Пътната безопасност започва в главите ни
Много е добре, че най-сетне се заприказва по-официално за пътната сигурност. Искам да кажа, с конкретика, а не просто с тиктакане на език и изказвания, че „ нещо би трябвало да се направи “, тъй като този нрав вид „ съсипàха я тая страна “ не ни води до на никое място, в случай че няма действителни ограничения.
В книгата „ Съветистан “ Ерика Фатланд споделя следната сценка в една от някогашните руски републики в Централна Азия: водачът, който я вози, се оплаква, че доста от сътрудниците му на пътя са си купили книжките. Некадърници били. Псува ги. Обяснява: курсът и изпитът костват $100, а подкупът напряко да ти дадат брошура също коства $100. И множеството избирали да дадат рушвет, жалва се, по този начин пътищата се напълвали с некадърници и ставало мъчно и рисково да се кара.
Ерика Фатланд го пита той по какъв начин си е взел книжката и отговорът му е, че… той по този начин и по този начин към този момент си е знаел по какъв начин да кара отпреди това и нямало смисъл да си губи времето с курс и изпит, та… купил си и той книжката. Ама това било „ друго “, „ друго “ било неговото.
Манталитетът „ съсипàха я тая страна “, само че в централноазиатска версия.
Понеже от известно време имам едно изключително натрапчиво възприятие, че живеем в нещо като Съветистан, само че балкански, а не централноазиатски, се веселя когато се оферират съответни решения, а не витиевати дрънканици.
Изключително дразнещо е, че водачите не познават закона, а мнозина и не хаят изключително за него.
Дразнещо, само че по-лошото: рисково е.
Състезанията на малкопи*ковците сред колите не могат да бъдат глобени до едно, не можеш да сложиш катаджия на предната седалка до всеки джигит.
Можеш да образоваш популацията, с цел да спре да бъде джигитско.
И ето тук стартирам да чувствам по какъв начин цялата ми теза олеква грубо. Да-а…
Добре, размечтах се. Но да пробваме с нещо по-простичко. Например: часове по сигурност в учебно заведение и малко обществена реклама по малкия екран, по уеб страниците, по вестниците. Иначе казано: известия за образоване. Ако мога да изгледам 5 минути реклама в метрото, могат да видя и една-две минути просветителни клипове (със тон!) по какъв начин да се държа като участник в придвижването.
И млади, и остарели имат потребност от обучение по тематиката.
Докато един водач (поне на хартия) е задължен да знае закона и разпоредбите, то един елементарен пешеходец или колоездач – не е. А тези две групи основават значително проблеми по пътищата. Къде от неведение, къде съзнателно.
На велосипедистите би трябвало да стане ясно, че колкото и да са наврени в девета глуха, да си отмъщават на останалите участници в придвижването не е методът да получат права. Съжалявам. И аз желая велоалеи, трасета, равен асфалт и удобството да идеш на работа с колело. Искам, несъмнено! Но, в случай че към момента дебелите тикви на корумпираните служители не са узрели за това, нямам предпочитание да се усещам застрашен от ОЩЕ ЕДНА група – велосипедистите. И като лидер, и като пешеходец съм застрашен от тях.
И се пробват да ме газят, като съм пешком, и се пробват да ми се качват на главата, когато съм зад кормилото. Разберете: пешеходци сте, когато си бутате колелото. Тогава имате преимущество на пешеходна пътека, на кръстовище и така нататък Когато карате, сте лидер на двуколесно ППС и разпоредбите са други.
Пешеходците, когато сте измежду придвижването, не сте безсмъртни. Оглеждайте се. Рязкото изскачане на платното е тъпота, даже да има пешеходна пътека. Идиотите са паркирали към нея и не можем да ви забележим до последната милисекунда, в която излитате от невисок старт и сте преполовили към този момент платното, когато се появите в зрителното поле на лидера. Поне от часовете по физика би трябвало да знаете за какво това не е добра концепция.
Заплеснатите мами, баби, чичковци и лелки, спрете да висите до пешеходните пътеки, с цел да си лафите. Когато водачите ви видят, те стопират и да ви дават път да минете по пътеката, не знаят, че просто си стоите там и си говорите.
Ето такива неща и още доста, доста други е хубаво някак да се преподадат на народонаселението, с цел да понижим рисковете по пътищата. В учебно заведение – за децата, през обществените реклами – за възрастните. Най-малкото, което ще се реализира, е да се понижат псувните, най-многото ще е, несъмнено, да се спасят безчет доста животи.
В книгата „ Съветистан “ Ерика Фатланд споделя следната сценка в една от някогашните руски републики в Централна Азия: водачът, който я вози, се оплаква, че доста от сътрудниците му на пътя са си купили книжките. Некадърници били. Псува ги. Обяснява: курсът и изпитът костват $100, а подкупът напряко да ти дадат брошура също коства $100. И множеството избирали да дадат рушвет, жалва се, по този начин пътищата се напълвали с некадърници и ставало мъчно и рисково да се кара.
Ерика Фатланд го пита той по какъв начин си е взел книжката и отговорът му е, че… той по този начин и по този начин към този момент си е знаел по какъв начин да кара отпреди това и нямало смисъл да си губи времето с курс и изпит, та… купил си и той книжката. Ама това било „ друго “, „ друго “ било неговото.
Манталитетът „ съсипàха я тая страна “, само че в централноазиатска версия.
Понеже от известно време имам едно изключително натрапчиво възприятие, че живеем в нещо като Съветистан, само че балкански, а не централноазиатски, се веселя когато се оферират съответни решения, а не витиевати дрънканици.
Изключително дразнещо е, че водачите не познават закона, а мнозина и не хаят изключително за него.
Дразнещо, само че по-лошото: рисково е.
Състезанията на малкопи*ковците сред колите не могат да бъдат глобени до едно, не можеш да сложиш катаджия на предната седалка до всеки джигит.
Можеш да образоваш популацията, с цел да спре да бъде джигитско.
И ето тук стартирам да чувствам по какъв начин цялата ми теза олеква грубо. Да-а…
Добре, размечтах се. Но да пробваме с нещо по-простичко. Например: часове по сигурност в учебно заведение и малко обществена реклама по малкия екран, по уеб страниците, по вестниците. Иначе казано: известия за образоване. Ако мога да изгледам 5 минути реклама в метрото, могат да видя и една-две минути просветителни клипове (със тон!) по какъв начин да се държа като участник в придвижването.
И млади, и остарели имат потребност от обучение по тематиката.
Докато един водач (поне на хартия) е задължен да знае закона и разпоредбите, то един елементарен пешеходец или колоездач – не е. А тези две групи основават значително проблеми по пътищата. Къде от неведение, къде съзнателно.
На велосипедистите би трябвало да стане ясно, че колкото и да са наврени в девета глуха, да си отмъщават на останалите участници в придвижването не е методът да получат права. Съжалявам. И аз желая велоалеи, трасета, равен асфалт и удобството да идеш на работа с колело. Искам, несъмнено! Но, в случай че към момента дебелите тикви на корумпираните служители не са узрели за това, нямам предпочитание да се усещам застрашен от ОЩЕ ЕДНА група – велосипедистите. И като лидер, и като пешеходец съм застрашен от тях.
И се пробват да ме газят, като съм пешком, и се пробват да ми се качват на главата, когато съм зад кормилото. Разберете: пешеходци сте, когато си бутате колелото. Тогава имате преимущество на пешеходна пътека, на кръстовище и така нататък Когато карате, сте лидер на двуколесно ППС и разпоредбите са други.
Пешеходците, когато сте измежду придвижването, не сте безсмъртни. Оглеждайте се. Рязкото изскачане на платното е тъпота, даже да има пешеходна пътека. Идиотите са паркирали към нея и не можем да ви забележим до последната милисекунда, в която излитате от невисок старт и сте преполовили към този момент платното, когато се появите в зрителното поле на лидера. Поне от часовете по физика би трябвало да знаете за какво това не е добра концепция.
Заплеснатите мами, баби, чичковци и лелки, спрете да висите до пешеходните пътеки, с цел да си лафите. Когато водачите ви видят, те стопират и да ви дават път да минете по пътеката, не знаят, че просто си стоите там и си говорите.
Ето такива неща и още доста, доста други е хубаво някак да се преподадат на народонаселението, с цел да понижим рисковете по пътищата. В учебно заведение – за децата, през обществените реклами – за възрастните. Най-малкото, което ще се реализира, е да се понижат псувните, най-многото ще е, несъмнено, да се спасят безчет доста животи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ