От лошо дете до диагноза: Проблемите на приобщаващото образование в България
" Много е неприятен. " " Възпитайте си го. " " Как е допустимо такова държание? " " Обследвайте го. " " Нашето учебно заведение очевидно не е за него. " - това са думите, които родителите на 7-годишния Мартин* чуват, до момента в който търсят метод да оказват помощ на сина си. Вместо поддръжка, срещат обвинявания, вместо схващане - подписки, напън и чувството, че детето им е нежелано. " Ние в никакъв случай няма да забравим този първи клас, а той беше доста изплашен и се усещаше самичък ", споделя майката.
Зад етикета " неприятно дете " стои не липса на образование, а Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Оказва се, че просветителната система по-лесно показва отговорни, в сравнение с намира решения. Така родителите на първолак са принудени да избират сред учебното заведение и психологичното успокоение на детето си.
" Лошото " дете
Мартин е роден в чужбина. В прилежаща Гърция той посещава ясла, а след това и детска градина. Поведенчески проблеми там няма. Семейството му се връща да живее в България преди две години.
Детето, обучавано в просветителна система, в която децата стартират учебно заведение на 6-годишна възраст, е към този момент готово да стартира главното си обучение. Въпреки това обаче посещава предучилищна група в детска градина у нас. Там за първи път родителите научават, че детето им е " неприятно " и " невъзпитано ".
" Още тогава той потегли на психолог. Никой не беше даже споменавал опцията държанието му да е невронетипично, ние също не сме го допускали. От градината ни упрекваха, че не вършим нищо за детето си ", описа майката Екатерина* пред Mediapool.
Мартин продължава да посещава психолога си и през цялото лято преди учебно заведение. Родителите, на собствен ред, работят с детето вкъщи. Специалистът заключава, че детето е готово да стартира учебно заведение. И то стартира първи клас в 38. ОУ " Васил Априлов ".
" Той стартира доста добре и с огромно предпочитание. След първия месец обаче стана обезпокоителен и стартира да плаче в учебно заведение ", споделя майката.
Психоложката на Мартин поучава класната да реализира физически контакт с детето, да вземем за пример, с обятия, с цел да му вдъхне възприятие на мира.
Към оня миг Мартин не споделя за какво се усеща зле. По-късно разкрива, че тогава група третокласници са го тормозили с обиди.
" Тревожността прерастна в тантруми, които са нетипични за възрастта ", споделя Екатерина.
Става дума за интензивни прочувствени прояви, които могат да се демонстрират по разнообразни способи - от рев и крясъци до тръшкане на земята или удряне. Обикновено тези прочувствени прояви са типични за децата на възраст сред 2 и 4 години. Те се случват тогава, когато детето се бори с прекомерно мощни страсти и не съумява да ги изрази другояче.
Ситуацията на първолака става още по-трудна, когато то влиза в конфликтни връзки с две от момчетата в класа. Трите деца не могат да поддържат връзка пълноценно и не са потребни, както едно за друго, по този начин и за дисциплината на класа. Родителите на Мартин виждат като единствен излаз преместването му в различен клас.
" Тогава настояхме да го реалокират в различен клас даже и като форма на наказване. Няма други механизми, по които това да се случи ", изяснява Екатерина.
Молбата на родителите обаче е отхвърлена, тъй като паралелките са с изпълнен потенциал. В същото време обаче обстановката на Мартин в учебно заведение се утежнява.
" Имаше много експанзия сред трите деца. Ако единият е спокоен, то някой от другите двама закача. Убедена съм, че е било доста мъчно да се организират часовете. Всички учители се оплакваха ", споделя Екатерина.
В този интервал Мартин посещава психолога, при който го водят родителите му. Училищният психолог пробва да беседва с детето при проблематични обстановки по време на образователните дни, само че не съумява да откри път към него.
" Цялата връзка с учебното заведение беше едно обвиняване. Ние трябвало да създадем нещо. Ние в действителност му говорехме, разигравахме обстановките като ролеви игри, с цел да знае по какъв начин да подхожда. Водехме го на психолог два пъти в седмицата. Влагахме в това страховит финансов запас ", изяснява Екатерина.
Така се стига до родителска среща през декември, която майката разказва като " първият обществен линч ".
" Обследвайте го "
До този миг родителите на Мартин не подозират, че текат паралелни чатове сред класната и други родители на деца от класа.
" Класната е била подложена на напън. По време на родителската среща тя непрекъснато въздишаше ", спомня си Екатерина.
Тогава майката чува от родителите въпроси като " Как може по този начин да се държи това дете? " и " Какво вършиме вие? ".
Екатерина изяснява по какъв начин Мартин посещава психолог, по какъв начин у дома непрекъснато му се приказва. Тогава две други майки - едната психолог, другата клиничен психолог - я поучават да стартира психиатрично проучване на детето си. Свободен час има чак за април, а до тогава има месеци, в които учебното заведение би трябвало да откри метод да приобщи 7-годишния Мартин и да обезпечи естественото осъществяване на часовете.
При подозрение, че дете има потребност от спомагателна поддръжка, поради усложнения в държанието, връзката, акомодацията или самото учене учебното заведение може да направи Функционална оценка на просветителните потребности на ученика. Оценката се прави от екип за личностно развиване в учебното заведение, който най-често включва шефа на учебното заведение, класната ръководителка, учители на детето, психолога на просветителната институция, педагогическия консултант, родителя, а при потребност и външни експерти. Идеята е да се изготви проект за поддръжка на детето, който да дава отговор на самостоятелните му потребности. Такава оценка за Мартин по думите на майка му не е правена.
Цялата отговорност за държанието му в учебно заведение поемат родителите му. Те обаче към оня миг не подозират, че главната спънка пред спазването на разпоредбите в учебна среда за Мартин е импулсивността му вследствие от Синдром на недостига на вниманието и хиперактивността (СДВХ).
" Палавите деца " със СДВХ
" При този синдром в предната част на мозъчната кора има дефицит на О2 и на допамин и в действителност контролът на импулсите е доста усложнен. Например, в случай че някой го нервира, му е доста мъчно да не реагира по някакъв отрицателен метод ", прецизира Екатерина.
СДВХ при децата постоянно се възприема като " палуване " или липса на положително домашно образование. В реалност обаче мозъкът по необикновен метод осъществя процесите на централизация, импулсите и силата. Мисълта прескача бързо от едно към друго, любознанието избухва незабавно, а способността да се задържи фокус върху нещо скучно постоянно се разпада като пясъчна кула под вятър.
Дете със Синдрома на недостига на вниманието и хиперактивността може в час по едно и също време да слуша учителя си.и да следи шумовете в коридора, придвижването през прозореца и личните си хрумвания, които се раждат с неудържима скорост. То не че " не желае " да внимава, а най-често просто не съумява да филтрира света.
СДВХ се демонстрира с заплеснатост, прибързани реакции, забравяне, спиране на диалози, непрекъсната потребност от придвижване, само че и като невероятна спонтанност, въображение и прочувствена сензитивност. Когато средата е разбираща и добре структурирана, тези деца не са " проблематични ", а деца с друг темп на внимание - темп, който може да бъде сложен за класната стая.
" 10% от всички хора по света имат СДВХ. Това прави по към 2 деца във всеки клас ", отбелязва майката на Мартин.
В диалог с Mediapool Криста Димовска, която е учебен психолог, изяснява, че постоянно признаците се открояват ясно за първи път в първи клас, когато от детето се изисква засилена и продължителна централизация.
Попитана до каква степен педагогическите експерти и учебните психолози са готови да разпознаят положението, тя отговори:
" По закон и на хартия - да. В образователните стратегии на психолозите и педагогическите факултети тематиката е застъпена, а МОН организира регулярни квалификационни курсове. На процедура обаче - не постоянно е задоволително. Често признаците на СДВХ неправилно се интерпретират като " липса на първите седем години ", " невъзпитаност " или " глезотия ". Проблемът е, че всеобщо експертите разпознават хиперактивното момче или момиче, което тича в час, само че пропущат недостига на вниманието (особено при девойките, които по-често демонстрират така наречен " тиха " форма - замисленост и разсеяност) ".
По думите на Димовска с възпитаници със СДВХ учителят би трябвало да подхожда с емпатия, партньорство и успокоение.
" Редно е да настани детето на първия чин - покрай себе си и надалеч от прозореца и вратата, да поддържа непрекъснат зрителен контакт и да улавя моментите, в които вниманието стартира да избледнява, с цел да го върне нежно към задачата, без да го излага пред класа ", счита тя.
Какви съгласно психолога са работещите педагогичен способи:
Структуриране на средата: Визуални написания, къси и ясни указания - малко по малко, липса на непотребни дразнители. Дозиране на натоварването: Редуване на учене с къси физически паузи така наречен " моторно разтоварване " – да вземем за пример да изтрие дъската или да донесе маркер. Позитивно подкрепление: Насърчаване на вярното държание незабавно, на момента с целенасочена хвалба, вместо непрекъснат фокус върху наказванията.
Според психоложката построяването на приемаща среда в класа, с цел да се избегне стигматизирането на детето също е работа на учебното заведение.
" Преместете го в частно учебно заведение "
Усилията да се впише първокласника Мартин в класа си поставят най-много неговите родители, които и по време на зимната почивка учат детето по какъв начин да се държи добре в часовете.
" Много говорихме с него, изпитвахме се. Той на доктрина всичко знаеше. Пред вратата на учебното заведение го питах: " Какво правиш, в случай че някой те нервира? ", а той отговаряше: " Отивам при учителката или не преставам да си ходя ", споделя Екатерина.
Идеята на родителите е да обяснят на детето, че класната ръководителка е негов другар и проблемите би трябвало да се отнасят или към нея, или към различен възрастен. Първата седмица след ваканцията детето е умерено и няма нито една демонстрация.
" Във втората седмица след ваканцията третокласниците, които го бяха тормозили по-рано, го подлъгали в тоалетните, бутнали го и затворили вратата. Пръстът му беше мощно прищипан. След този случай неговата експанзия се завърна с цялостна мощ ", изяснява майката.
Седмица по-късно, съгласно свидетелства на деца, се разиграла друга преживелица, в която Мартин протегнал ръка физически на своя съученичка - държание, което родителите му остро осъждат. По мотив на това събитие се привиква втора изключителна родителска среща.
На срещата участват и представители на управлението на учебното заведение. Основната тематика е какъв брой " неприятен " е Мартин и какъв брой проблематично е държанието му, само че не се оферират никакви решения.
" Тогава към този момент се бях уведомила малко. Знаех, че има опция да се наеме посредник, който да участва в клас с цел да следи по какъв начин се зараждат споровете в класа и да оказва помощ за тяхното разрешаване. Има даже опция родител да участва в клас, аз бях подготвена да отделя от времето си ", споделя Екатерина.
Предложението и обаче не се възприема нито от учителите, нито от родителите. Решението съгласно тях е " да си го възпитате ". Все отново се стига до консенсус детето да бъде преместено в различен клас. Междувременно детето остава вкъщи до момента в който се уреди въпросът да продължи в друга паралелка.
" На идващия ден ни се обадиха и ни поканиха на среща. Присъстваха класната, психоложката и двете заместник-директорки. Информираха ни, че всички паралелки в първи клас в учебното заведение са създали подписка, с която декларират, че, в случай че детето ни бъде преместено в техния клас, ще подават тъжби и сигнали до обществените ", споделя майката.
По думите ѝ от учебното заведение споделили, че ще бъде най-добре родителите да реалокират детето в частно учебно заведение, тъй като тяхното " очевидно не е за него " и " му идва допълнително ". Майката и бащата на Мартин възприемат казаното като самобитно изпъждане, тъй като пред детето не стои нито опцията да остане в класа си, нито да бъде преместено в друга паралелка.
" След това той беше в болнични за към месец и половина и нямаше никаква връзка с учебно заведение. Преподавахме му уроците у дома ", изяснява майката.
" На тази среща беше казано, че учебното заведение не може да предложи безусловно никакъв метод за продължение на образованието при тях. След този месец и половина ние поискахме да изложат какви ограничения са подхванати, да преставят от тяхна позиция какво се е случило. Изведнъж можеха да предложат всичко ", прибавя тя.
Мартин приключва първи клас отдалечено - по Zoom, от у дома. Във видеовръзка детето следи и взе участие в образователните часове, които се организират в учебното заведение.
" Така имаше връзка с учебното заведение. Психологът и психиатърът го предложиха. Не беше напълно откъснат от средата, само че нямаше потребност да се среща с децата, с които е в конфликтни връзки ", показва Екатерина.
Версията на училището
Mediapool се свърза с 38. ОУ " Васил Априлов ". Оттам оповестиха, че сега се прави инспекция и следва определяне на фактическата конюнктура по случая.
От образователното заведение обясниха, че учениците се одобряват в първи клас с уверение за учебна подготвеност, където се дава информация за мощните и слабите страни в подготовката на децата.
" На тази база и в границите на месец или два след началото на образователната година е допустимо идентифицирането на избрани усложнения ", написа директорката Величка Таседжикова.
По думите ѝ при пораждане на спор в паралелка или група се пристъпва към диагностика на казуса, разбор и разрешаване, при което се включват всички заинтригувани страни.
" Поведението на учениците се разисква извънредно и единствено с техните родители, само че и в
класа, когато има отношение - физически и вербално - към другите възпитаници ", показва Таседжикова.
Тя твърди, че в учебното заведение се ползват всички механизми за даване на обща и спомагателна поддръжка, които са нормативно планувани - идентифициране, осъществяване на оценка и потвърждаване на спомагателна поддръжка от Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение - работа с ресурсен преподавател, психолог и логопед.
Що се отнася до функционалната оценка на възпитаник, директорката отбелязва, че към нея се пристъпва " след открити медицински или други показания ".
" Най-напред се дава обща поддръжка за личностно развиване (НПО планува за това три месеца), след което при нужда се минава към процедура за установяване на спомагателна поддръжка ", написа тя.
Това обаче не би било пояснение за какво, в случай че учебното заведение не е разпознало усложненията на ученика през ноември (два месеца след началото на образователната година) и предоставяло обща поддръжка за личностно развиване в границите на идващите 3 месеца (до февруари), по-късно не е пристъпило към правенето на функционалната оценка в тази ситуация на Мартин, за което свидетелстват родителите.
" Съгласно Наредбата за приобщаващото обучение, учебното заведение не изисква ТЕЛК или здравна диагноза, с цел да стартира процедура по оценка. Докато тече формалното проучване и функционалната оценка, което по закон лишава време, учебното заведение може и е длъжно незабавно да даде обща поддръжка за личностно развиване ", изяснява психоложката Димовска пред Mediapool.
Общата поддръжка би трябвало да се показва в самостоятелни съвещания по предмети,
съвещания с учебния психолог и използване на гъвкави способи на преподаване от страна на самите учители в клас.
Мнението на директорката Таседжикова е, че в 38. ОУ " Васил Априлов " се вземат " нужните ограничения за запазване на живота и здравето на децата и за тяхното благоденствие ".
Втори клас, само че в чужбина
Междувременно родителите на Мартин са почнали частно проучване на детето при психиатър. Към момента то е напреднало, само че към момента не е завършило. Те не са сигурни, че ще завършат процедурата, тъй като на този стадий това няма да им бъде належащо.
Мартин ще учи във втори клас в Гърция. В диалог с бъдещото му учебно заведение на майката е обяснено какъв е методът на работа с деца, които демонстрират проблематично държание.
" Първата стъпка е диалог с родителите и психолога на учебното заведение. Целта е да се разбере какво е фамилията на детето и въобще средата му. Родителят е съветван, а не упрекван, тъй като има разбирането, че той не е експерт. Ако съответната обстановка го изисква се включва ресурсен преподавател. Първо се работи в учебно заведение, като родителите не могат самосиндикално да стартират проучване, а единствено, когато учебното заведение го предложи ", изяснява Екатерина.
Що се отнася до работата с детето вкъщи родителите на Мартин се поучават с експерти и търсят способи за справяне с прочувствените реакции на детето.
" Разковничето е ние като възрастни да променим реакциите си, когато на него му е мъчно и не може да се управлява, с цел да може да построи привички за надзор. В тази фаза се намираме самите ние. Това е дълъг и сложен развой, само че се отплаща, нашата връзка се усъвършенства и той се радва на триумфите ни в това отношение ", показва майката.
Тя е изготвила листовка, която да насочва родителите по какъв начин тъкмо да постъпят, в случай че детето им прояви експанзия в учебно заведение.
" Такива случаи има във всички класове. Насилие има и против самите родители по чатове групи ", изяснява тя.
Желанието на Екатерина да трансформира персоналния си опит в помощ за други фамилии демонстрира, че казусът на Мартин надалеч не е изолиран. Историята му не е единствено история за едно дете със СДВХ, едно семейство или едно учебно заведение. Тя слага по-големия въпрос до каква степен българската просветителна система е готова да разпознава разликите и да поддържа децата, които не се вписват в упованията за " комфортно " държание. Когато компликациите се посрещат с обвинявания, а не с схващане, най-високата цена заплащат точно децата. И в случай че приобщаващото обучение е повече от добра концепция на хартия, то би трябвало да стартира от готовността да се търсят решения, преди да се търсят отговорни.
*Имената са заменени за отбрана на самоличността на детето и неговото семейство.
Зад етикета " неприятно дете " стои не липса на образование, а Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Оказва се, че просветителната система по-лесно показва отговорни, в сравнение с намира решения. Така родителите на първолак са принудени да избират сред учебното заведение и психологичното успокоение на детето си.
" Лошото " дете
Мартин е роден в чужбина. В прилежаща Гърция той посещава ясла, а след това и детска градина. Поведенчески проблеми там няма. Семейството му се връща да живее в България преди две години.
Детето, обучавано в просветителна система, в която децата стартират учебно заведение на 6-годишна възраст, е към този момент готово да стартира главното си обучение. Въпреки това обаче посещава предучилищна група в детска градина у нас. Там за първи път родителите научават, че детето им е " неприятно " и " невъзпитано ".
" Още тогава той потегли на психолог. Никой не беше даже споменавал опцията държанието му да е невронетипично, ние също не сме го допускали. От градината ни упрекваха, че не вършим нищо за детето си ", описа майката Екатерина* пред Mediapool.
Мартин продължава да посещава психолога си и през цялото лято преди учебно заведение. Родителите, на собствен ред, работят с детето вкъщи. Специалистът заключава, че детето е готово да стартира учебно заведение. И то стартира първи клас в 38. ОУ " Васил Априлов ".
" Той стартира доста добре и с огромно предпочитание. След първия месец обаче стана обезпокоителен и стартира да плаче в учебно заведение ", споделя майката.
Психоложката на Мартин поучава класната да реализира физически контакт с детето, да вземем за пример, с обятия, с цел да му вдъхне възприятие на мира.
Към оня миг Мартин не споделя за какво се усеща зле. По-късно разкрива, че тогава група третокласници са го тормозили с обиди.
" Тревожността прерастна в тантруми, които са нетипични за възрастта ", споделя Екатерина.
Става дума за интензивни прочувствени прояви, които могат да се демонстрират по разнообразни способи - от рев и крясъци до тръшкане на земята или удряне. Обикновено тези прочувствени прояви са типични за децата на възраст сред 2 и 4 години. Те се случват тогава, когато детето се бори с прекомерно мощни страсти и не съумява да ги изрази другояче.
Ситуацията на първолака става още по-трудна, когато то влиза в конфликтни връзки с две от момчетата в класа. Трите деца не могат да поддържат връзка пълноценно и не са потребни, както едно за друго, по този начин и за дисциплината на класа. Родителите на Мартин виждат като единствен излаз преместването му в различен клас.
" Тогава настояхме да го реалокират в различен клас даже и като форма на наказване. Няма други механизми, по които това да се случи ", изяснява Екатерина.
Молбата на родителите обаче е отхвърлена, тъй като паралелките са с изпълнен потенциал. В същото време обаче обстановката на Мартин в учебно заведение се утежнява.
" Имаше много експанзия сред трите деца. Ако единият е спокоен, то някой от другите двама закача. Убедена съм, че е било доста мъчно да се организират часовете. Всички учители се оплакваха ", споделя Екатерина.
В този интервал Мартин посещава психолога, при който го водят родителите му. Училищният психолог пробва да беседва с детето при проблематични обстановки по време на образователните дни, само че не съумява да откри път към него.
" Цялата връзка с учебното заведение беше едно обвиняване. Ние трябвало да създадем нещо. Ние в действителност му говорехме, разигравахме обстановките като ролеви игри, с цел да знае по какъв начин да подхожда. Водехме го на психолог два пъти в седмицата. Влагахме в това страховит финансов запас ", изяснява Екатерина.
Така се стига до родителска среща през декември, която майката разказва като " първият обществен линч ".
" Обследвайте го "
До този миг родителите на Мартин не подозират, че текат паралелни чатове сред класната и други родители на деца от класа.
" Класната е била подложена на напън. По време на родителската среща тя непрекъснато въздишаше ", спомня си Екатерина.
Тогава майката чува от родителите въпроси като " Как може по този начин да се държи това дете? " и " Какво вършиме вие? ".
Екатерина изяснява по какъв начин Мартин посещава психолог, по какъв начин у дома непрекъснато му се приказва. Тогава две други майки - едната психолог, другата клиничен психолог - я поучават да стартира психиатрично проучване на детето си. Свободен час има чак за април, а до тогава има месеци, в които учебното заведение би трябвало да откри метод да приобщи 7-годишния Мартин и да обезпечи естественото осъществяване на часовете.
При подозрение, че дете има потребност от спомагателна поддръжка, поради усложнения в държанието, връзката, акомодацията или самото учене учебното заведение може да направи Функционална оценка на просветителните потребности на ученика. Оценката се прави от екип за личностно развиване в учебното заведение, който най-често включва шефа на учебното заведение, класната ръководителка, учители на детето, психолога на просветителната институция, педагогическия консултант, родителя, а при потребност и външни експерти. Идеята е да се изготви проект за поддръжка на детето, който да дава отговор на самостоятелните му потребности. Такава оценка за Мартин по думите на майка му не е правена.
Цялата отговорност за държанието му в учебно заведение поемат родителите му. Те обаче към оня миг не подозират, че главната спънка пред спазването на разпоредбите в учебна среда за Мартин е импулсивността му вследствие от Синдром на недостига на вниманието и хиперактивността (СДВХ).
" Палавите деца " със СДВХ
" При този синдром в предната част на мозъчната кора има дефицит на О2 и на допамин и в действителност контролът на импулсите е доста усложнен. Например, в случай че някой го нервира, му е доста мъчно да не реагира по някакъв отрицателен метод ", прецизира Екатерина.
СДВХ при децата постоянно се възприема като " палуване " или липса на положително домашно образование. В реалност обаче мозъкът по необикновен метод осъществя процесите на централизация, импулсите и силата. Мисълта прескача бързо от едно към друго, любознанието избухва незабавно, а способността да се задържи фокус върху нещо скучно постоянно се разпада като пясъчна кула под вятър.
Дете със Синдрома на недостига на вниманието и хиперактивността може в час по едно и също време да слуша учителя си.и да следи шумовете в коридора, придвижването през прозореца и личните си хрумвания, които се раждат с неудържима скорост. То не че " не желае " да внимава, а най-често просто не съумява да филтрира света.
СДВХ се демонстрира с заплеснатост, прибързани реакции, забравяне, спиране на диалози, непрекъсната потребност от придвижване, само че и като невероятна спонтанност, въображение и прочувствена сензитивност. Когато средата е разбираща и добре структурирана, тези деца не са " проблематични ", а деца с друг темп на внимание - темп, който може да бъде сложен за класната стая.
" 10% от всички хора по света имат СДВХ. Това прави по към 2 деца във всеки клас ", отбелязва майката на Мартин.
В диалог с Mediapool Криста Димовска, която е учебен психолог, изяснява, че постоянно признаците се открояват ясно за първи път в първи клас, когато от детето се изисква засилена и продължителна централизация.
Попитана до каква степен педагогическите експерти и учебните психолози са готови да разпознаят положението, тя отговори:
" По закон и на хартия - да. В образователните стратегии на психолозите и педагогическите факултети тематиката е застъпена, а МОН организира регулярни квалификационни курсове. На процедура обаче - не постоянно е задоволително. Често признаците на СДВХ неправилно се интерпретират като " липса на първите седем години ", " невъзпитаност " или " глезотия ". Проблемът е, че всеобщо експертите разпознават хиперактивното момче или момиче, което тича в час, само че пропущат недостига на вниманието (особено при девойките, които по-често демонстрират така наречен " тиха " форма - замисленост и разсеяност) ".
По думите на Димовска с възпитаници със СДВХ учителят би трябвало да подхожда с емпатия, партньорство и успокоение.
" Редно е да настани детето на първия чин - покрай себе си и надалеч от прозореца и вратата, да поддържа непрекъснат зрителен контакт и да улавя моментите, в които вниманието стартира да избледнява, с цел да го върне нежно към задачата, без да го излага пред класа ", счита тя.
Какви съгласно психолога са работещите педагогичен способи:
Структуриране на средата: Визуални написания, къси и ясни указания - малко по малко, липса на непотребни дразнители. Дозиране на натоварването: Редуване на учене с къси физически паузи така наречен " моторно разтоварване " – да вземем за пример да изтрие дъската или да донесе маркер. Позитивно подкрепление: Насърчаване на вярното държание незабавно, на момента с целенасочена хвалба, вместо непрекъснат фокус върху наказванията.
Според психоложката построяването на приемаща среда в класа, с цел да се избегне стигматизирането на детето също е работа на учебното заведение.
" Преместете го в частно учебно заведение "
Усилията да се впише първокласника Мартин в класа си поставят най-много неговите родители, които и по време на зимната почивка учат детето по какъв начин да се държи добре в часовете.
" Много говорихме с него, изпитвахме се. Той на доктрина всичко знаеше. Пред вратата на учебното заведение го питах: " Какво правиш, в случай че някой те нервира? ", а той отговаряше: " Отивам при учителката или не преставам да си ходя ", споделя Екатерина.
Идеята на родителите е да обяснят на детето, че класната ръководителка е негов другар и проблемите би трябвало да се отнасят или към нея, или към различен възрастен. Първата седмица след ваканцията детето е умерено и няма нито една демонстрация.
" Във втората седмица след ваканцията третокласниците, които го бяха тормозили по-рано, го подлъгали в тоалетните, бутнали го и затворили вратата. Пръстът му беше мощно прищипан. След този случай неговата експанзия се завърна с цялостна мощ ", изяснява майката.
Седмица по-късно, съгласно свидетелства на деца, се разиграла друга преживелица, в която Мартин протегнал ръка физически на своя съученичка - държание, което родителите му остро осъждат. По мотив на това събитие се привиква втора изключителна родителска среща.
На срещата участват и представители на управлението на учебното заведение. Основната тематика е какъв брой " неприятен " е Мартин и какъв брой проблематично е държанието му, само че не се оферират никакви решения.
" Тогава към този момент се бях уведомила малко. Знаех, че има опция да се наеме посредник, който да участва в клас с цел да следи по какъв начин се зараждат споровете в класа и да оказва помощ за тяхното разрешаване. Има даже опция родител да участва в клас, аз бях подготвена да отделя от времето си ", споделя Екатерина.
Предложението и обаче не се възприема нито от учителите, нито от родителите. Решението съгласно тях е " да си го възпитате ". Все отново се стига до консенсус детето да бъде преместено в различен клас. Междувременно детето остава вкъщи до момента в който се уреди въпросът да продължи в друга паралелка.
" На идващия ден ни се обадиха и ни поканиха на среща. Присъстваха класната, психоложката и двете заместник-директорки. Информираха ни, че всички паралелки в първи клас в учебното заведение са създали подписка, с която декларират, че, в случай че детето ни бъде преместено в техния клас, ще подават тъжби и сигнали до обществените ", споделя майката.
По думите ѝ от учебното заведение споделили, че ще бъде най-добре родителите да реалокират детето в частно учебно заведение, тъй като тяхното " очевидно не е за него " и " му идва допълнително ". Майката и бащата на Мартин възприемат казаното като самобитно изпъждане, тъй като пред детето не стои нито опцията да остане в класа си, нито да бъде преместено в друга паралелка.
" След това той беше в болнични за към месец и половина и нямаше никаква връзка с учебно заведение. Преподавахме му уроците у дома ", изяснява майката.
" На тази среща беше казано, че учебното заведение не може да предложи безусловно никакъв метод за продължение на образованието при тях. След този месец и половина ние поискахме да изложат какви ограничения са подхванати, да преставят от тяхна позиция какво се е случило. Изведнъж можеха да предложат всичко ", прибавя тя.
Мартин приключва първи клас отдалечено - по Zoom, от у дома. Във видеовръзка детето следи и взе участие в образователните часове, които се организират в учебното заведение.
" Така имаше връзка с учебното заведение. Психологът и психиатърът го предложиха. Не беше напълно откъснат от средата, само че нямаше потребност да се среща с децата, с които е в конфликтни връзки ", показва Екатерина.
Версията на училището
Mediapool се свърза с 38. ОУ " Васил Априлов ". Оттам оповестиха, че сега се прави инспекция и следва определяне на фактическата конюнктура по случая.
От образователното заведение обясниха, че учениците се одобряват в първи клас с уверение за учебна подготвеност, където се дава информация за мощните и слабите страни в подготовката на децата.
" На тази база и в границите на месец или два след началото на образователната година е допустимо идентифицирането на избрани усложнения ", написа директорката Величка Таседжикова.
По думите ѝ при пораждане на спор в паралелка или група се пристъпва към диагностика на казуса, разбор и разрешаване, при което се включват всички заинтригувани страни.
" Поведението на учениците се разисква извънредно и единствено с техните родители, само че и в
класа, когато има отношение - физически и вербално - към другите възпитаници ", показва Таседжикова.
Тя твърди, че в учебното заведение се ползват всички механизми за даване на обща и спомагателна поддръжка, които са нормативно планувани - идентифициране, осъществяване на оценка и потвърждаване на спомагателна поддръжка от Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение - работа с ресурсен преподавател, психолог и логопед.
Що се отнася до функционалната оценка на възпитаник, директорката отбелязва, че към нея се пристъпва " след открити медицински или други показания ".
" Най-напред се дава обща поддръжка за личностно развиване (НПО планува за това три месеца), след което при нужда се минава към процедура за установяване на спомагателна поддръжка ", написа тя.
Това обаче не би било пояснение за какво, в случай че учебното заведение не е разпознало усложненията на ученика през ноември (два месеца след началото на образователната година) и предоставяло обща поддръжка за личностно развиване в границите на идващите 3 месеца (до февруари), по-късно не е пристъпило към правенето на функционалната оценка в тази ситуация на Мартин, за което свидетелстват родителите.
" Съгласно Наредбата за приобщаващото обучение, учебното заведение не изисква ТЕЛК или здравна диагноза, с цел да стартира процедура по оценка. Докато тече формалното проучване и функционалната оценка, което по закон лишава време, учебното заведение може и е длъжно незабавно да даде обща поддръжка за личностно развиване ", изяснява психоложката Димовска пред Mediapool.
Общата поддръжка би трябвало да се показва в самостоятелни съвещания по предмети,
съвещания с учебния психолог и използване на гъвкави способи на преподаване от страна на самите учители в клас.
Мнението на директорката Таседжикова е, че в 38. ОУ " Васил Априлов " се вземат " нужните ограничения за запазване на живота и здравето на децата и за тяхното благоденствие ".
Втори клас, само че в чужбина
Междувременно родителите на Мартин са почнали частно проучване на детето при психиатър. Към момента то е напреднало, само че към момента не е завършило. Те не са сигурни, че ще завършат процедурата, тъй като на този стадий това няма да им бъде належащо.
Мартин ще учи във втори клас в Гърция. В диалог с бъдещото му учебно заведение на майката е обяснено какъв е методът на работа с деца, които демонстрират проблематично държание.
" Първата стъпка е диалог с родителите и психолога на учебното заведение. Целта е да се разбере какво е фамилията на детето и въобще средата му. Родителят е съветван, а не упрекван, тъй като има разбирането, че той не е експерт. Ако съответната обстановка го изисква се включва ресурсен преподавател. Първо се работи в учебно заведение, като родителите не могат самосиндикално да стартират проучване, а единствено, когато учебното заведение го предложи ", изяснява Екатерина.
Що се отнася до работата с детето вкъщи родителите на Мартин се поучават с експерти и търсят способи за справяне с прочувствените реакции на детето.
" Разковничето е ние като възрастни да променим реакциите си, когато на него му е мъчно и не може да се управлява, с цел да може да построи привички за надзор. В тази фаза се намираме самите ние. Това е дълъг и сложен развой, само че се отплаща, нашата връзка се усъвършенства и той се радва на триумфите ни в това отношение ", показва майката.
Тя е изготвила листовка, която да насочва родителите по какъв начин тъкмо да постъпят, в случай че детето им прояви експанзия в учебно заведение.
" Такива случаи има във всички класове. Насилие има и против самите родители по чатове групи ", изяснява тя.
Желанието на Екатерина да трансформира персоналния си опит в помощ за други фамилии демонстрира, че казусът на Мартин надалеч не е изолиран. Историята му не е единствено история за едно дете със СДВХ, едно семейство или едно учебно заведение. Тя слага по-големия въпрос до каква степен българската просветителна система е готова да разпознава разликите и да поддържа децата, които не се вписват в упованията за " комфортно " държание. Когато компликациите се посрещат с обвинявания, а не с схващане, най-високата цена заплащат точно децата. И в случай че приобщаващото обучение е повече от добра концепция на хартия, то би трябвало да стартира от готовността да се търсят решения, преди да се търсят отговорни.
*Имената са заменени за отбрана на самоличността на детето и неговото семейство.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ