Пак на бедност го удариха другарите
Много постоянно съседите могат да чуват, че в фамилията има скандал, само че те не виждат, че вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат “.
~ Александър Паунов ~
Това е пояснение на депутат, разяснявайки домашното принуждение. В естествения свят, там – някъде, където аленият ботуш не е газил, хората се отнасят съществено с сходни тематики.
Там, някъде, разговорът води до решения. Тук всички са решили, че толкоз не им пука, че такива „ народни представители “ вземат решение, че могат да си вършат подбив.
Има и още от „ представителя “: „ Любовта е нежно цвете, което в случай че не се полива с парѝ, увяхва “. Ако не беше толкоз тъпо, щеше да е смешно, в действителност. И отново на беднотия го удариха другарите – отново стотинките им дрънкат в главите. На тях – милионерите. Приватизаторите. Хората с именията, бентлитата, вилите. Пак за беднотия ни заговориха.
Нека да си спомним нещо за Паунов: „ Александър Димитров Паунов е български икономист и политик от Комунистическата партия на България. Първи секретар на Централен комитет на Комунистическата партия на България. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България “.
Той е виждал „ беднотия “ по малкия екран евентуално. В някой руски филм. Но подигравката с домашното принуждение е оттатък границата на здравия разсъдък.
Защо, когато целият свят върви в една посока, ние освен стоим, освен се дърпаме обратно даже, само че и... се гордеем с това, вършим си подбив.
Това е като да се качиш в Москвича, да ти падне задният мост, да ти изтече маслото, спирачните дискове да изхвърчат през джантите, само че да се гордееш, че караш „ мъжка “ кола. „ Народна “. Всички в близост да ти споделят, че си „ утрепняк “, само че ти да се хвалиш с това и да казваш: „ Ето бе, хвалят ме хората “. Да нямаш обикновено съблюдаване на законите, да си на дъното по индикатори като престъпност и корупция, домашно принуждение, изобщо... принуждение – и да си правиш смешки с това. Да се майтапиш.
Другарю Паунов, не ни е смешно. Знаете ли на кого още не му е смешно? На околните на убитата в Русе Виктория Маринова.
Знаете ли на кого още не му е смешно? На тогавашната ми съседка, която все се „ удряше “ в някоя врата или „ падаше “. И „ бушоните “ ѝ изглеждаха някак естествена част от лицето.
И знаете ли какво още...? Вечерно време под завивките взаимоотношенията по този начин и не се изгладиха. Иска ми се да имам вяра, че тя е жива и е добре, откакто избяга. Иска ми се също по този начин да се изправите против нея и да пуснете тази „ смешка “ за вечерното време под завивките. И за любовта, дето е нежно цвете и трябвало да се полива с пари.
Ето и още „ бисери “: „ Много постоянно домашното принуждение е провокирано от самия потърпевш “.
Димитър Стоянов, Българска социалистическа партия
Наистина ли ТОВА е обществена партия? Наистина ли тези хора са обществени? Не е смешка, не. Те в действителност са там – законодатели. Власт. Хората с решенията.
~ Александър Паунов ~
Това е пояснение на депутат, разяснявайки домашното принуждение. В естествения свят, там – някъде, където аленият ботуш не е газил, хората се отнасят съществено с сходни тематики.
Там, някъде, разговорът води до решения. Тук всички са решили, че толкоз не им пука, че такива „ народни представители “ вземат решение, че могат да си вършат подбив.
Има и още от „ представителя “: „ Любовта е нежно цвете, което в случай че не се полива с парѝ, увяхва “. Ако не беше толкоз тъпо, щеше да е смешно, в действителност. И отново на беднотия го удариха другарите – отново стотинките им дрънкат в главите. На тях – милионерите. Приватизаторите. Хората с именията, бентлитата, вилите. Пак за беднотия ни заговориха.
Нека да си спомним нещо за Паунов: „ Александър Димитров Паунов е български икономист и политик от Комунистическата партия на България. Първи секретар на Централен комитет на Комунистическата партия на България. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България “.
Той е виждал „ беднотия “ по малкия екран евентуално. В някой руски филм. Но подигравката с домашното принуждение е оттатък границата на здравия разсъдък.
Защо, когато целият свят върви в една посока, ние освен стоим, освен се дърпаме обратно даже, само че и... се гордеем с това, вършим си подбив.
Това е като да се качиш в Москвича, да ти падне задният мост, да ти изтече маслото, спирачните дискове да изхвърчат през джантите, само че да се гордееш, че караш „ мъжка “ кола. „ Народна “. Всички в близост да ти споделят, че си „ утрепняк “, само че ти да се хвалиш с това и да казваш: „ Ето бе, хвалят ме хората “. Да нямаш обикновено съблюдаване на законите, да си на дъното по индикатори като престъпност и корупция, домашно принуждение, изобщо... принуждение – и да си правиш смешки с това. Да се майтапиш.
Другарю Паунов, не ни е смешно. Знаете ли на кого още не му е смешно? На околните на убитата в Русе Виктория Маринова.
Знаете ли на кого още не му е смешно? На тогавашната ми съседка, която все се „ удряше “ в някоя врата или „ падаше “. И „ бушоните “ ѝ изглеждаха някак естествена част от лицето.
И знаете ли какво още...? Вечерно време под завивките взаимоотношенията по този начин и не се изгладиха. Иска ми се да имам вяра, че тя е жива и е добре, откакто избяга. Иска ми се също по този начин да се изправите против нея и да пуснете тази „ смешка “ за вечерното време под завивките. И за любовта, дето е нежно цвете и трябвало да се полива с пари.
Ето и още „ бисери “: „ Много постоянно домашното принуждение е провокирано от самия потърпевш “.
Димитър Стоянов, Българска социалистическа партия
Наистина ли ТОВА е обществена партия? Наистина ли тези хора са обществени? Не е смешка, не. Те в действителност са там – законодатели. Власт. Хората с решенията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ