Щастието да бъдеш независим - заслужаваме ли го точно днес?
Много страни по света имат своя ден на независимостта. Един от най-почитаните празници за всяка страна, който напомня на хората за какво би трябвало да са горди с родината си. Такъв ден си имаме и ние, българите, и той е през днешния ден – 22 септември.
Дали през днешния ден можем да се назовем самостоятелна страна, на доктрина - да. Но въпреки това дано погледнем действително събитията, които се случват в нея, както и към нея. Факт е, че думата " избори " към днешна дата провокира смесени усеща във всеки от нас, като преобладаващото може би е желанието за подигравка.
Но въпреки това е редно да бъдем горди със свободата си и персоналната си самостоятелност, защото не всяка страна може да се похвали с такава. В някои точки от планетата това въобще не е по този начин! Най-ярък образец протичащото се в Нагорни Карабах, спорът на ползи и визии е толкоз яростен, че мнозина изгубиха и не престават да губят живота си. Защото там независимостта е просто един мираж. Изобщо не отваряме дума за протичащото се в Украйна...
Но зависимостите могат да бъдат най-различни.
Още едно събитие удари съществено по независимостта на индивида в международен мащаб и евентуално всички се сещаме, че става дума за невижданата до началото на 2020-а година пандемия. Тя направи доста самостоятелни подвластни във всяко едно отношение - здравно, финансово, прочувствено и какво ли още не.
Днес споровете конфликтите по света не стопират. Но истината е, че ние българите, си имаме нашата самостоятелност и всеки от нас има защо да бъде признателен на героите от историята ни. А това е превъзходен мотив да си напомним част от славното ни минало:
Какво в действителност означаваме на 22 септември?
22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд I Български, ръководещ от 1887 година до тогава васалното на Османската империя Княжество България, прогласява подписан от него и държавното управление на премиера Александър Малинов манифест. В документа, който е прочетен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново, се афишира, че България е без значение Българско Царство. Акт, с който се приканва и който след това реализира по този начин нужното за страната ни утвърждение на Великите Сили и " съчувствието на целия образован свят ".
Цар Фердинанд I, министър председателят Александър Малинов и други публични лица при оповестяването на независимостта на България.
На този ден Фердинанд се самообявява за Цар на българите, възстановявайки купата на българските монарси от Първото и Второто царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската страна
Може би някой ще попита за какво България не е самостоятелна след Освобождението през 1878? За да се осъзнае голямото значение на този акт, дълги години подценяван от историците, би трябвало да се знае, че от Освобождението през 1878 година (според Берлинския контракт, подписан от Великите сили, без присъединяване на нито един българин) България е васално княжество на Османската Империя, като се задължава да заплаща годишен налог на империята.
Според Берлинския контракт васалното на сюзерена султан Адбул Хамид II княжество има право на лично държавно управление и армия. Османската войска няма право да навлиза на българска територия, само че пък за княжеството остават в действие част от капитуалциите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на руско-турската война. Според тези наказания се постанова преференциален импорт на европейски промишлени артикули за сметка на българското произвеждане.
Вследствие на това траяло 30 години васално състояние, страната не е признавана за самостоятелен интернационален индивид. Така макар Съединението на Княжество България и Източна Румелия, страната ни е лишена от опцията да взе участие пълноправно в интернационалните връзки. Българският съд не може да осъди гражданин на Велика мощ, нито да обмитява стоките на Великите сили.
Признаването на българската самостоятелност не става елементарно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 година, никой към този момент не смее да заплашва България с военна интервенция. Всъщност най-засегнатата в тази ситуация страна - Турция, се вълнува на първо място от размера на компенсацията, което България би трябвало да заплати за национализираните Източни железници. С съветско ходатайство този въпрос е решен, освен това допустимо най-благоприятно. Всъщност на процедура България не заплаща съвсем нищо. Така при започване на 1909 година българската самостоятелност е приета от Турция и Великите сили, а по-късно и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е нов удар против решенията на Берлинския контракт и следващата стъпка по пътя към реализирането на националните идеали. Суверенна България към този момент може да подписва законни контракти с други страни. Постепенно приходите на страната се усилват от мита, налози и такси, което доста спомага за нейното изцяло развиване.
Пощенска картичка с манифеста, отдадена на събитието
Дали през днешния ден можем да се назовем самостоятелна страна, на доктрина - да. Но въпреки това дано погледнем действително събитията, които се случват в нея, както и към нея. Факт е, че думата " избори " към днешна дата провокира смесени усеща във всеки от нас, като преобладаващото може би е желанието за подигравка.
Но въпреки това е редно да бъдем горди със свободата си и персоналната си самостоятелност, защото не всяка страна може да се похвали с такава. В някои точки от планетата това въобще не е по този начин! Най-ярък образец протичащото се в Нагорни Карабах, спорът на ползи и визии е толкоз яростен, че мнозина изгубиха и не престават да губят живота си. Защото там независимостта е просто един мираж. Изобщо не отваряме дума за протичащото се в Украйна...
Но зависимостите могат да бъдат най-различни.
Още едно събитие удари съществено по независимостта на индивида в международен мащаб и евентуално всички се сещаме, че става дума за невижданата до началото на 2020-а година пандемия. Тя направи доста самостоятелни подвластни във всяко едно отношение - здравно, финансово, прочувствено и какво ли още не.
Днес споровете конфликтите по света не стопират. Но истината е, че ние българите, си имаме нашата самостоятелност и всеки от нас има защо да бъде признателен на героите от историята ни. А това е превъзходен мотив да си напомним част от славното ни минало:
Какво в действителност означаваме на 22 септември?
22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд I Български, ръководещ от 1887 година до тогава васалното на Османската империя Княжество България, прогласява подписан от него и държавното управление на премиера Александър Малинов манифест. В документа, който е прочетен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново, се афишира, че България е без значение Българско Царство. Акт, с който се приканва и който след това реализира по този начин нужното за страната ни утвърждение на Великите Сили и " съчувствието на целия образован свят ".
Цар Фердинанд I, министър председателят Александър Малинов и други публични лица при оповестяването на независимостта на България.
На този ден Фердинанд се самообявява за Цар на българите, възстановявайки купата на българските монарси от Първото и Второто царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската страна
Може би някой ще попита за какво България не е самостоятелна след Освобождението през 1878? За да се осъзнае голямото значение на този акт, дълги години подценяван от историците, би трябвало да се знае, че от Освобождението през 1878 година (според Берлинския контракт, подписан от Великите сили, без присъединяване на нито един българин) България е васално княжество на Османската Империя, като се задължава да заплаща годишен налог на империята.
Според Берлинския контракт васалното на сюзерена султан Адбул Хамид II княжество има право на лично държавно управление и армия. Османската войска няма право да навлиза на българска територия, само че пък за княжеството остават в действие част от капитуалциите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на руско-турската война. Според тези наказания се постанова преференциален импорт на европейски промишлени артикули за сметка на българското произвеждане.
Вследствие на това траяло 30 години васално състояние, страната не е признавана за самостоятелен интернационален индивид. Така макар Съединението на Княжество България и Източна Румелия, страната ни е лишена от опцията да взе участие пълноправно в интернационалните връзки. Българският съд не може да осъди гражданин на Велика мощ, нито да обмитява стоките на Великите сили.
Признаването на българската самостоятелност не става елементарно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 година, никой към този момент не смее да заплашва България с военна интервенция. Всъщност най-засегнатата в тази ситуация страна - Турция, се вълнува на първо място от размера на компенсацията, което България би трябвало да заплати за национализираните Източни железници. С съветско ходатайство този въпрос е решен, освен това допустимо най-благоприятно. Всъщност на процедура България не заплаща съвсем нищо. Така при започване на 1909 година българската самостоятелност е приета от Турция и Великите сили, а по-късно и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е нов удар против решенията на Берлинския контракт и следващата стъпка по пътя към реализирането на националните идеали. Суверенна България към този момент може да подписва законни контракти с други страни. Постепенно приходите на страната се усилват от мита, налози и такси, което доста спомага за нейното изцяло развиване.
Пощенска картичка с манифеста, отдадена на събитието
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ