Седмицата на война: Няма непосредствена опасност. Има ПОСРЕДСТВЕНА!
Много дълга седмица се оказа тая миналата, а още продължава, нищо че към този момент е понеделник на сякаш новата седмица. При това предходната седмица в действителност стартира чак в четвъртък, към 5 ч. българско време – 4 ч. и съветско, и украинско. Но като му се стовари на света Путин в целия си войнстващ растеж, не просто седмицата ще е толкоз натопорчено дълга и унизително безкрайна. И Владимир Владимирович взе че се надскочи напълно унизително и се сервира на света от човешкия собствен под 170 см растеж на към най-малко 2 метра височина на нечовека Путин. Та да заживеем, видите ли, всички в неговия свят, и 4 дни да ни се виждат като години.
Така е, очите на страха са огромни. По същата логичност като в националната мъдрост ни се сервира и Путиновата логичност да опасява света с войната която възпламени. Колко огромни ще се окажат тия очи занапред същият този свят следва да разбере в дългата седмица на късия Путин, която продължава като да е безкрайна. Само че до момента в който разберем – за положително ли, за зло ли - не е зле въпреки всичко да си погледнем и нашенските къси, ниски топки, дето ги разиграват нашенските нис(З)ки държавници. Дето замязяха на Педя човек – лакът брада, но в неприятния вид на това другояче кротко дребосъче, дето разказваше приказки за лека нощ. И те са педя индивиди, но брадите им от простотии – държавнически простотии, са по-дълги и от лакът. И ката ден се нижеха и ще не престават в неизнизалата се дълга путинова седмица.
Нижат ли се нижат, а то в действителност с цел да потвърдят изначалното. Още в първия ден на неговата си война на Путин против Украйна, и се почна с нашенските им държавнически простотии. То държавничество с простотии по никакъв начин не е съвместимо, само че у нас все чудесно се намества. Така и в този момент в това международно напечено време, дето сякаш трябвало доста държавничество и никакви простотии. Ама не!
Та още в първия ден държавниците ни успокоиха, че „ няма непосредствена заплаха “ за България от нахлуването на Путин в Украйна. Но от нашенските им каузи на нашенските държавници на човек мигновено му идва на разум един в действителност огромен боязън. И да няма „ непосредствена заплаха “, има голяма ПОСРЕДСТВЕНА заплаха. В най-страшния смисъл на тази дума, когато става дума за държавни каузи, от които зависят всички в тая нашенската страна. Посредствен – някой, който няма освен скъпи, само че няма и някакви въпреки всичко по-качествени качества. Което значи че е не просто елементарен, само че и слаб, некадърен, неспособен, некадърен, посредствен, нищожен, вторичен, неприятен, долнопробен, второстепенен, прост, стеснен и още други сходни. И на всичкото това да е подчинено държавническото ни мислене в тая другояче „ незаплашена директно “ наша страна. Че каква по-директна опасност от посредствеността, която взима поголовно и директно касаещите ни непосредствени решения.
Ето ги образците за посредствеността на най-високо равнище през миналата, само че по този начин и несвършила страшна седмица.
Ярко блесна баш военният министър – той и някогашен министър председател Стефан Янев. Създателят на повече от блестящо напрежение и в ръководещата коалиция, и в цялата ни страна, съгласно който това против Украйна не е война, а „ специфична интервенция “. Който вместо оставка метна на четвъртия ден от „ изявата си “ – веднага, в неделя към среднощ, своя „ спецоперация “ за неподаване на оставка. Като тъкмо той, военният (ни) министър плаши страната ни (си) със страшни последици, в случай че бъде заменен.
Не отстъпва по „ държавничество “ и така наречен министърка на стопанската система Корнелия Нинова – тя и водач на Българска социалистическа партия. Първо партията й гласоподава срещу наказания против Русия в общата декларация на страната ни посредством най-висшата й институция – Народното събрание. После министърката се изцепи след партийно съвещание, че българското държавно управление не е взимало решение „ за експорт на оръжие за Украйна “. Като в това време шефът й в изпълнителната власт, министър председателят Кирил Петков, дава публично изказване, в което декларира, че българското държавно управление е приело решение да изпрати филантропична и военно-логистична помощ. А под такава сеима поради точно средства за самозащита.
Ярко се показа и родната полиция в тия дни на война ли, на спецакция ли. Заради което й представ(ление)яне всеобщо из обществените мрежи беше намалена на милиция. Та да кажем „ силите на реда “ арестуваха малолетния „ нарушители “ на прословутия „ монумент на Съветската войска “, които написали с маркери по камъните му „ Свобода за Украйна “. Закарали ги в районното без опция за позвъняване дори и до родителите си, камо ли за връзка с юрист. За това все по този начин няма позиция на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.
Само от тези три ярки образеца и ето я посредствеността посредством директно съсипване на каквито и да са опити на всякаквата власт в страната да се отбрани България в обстановката на вилнееща война напълно покрай българските граници, не просто в Европа. А не да се пази „ стратегическата интервенция “ на Съветския съюз под формата на призрака му Путин. Да, на Съюз на съветските социалистически републики, не на Русия, тъй като някак се оказва, че руснаците чак пък на толкоз стратегически сълзи не имат вяра. Понеже схващат от война.
Така е, очите на страха са огромни. По същата логичност като в националната мъдрост ни се сервира и Путиновата логичност да опасява света с войната която възпламени. Колко огромни ще се окажат тия очи занапред същият този свят следва да разбере в дългата седмица на късия Путин, която продължава като да е безкрайна. Само че до момента в който разберем – за положително ли, за зло ли - не е зле въпреки всичко да си погледнем и нашенските къси, ниски топки, дето ги разиграват нашенските нис(З)ки държавници. Дето замязяха на Педя човек – лакът брада, но в неприятния вид на това другояче кротко дребосъче, дето разказваше приказки за лека нощ. И те са педя индивиди, но брадите им от простотии – държавнически простотии, са по-дълги и от лакът. И ката ден се нижеха и ще не престават в неизнизалата се дълга путинова седмица.
Нижат ли се нижат, а то в действителност с цел да потвърдят изначалното. Още в първия ден на неговата си война на Путин против Украйна, и се почна с нашенските им държавнически простотии. То държавничество с простотии по никакъв начин не е съвместимо, само че у нас все чудесно се намества. Така и в този момент в това международно напечено време, дето сякаш трябвало доста държавничество и никакви простотии. Ама не!
Та още в първия ден държавниците ни успокоиха, че „ няма непосредствена заплаха “ за България от нахлуването на Путин в Украйна. Но от нашенските им каузи на нашенските държавници на човек мигновено му идва на разум един в действителност огромен боязън. И да няма „ непосредствена заплаха “, има голяма ПОСРЕДСТВЕНА заплаха. В най-страшния смисъл на тази дума, когато става дума за държавни каузи, от които зависят всички в тая нашенската страна. Посредствен – някой, който няма освен скъпи, само че няма и някакви въпреки всичко по-качествени качества. Което значи че е не просто елементарен, само че и слаб, некадърен, неспособен, некадърен, посредствен, нищожен, вторичен, неприятен, долнопробен, второстепенен, прост, стеснен и още други сходни. И на всичкото това да е подчинено държавническото ни мислене в тая другояче „ незаплашена директно “ наша страна. Че каква по-директна опасност от посредствеността, която взима поголовно и директно касаещите ни непосредствени решения.
Ето ги образците за посредствеността на най-високо равнище през миналата, само че по този начин и несвършила страшна седмица.
Ярко блесна баш военният министър – той и някогашен министър председател Стефан Янев. Създателят на повече от блестящо напрежение и в ръководещата коалиция, и в цялата ни страна, съгласно който това против Украйна не е война, а „ специфична интервенция “. Който вместо оставка метна на четвъртия ден от „ изявата си “ – веднага, в неделя към среднощ, своя „ спецоперация “ за неподаване на оставка. Като тъкмо той, военният (ни) министър плаши страната ни (си) със страшни последици, в случай че бъде заменен.
Не отстъпва по „ държавничество “ и така наречен министърка на стопанската система Корнелия Нинова – тя и водач на Българска социалистическа партия. Първо партията й гласоподава срещу наказания против Русия в общата декларация на страната ни посредством най-висшата й институция – Народното събрание. После министърката се изцепи след партийно съвещание, че българското държавно управление не е взимало решение „ за експорт на оръжие за Украйна “. Като в това време шефът й в изпълнителната власт, министър председателят Кирил Петков, дава публично изказване, в което декларира, че българското държавно управление е приело решение да изпрати филантропична и военно-логистична помощ. А под такава сеима поради точно средства за самозащита.
Ярко се показа и родната полиция в тия дни на война ли, на спецакция ли. Заради което й представ(ление)яне всеобщо из обществените мрежи беше намалена на милиция. Та да кажем „ силите на реда “ арестуваха малолетния „ нарушители “ на прословутия „ монумент на Съветската войска “, които написали с маркери по камъните му „ Свобода за Украйна “. Закарали ги в районното без опция за позвъняване дори и до родителите си, камо ли за връзка с юрист. За това все по този начин няма позиция на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.
Само от тези три ярки образеца и ето я посредствеността посредством директно съсипване на каквито и да са опити на всякаквата власт в страната да се отбрани България в обстановката на вилнееща война напълно покрай българските граници, не просто в Европа. А не да се пази „ стратегическата интервенция “ на Съветския съюз под формата на призрака му Путин. Да, на Съюз на съветските социалистически републики, не на Русия, тъй като някак се оказва, че руснаците чак пък на толкоз стратегически сълзи не имат вяра. Понеже схващат от война.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ