Български напредък “. Пък каквото стане.
Не може да му се оспори триумфа. Политическа партия „ Български напредък “ който на изборите на 2 октомври предходната година в Босилеград имаше единствено 2 гласа, на 2 април имаше 102!? Това нарастване от 5000% е същински феномен, който няма аналог и измежду известните малцинства в България. Нищо, че гласувалите за него, знаеха единствено номера, за който би трябвало да гласоподават, само че по този начин и не запомниха, че на изборите в България не се гласоподава с кръгче! Вследствие на това още 40 гласа се оказаха недействителни.
В последна сметка, нямаше да има нищо неприятно в това, в случай че военачалник Стефан Янев в предизборната акция се беше позиционирал с някакво изявление и бе поел някакъв ангажимент към българите в Западните околности. Но не. Явно на Балканите политиката не се прави въз основата на предизборни стратегии и поети политически задължения.
Фактът, че на изборите имаше и наблюдаващи от Политическа партия „ Български напредък “ демонстрира, че пропагандата на Захариев не е единствено негова персонална прищявка. Най-малкото е имал единодушие и от българска страна. А това към този момент е рисково.
Първо, тъй като ония, които в политиката си към Западните околности залагат на Владимир Захариев приласкани от неговите шарлатански осъществявания, се спускат и под неговото равнище.
Второ, да правиш договорка с индивида, който носи морална и политическа отговорност за злополуката на Босилеградско по време на неговото двайсетгодишно ръководство, значи да се превърнеш в съизвършител и да поемеш част от отговорността за тази злополука.
И трето, унизително и непочтено за всеки български политик е, да се остави Владимир Захариев да му създава гласовете по метода избор за самун.
На опашката за гласоподаване в Босилеград, се бяха наредили и хората, които имат да заплащат на кмета – за някаква службица, за някаква персонална услуга с общински пари, за обзор на ВМА, за транспорт до София или Белград на държавни разходи или нещо сходно. Живи да ги ожалиш, само че това е методът, по който той зарибява своите гласоподаватели през последните две десетилетия. Това не е нищо ново нито за Босилеград, нито за Сърбия. Политическият напън против жителите е всекидневна процедура. Компроматите против политици и залагането на клопки също. Върху това е издигната цялата заблуда за народна власт.
Ето за какво е рисково за българските политици да се заиграват със Захариев за някакви си стотина изнудени гласа от измъченото българско население в Босилеград. Защото един ден и те могат да се окажат в същата позиция както подвластните от него босилеградски жители и да си заплащат за услугите му. Както и самият той е станал подвластен и чинно извършва политиката за доунищожаване на българското малцинство. През историята не малко български политици са попадали в сръбските клопки и са ставали подвластни.
А другояче да, българите с добито българско поданство би трябвало да са дейни и да гласоподават – да избират и да сменяват своите представители както в Сърбия, по този начин и в България. Същото важи и за българските политици. И те преди изборите би трябвало да поемат задължения какво биха създали за своите сънародници в чужбина, в случай че бъдат определени и да си носят отговорност за спазените и неспазените обещания. /БГНЕС
-----------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Един инцидентен босилеградчанин по този начин разяснява опашката, която той беше строил пред изборната секция в КИЦ-а: „ Оправи той политиката в Босилеград и Белград, в този момент единствено България му остана “. И с съображение. Резултатите от сходни извращения на демокрацията постоянно оставят опустошителни последици след себе си.
Нека да напомним, че Захариев бе основан и повдигнат в политиката от Демократичната партия на Сърбия на доктор Воислав Кощуница, прочут с консервативната си великосръбска националистическа идеология, и ярките антиевропейски и антибългарски позиции.
И не, не си мислете, че Захариев е претърпял нравствен катарзис и е минал на български, а още по-малко на евроатлантически позиции и е решил ей по този начин, безкористно да поработи за българските партии измежду жителите на Босилеград. Това за него е terra incognita. Вижте дълбокият му реверанс пред сръбския президент Вучич при визитата му в Босилеград и си направете извода.
Въпреки че самият той няма българско поданство, а от 2017 година България импровизирано сне доверието си от него, той дни наред е пропагандирал подвластните от него общински чиновници и други жители с добито българско поданство, да гласоподават за Политическа партия „ Български напредък “ и ГЕРБ тъй като те били „ наши “ и след изборите „ ние още веднъж ще се завърнем в София “!?
Явно не му е все едно, че България, въпреки и с известно забавяне, прозря шарлатанските му осъществявания и отдръпна доверието си от него. По всяка възможност проектът му е бил да се завърне в българските държавни институции през дребната врата – като създаде малко гласове за успеха на някоя българска партия в Босилеград. И защото в ГЕРБ би трябвало да имат освен задоволително информация, само че и насъбран опит с него, е решил да заложи и на Политическа партия „ Български напредък “. Пък каквото стане.
Не може да му се оспори триумфа. Политическа партия „ Български напредък “ който на изборите на 2 октомври предходната година в Босилеград имаше единствено 2 гласа, на 2 април имаше 102!? Това нарастване от 5000% е същински феномен, който няма аналог и измежду известните малцинства в България. Нищо, че гласувалите за него, знаеха единствено номера, за който би трябвало да гласоподават, само че по този начин и не запомниха, че на изборите в България не се гласоподава с кръгче! Вследствие на това още 40 гласа се оказаха недействителни.
В последна сметка, нямаше да има нищо неприятно в това, в случай че военачалник Стефан Янев в предизборната акция се беше позиционирал с някакво изявление и бе поел някакъв ангажимент към българите в Западните околности. Но не. Явно на Балканите политиката не се прави въз основата на предизборни стратегии и поети политически задължения.
Фактът, че на изборите имаше и наблюдаващи от Политическа партия „ Български напредък “ демонстрира, че пропагандата на Захариев не е единствено негова персонална прищявка. Най-малкото е имал единодушие и от българска страна. А това към този момент е рисково.
Първо, тъй като ония, които в политиката си към Западните околности залагат на Владимир Захариев приласкани от неговите шарлатански осъществявания, се спускат и под неговото равнище.
Второ, да правиш договорка с индивида, който носи морална и политическа отговорност за злополуката на Босилеградско по време на неговото двайсетгодишно ръководство, значи да се превърнеш в съизвършител и да поемеш част от отговорността за тази злополука.
И трето, унизително и непочтено за всеки български политик е, да се остави Владимир Захариев да му създава гласовете по метода избор за самун.
На опашката за гласоподаване в Босилеград, се бяха наредили и хората, които имат да заплащат на кмета – за някаква службица, за някаква персонална услуга с общински пари, за обзор на ВМА, за транспорт до София или Белград на държавни разходи или нещо сходно. Живи да ги ожалиш, само че това е методът, по който той зарибява своите гласоподаватели през последните две десетилетия. Това не е нищо ново нито за Босилеград, нито за Сърбия. Политическият напън против жителите е всекидневна процедура. Компроматите против политици и залагането на клопки също. Върху това е издигната цялата заблуда за народна власт.
Ето за какво е рисково за българските политици да се заиграват със Захариев за някакви си стотина изнудени гласа от измъченото българско население в Босилеград. Защото един ден и те могат да се окажат в същата позиция както подвластните от него босилеградски жители и да си заплащат за услугите му. Както и самият той е станал подвластен и чинно извършва политиката за доунищожаване на българското малцинство. През историята не малко български политици са попадали в сръбските клопки и са ставали подвластни.
А другояче да, българите с добито българско поданство би трябвало да са дейни и да гласоподават – да избират и да сменяват своите представители както в Сърбия, по този начин и в България. Същото важи и за българските политици. И те преди изборите би трябвало да поемат задължения какво биха създали за своите сънародници в чужбина, в случай че бъдат определени и да си носят отговорност за спазените и неспазените обещания. /БГНЕС
-----------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ