Много читатели купуват книги с намерение да ги прочетат, но

Много читатели купуват книги с желание да ги прочетат, само че след това те остават на рафта и все няма време за тях. Статистикът Насим Николас Талеб има вяра, че в случай че се заобиколим с непрочетени книги - това обогатява живота ни, защото те ни припомнят за всичко, което не знаем. Японците назовават тази процедура цундоку и тя може да ви донесе трайни изгоди.

Обичам книги. Ако отида в книжарницата, с цел да ревизира цена на нещо, излизам с три книги, за които в множеството случаи не съм знаел, че съществуват. Купувам книги от кашоните на антикварите, при всички разпродажби „ Приятели на библиотеката “ и всякога изяснявам на жена си, че това е за добра идея. Дори миризмата на книги ме опиянява, оня слаб мирис, непостижим с нищо друго, когато прелиствате страниците.
Проблемът е, че навикът ми за пазаруване на книги неведнъж надвишава опцията ми да ги чета. Това понякога води до тревога за финансовите запаси, изхарчени за обичаното занятие, само че и до възприятие за виновност за големи размери непрочетена информация, разливащи се по моите лавици. Звучи ли ви познато?
Но е допустимо тази за виновност да няма никакви учредения. Според статистика Насим Николас Талеб тези непрочетени размери съставляват това, което той назовава " антибиблиотека ", и той има вяра, че нашите антибиблиотеки не са признаци на интелектуални провали. Точно противоположното.

Да живеем с антибиблиотека

Талеб излага концепцията си за антибиблиотеката в своята най-продавана книга „ Черният лебед “. Той стартира с описа си за един създател и академик (от най-плодотворните) - Умберто Еко, в чиято персонална библиотека съжителствали спокойно 30 000 книги. Това провокира учудване и почит, само че новото тълкуване на този факт е: билиотеката на Еко не е голяма, тъй като е чел толкоз доста, голяма е, тъй като е желал да прочете толкоз доста.
Еко открил, че може да прочете към 25 200 книги, единствено в случай че чете по една книга дневно, всеки ден, сред десетата си и осемдесетата си години. „ Дреболия “ – споделя той…

Прочетените книги са надалеч по-малко скъпи от непрочетените. 

Вашата библиотека би трябвало да съдържа толкоз доста от това, което не знаете, колкото вашите финансови средства ви разрешават да закупите. Ще натрупате повече познания и повече книги, до момента в който остареете, а възходящият брой непрочетени книги по рафтовете „ ще ви гледат “ заплашително. Всъщност, колкото повече знаете, толкоз по-големи са редовете с непрочетени книги. Нека назовем тази сбирка от непрочетени книги антибиблиотека. 

Стойността на антибиблиотеката се образува от това, по какъв начин тя ни провокира като непрекъснато ни припомня за всичко, което не знаем. Заглавията, почтително подредени по етажерките в моя дом, ми припомнят, че аз съвсем нищо не знам за криптографията, еволюцията на перата, италианския фолклор, противозаконната приложимост на опиати в Третия райх и какво е ентомофагия. (Не ми казвайте, апелирам ви, дано се изненадам.)

„ Склонни сме да третираме знанията си като персонална благосъстоятелност, с цел да бъдем предпазени ", написа Талеб. „ Това е бижу, което ни разрешава да се издигнем. “

Това основава у нас желанието да продължим да четем и да учим и в никакъв случай да не ни е задоволително. Джесика Стилман назовава тази реализация интелектуална примирение.Хората, на които им липсва това интелектуално примирение - тези, които не копнеят да имат нови книги или да посетят локална библиотека - може и да се гордеят със своите добре подредени немногобройни книжни сбирки, само че това е нещо като трофей. Придатък за зареждане на его, единствено за украса. Не е жив, възходящ запас, от който можем да се учим, до момента в който навършим 80 години, или в случай че имаме шанс, няколко години по-късно.

Цундоку е японската дума за книгите, които сте закупили, само че не сте чели. 

Морфологията му съчетава tsunde-oku (оставяне на нещата да се трупат) и dukosho (четене на книги). Трябва ясно да се разграничи от библиоманията, която е натрапчивото събиране на книги в името на сбирката, а не за възможното им четене.
Децата, израснали в домове с сред 80 и 350 книги, демонстрират по-добра обща просветеност и умения в бранша осведомителни технологии като възрастни, споделят учените. Когато си в обсега на книгите, се ускоряват познавателните ти качества и четенето става част от житейските ти процедури и практики. Много други изследвания демонстрират, че навиците за четене носят голям брой преимущества. Те допускат, че четенето може да понижи напрежението, да задоволи потребностите от обществена връзка, да ускори обществените умения и съпричастност и да ускори избрани познавателни умения. 
Източник