Какво е прикрита травма, кои от нас са нейните жертви и как пречи на всички ни
Много постоянно страдаме освен душевен, само че и физически, тъй като ни е боязън да си признаем, най-малко пред себе си, какъв ни е казусът. А си слагаме различен, имаме вяра си в това и го трансформираме в прикрита контузия. Всички сме жертви на такова мислене, а най-големите измежду нас са нарцисите – хората със повишена самокритика.
Как да си помогнем – ето на това е отдаден нашият сегашен лайфхак.
Психолозите и психотерапевтите описват, че постоянно, дори най-често, хората идват при тях, като акцентират проблем, който съгласно тях ги изтезава. Той в действителност не е сложен за решение и бързо се реализира успокоителен резултат. Но той не лекува раната на душата, а дори може да задълбочи психическата ни обстановка.
Именно това нещо те назовават „ прикрита контузия ”. Тя може да бъде нереалност, може да е и действителност, само че както се споделя „ не е болежка за умиране ”. А е дребна болежка, която служи за заслон на същинската, по-голямата.
Много постоянно хората да вземем за пример назовават „ боязън от гибелта ” това, което в действителност и надълбоко в тях е нещо разично: боязън от избора. Той изключително се ускорява в годините след 40, когато човек се усеща покрай „ на попрището витално в средата ” и има защо да съжалява в предишното.
Много постоянно, изключително при дамите и при хората с по-изявена половост, страхът от избора е съдбоносен от индивида, с който споделят живота си. Хората се трансформират, претърпяват възходи и падения и това трансформира взаимните им позиции в дуета.
Като на люлка, която ни издига и ни смъква на земята за мигове, каквито преди време имаше доста, а в последно време – кой знае за какво – поизчезнаха. А са прелестна метафора за живота. И значима помощ за психоозите. Свиквали чисто контекстуално с тях – и като наличие, и като фигура, освен това от напълно мънички, за нас е по-лесно да си представяме и да пренасяме себе си върху тях и в метафоричен смисъл – в психически проект.
Аз да вземем за пример получих железна мини-пластика на такава люлка, която при натискане с пръст се изстрелва нагоре, а след това незабавно пада, когато бях на 8 година и от този момент непроменяемо тя е на бюрото ми – първо на детското, след това на служебните, колкото и да са се сменили. И е доста добър консултант и „ успокоител ”, когато има напрегната обстановка и потребност от преценка или избор без боязън.
Тъй като този веществен лайфхак – люлката на взаимното равновесие поизчезна, психолозите предлагат нещо, което е доста елементарно да се каже, само че е много по-трудно да се направи. Да бъдем постоянно почтени със себе си. И по този начин да лекуваме страховете си, без да ги прикриваме зад несъществуващи контузии на душата, които елементарно могат да се трансфорат и в контузии за тялото.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Как да си помогнем – ето на това е отдаден нашият сегашен лайфхак.
Психолозите и психотерапевтите описват, че постоянно, дори най-често, хората идват при тях, като акцентират проблем, който съгласно тях ги изтезава. Той в действителност не е сложен за решение и бързо се реализира успокоителен резултат. Но той не лекува раната на душата, а дори може да задълбочи психическата ни обстановка.
Именно това нещо те назовават „ прикрита контузия ”. Тя може да бъде нереалност, може да е и действителност, само че както се споделя „ не е болежка за умиране ”. А е дребна болежка, която служи за заслон на същинската, по-голямата.
Много постоянно хората да вземем за пример назовават „ боязън от гибелта ” това, което в действителност и надълбоко в тях е нещо разично: боязън от избора. Той изключително се ускорява в годините след 40, когато човек се усеща покрай „ на попрището витално в средата ” и има защо да съжалява в предишното.
Много постоянно, изключително при дамите и при хората с по-изявена половост, страхът от избора е съдбоносен от индивида, с който споделят живота си. Хората се трансформират, претърпяват възходи и падения и това трансформира взаимните им позиции в дуета.
Като на люлка, която ни издига и ни смъква на земята за мигове, каквито преди време имаше доста, а в последно време – кой знае за какво – поизчезнаха. А са прелестна метафора за живота. И значима помощ за психоозите. Свиквали чисто контекстуално с тях – и като наличие, и като фигура, освен това от напълно мънички, за нас е по-лесно да си представяме и да пренасяме себе си върху тях и в метафоричен смисъл – в психически проект.
Аз да вземем за пример получих железна мини-пластика на такава люлка, която при натискане с пръст се изстрелва нагоре, а след това незабавно пада, когато бях на 8 година и от този момент непроменяемо тя е на бюрото ми – първо на детското, след това на служебните, колкото и да са се сменили. И е доста добър консултант и „ успокоител ”, когато има напрегната обстановка и потребност от преценка или избор без боязън.
Тъй като този веществен лайфхак – люлката на взаимното равновесие поизчезна, психолозите предлагат нещо, което е доста елементарно да се каже, само че е много по-трудно да се направи. Да бъдем постоянно почтени със себе си. И по този начин да лекуваме страховете си, без да ги прикриваме зад несъществуващи контузии на душата, които елементарно могат да се трансфорат и в контузии за тялото.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ