Много двойки решават да останат заедно заради децата“, вярвайки, че

Много двойки вземат решение да останат дружно „ поради децата “, вярвайки, че това е най-хубавото за фамилията.

Но специалистите предизвестяват, че този тип връзка може да аргументи повече щета, в сравнение с изгода – както за родителите, по този начин и за децата, които порастват в среда без обич.Емоционална и физическа отдалеченост.

Един от най-очевидните признаци е, когато сътрудниците действат по-скоро като съквартиранти, в сравнение с като любяща двойка.

Живеете под един покрив, само че водите изцяло обособен живот – нямате общи другари, спите в разнообразни стаи и говорите единствено за децата или домакинските отговорности.

Клиничният сексолог Нес Купър назовава това събитие „ гнездоване “ – когато родителите споделят жилищно пространство, само че са прочувствено и физически изцяло разграничени.

Една връзка може да бъде в една от две крайности – непрекъснати кавги или цялостно безмълвие.

Според доктор Катрин Хертлайн, непрекъснатият спор основава стрес у децата и ги учи на нездравословни модели, до момента в който цялостната липса на кавги е също толкоз тревожна – тя алармира, че сътрудниците са се отказали и са прочувствено откъснати.

Липсата на каквато и да е физическа непосредственост е явен сигнален знак – в случай че не можете да си спомните последния път, когато сте се прегръщали или целували, връзката към този момент е станала студена и платонична. Децата, които порастват в такава среда, не научават по какъв начин наподобява една здрава връзка, изпълнена с топлота и деликатност, което може да повлияе на бъдещите им взаимоотношения.

Мечтаете за живот без колегата си.

Ако постоянно фантазирате какъв ще бъде животът, когато децата ви пораснат и си тръгнат, това е явен знак, че единствено чакате края. Подобни мисли разкриват предпочитание за независимост и ново начало без колегата ви.

Не искаш да прекарвате време дружно.

Двойките, които остават дружно единствено поради децата си, постоянно заобикалят да бъдат сами. Те постоянно се нуждаят от „ трети човек “ – децата, приятелите или роднините – с цел да запълнят тишината.

Ако всичките ви диалози са извънредно за деца, здраве и домашен отговорности, това е знак, че към този момент нямате споделени ползи. Дори фамилни моменти като рождени дни или празници предизвикват повече тревога, в сравнение с наслада – още един знак, че връзката е празна.