Кампанията за имунизация у нас е стихийно организирана
"Много постоянно получавам рецензии, най-много от среди, близки до управляващите, че се всява надали не някаква разнопосочност на отзиви и мнения, само че аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност... Всички общества, които имат искания, че са узрели и подготвени да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът допуска постигане до лично мнение въз основата на информация. В света не всичко е единствено едноцветно. " Това сподели пред БНР проф. Андрей Чорбанов, шеф на департамент „ Имунология “ в Института по микробиология на Българска академия на науките.
"Не считам, че попадам в групата на антиваксерите – аз създавам ваксини цялостен живот. Смятам, че акцията за имунизация в България е извънредно стихийно проведена – без ясно обръщение кой и за какво би трябвало да се ваксинира. Би следвало да се стартира с тези хора, които са най-уязвими и които най-лесно могат да имат тежък или летален край от срещата с вируса – доста възрастните хора и хората с хронични болести. Възприетият метод първо да бъдат ваксинирани тези, които са най-близко и в контакт с вируса – не считам, че беше редно да се направи по този начин ", изясни той.
Коя зараза е изключително рискова и какво е определението
"Смисълът на имунизацията, като хипотеза, като концепция, е да защищава хората от заболявания, които или в доста огромна степен имат някакъв обществен резултат, или (най-вече) да бъдат против изключително рисковите инфекции с висока смъртност. Именно по тази причина класическите ваксини досега, аз съм извънреден покровител на тези ваксини, те са направени против болести, против патогени с доста висока смъртност ", сподели проф. Чорбанов. И продължи:
"Конкретно за тази зараза – аз считам, че медийният звук, който беше вдигнат, направи по този начин, че тя да бъде хиперболизирана до прекаленост. Разбира се, че не би трябвало да се подхожда снизходително – този вирус взе доста жертви в целия свят. Но, поглеждайки реалистично, има доста болести, които през годините взимат доста повече жертви в международен мащаб и на тях не се обръща внимание по редица аргументи. "
Проф. Чорбанов акцентира, че имунологията е много комплицирана просвета, което е причина в медицинските среди да няма доста искащи за имунолози. Той направи конкретизиране, че не е било належащо да се ваксинират хора, които са прекарали болестта – ей по този начин "за всеки случай ".
"Антителата не са факторът, който дефинира нашия имунитет против този вирус. Те не са нещото, което ни защищава във времето. Липсата на антитела не значи, че нямаме имунитет и ще се разболеем, както и съществуването на титър не значи, че сме безусловно предпазени. Това, което е значимо за нашето здраве, е да успеем да генерираме в имунната ни система едни извънредно високо профилирани Т-клетки, които в бъдеще да ни обезпечат така наречен "паметов имунитет ". Те са факторът, който би ни предпазил, и от тяхното съществуване зависи какъв брой е дълъг този имунитет. Т-клетъчният имунитет, който е многопрофилен, разпознава вируса в неговата целокупност. Проблемът е, че той няма по какъв начин да се направи елементарно, нито е на ниска цена. Няма по какъв начин това да бъде всеобщ скрининг тест ", обясни имунологът.
РНК ваксини и векторни ваксини – избор
"Тези ваксини са нови поколения и не съдържат главния съставен елемент в старите типичен ваксини, пораждащ доста от нежеланите странични реакции. Този детайл се назовава адювант. Това е веществото във имунизацията, която подтиква неспецифично имунната система. Тя нервира локално мястото на въвеждане, с цел да се започва имунният отговор. Имунният отговор започва с инфектиране. Възпалението е един развой – той не е неприятна дума. Това е една фаза, с която стартира имунната реакция ", сподели проф. Чорбанов.
"За избора на ваксина даже и експертите още не могат да кажат коя е по-добра като концепция. Нещо повече, имунизацията, която е на векторен принцип (ДНК ваксина), към този момент има такава и тя работи – тази против еболата. Няма още същинска информация за успеваемост. Такава ще има, когато бъде ваксинирано популацията на една страна най-малко 70-80% и вирусът изчезне. За момента това на никое място нито е направено още, нито е оценено. Няма по какъв начин ", уточни той.
Българската ваксина
"В момента са в разработка и към този момент в развой на регистрация няколко ваксини от идната генерация – така наречен "епитопни " или пептидни ваксини. Те съставляват такива вирусни съставни елементи, които се разпознават от вируса – не задачите протеини, а единствено тези съставни елементи, които са разпознаваеми за имунната система, и те са инсталирани в разнообразни носители. В нашия случай ние сме намерили такива епитопи (със съдействието на сътрудниците от МУ), като сме подбрали такива Т-клетъчни епитопи, които са консервирани. Във вируса има доста мутиращи детайли, само че има и такива, които резервират своята конструкция във времето. Тези епитопи, тези протеинови фрагменти, се синтезират по неестествен метод и се инсталират в специфични носители – липидни наночастици, които са прицелни – ние ги насочваме към клетките, от които стартира имунният отговор ", разяснява още проф. Андрей Чорбанов.
"Не считам, че попадам в групата на антиваксерите – аз създавам ваксини цялостен живот. Смятам, че акцията за имунизация в България е извънредно стихийно проведена – без ясно обръщение кой и за какво би трябвало да се ваксинира. Би следвало да се стартира с тези хора, които са най-уязвими и които най-лесно могат да имат тежък или летален край от срещата с вируса – доста възрастните хора и хората с хронични болести. Възприетият метод първо да бъдат ваксинирани тези, които са най-близко и в контакт с вируса – не считам, че беше редно да се направи по този начин ", изясни той.
Коя зараза е изключително рискова и какво е определението
"Смисълът на имунизацията, като хипотеза, като концепция, е да защищава хората от заболявания, които или в доста огромна степен имат някакъв обществен резултат, или (най-вече) да бъдат против изключително рисковите инфекции с висока смъртност. Именно по тази причина класическите ваксини досега, аз съм извънреден покровител на тези ваксини, те са направени против болести, против патогени с доста висока смъртност ", сподели проф. Чорбанов. И продължи:
"Конкретно за тази зараза – аз считам, че медийният звук, който беше вдигнат, направи по този начин, че тя да бъде хиперболизирана до прекаленост. Разбира се, че не би трябвало да се подхожда снизходително – този вирус взе доста жертви в целия свят. Но, поглеждайки реалистично, има доста болести, които през годините взимат доста повече жертви в международен мащаб и на тях не се обръща внимание по редица аргументи. "
Проф. Чорбанов акцентира, че имунологията е много комплицирана просвета, което е причина в медицинските среди да няма доста искащи за имунолози. Той направи конкретизиране, че не е било належащо да се ваксинират хора, които са прекарали болестта – ей по този начин "за всеки случай ".
"Антителата не са факторът, който дефинира нашия имунитет против този вирус. Те не са нещото, което ни защищава във времето. Липсата на антитела не значи, че нямаме имунитет и ще се разболеем, както и съществуването на титър не значи, че сме безусловно предпазени. Това, което е значимо за нашето здраве, е да успеем да генерираме в имунната ни система едни извънредно високо профилирани Т-клетки, които в бъдеще да ни обезпечат така наречен "паметов имунитет ". Те са факторът, който би ни предпазил, и от тяхното съществуване зависи какъв брой е дълъг този имунитет. Т-клетъчният имунитет, който е многопрофилен, разпознава вируса в неговата целокупност. Проблемът е, че той няма по какъв начин да се направи елементарно, нито е на ниска цена. Няма по какъв начин това да бъде всеобщ скрининг тест ", обясни имунологът.
РНК ваксини и векторни ваксини – избор
"Тези ваксини са нови поколения и не съдържат главния съставен елемент в старите типичен ваксини, пораждащ доста от нежеланите странични реакции. Този детайл се назовава адювант. Това е веществото във имунизацията, която подтиква неспецифично имунната система. Тя нервира локално мястото на въвеждане, с цел да се започва имунният отговор. Имунният отговор започва с инфектиране. Възпалението е един развой – той не е неприятна дума. Това е една фаза, с която стартира имунната реакция ", сподели проф. Чорбанов.
"За избора на ваксина даже и експертите още не могат да кажат коя е по-добра като концепция. Нещо повече, имунизацията, която е на векторен принцип (ДНК ваксина), към този момент има такава и тя работи – тази против еболата. Няма още същинска информация за успеваемост. Такава ще има, когато бъде ваксинирано популацията на една страна най-малко 70-80% и вирусът изчезне. За момента това на никое място нито е направено още, нито е оценено. Няма по какъв начин ", уточни той.
Българската ваксина
"В момента са в разработка и към този момент в развой на регистрация няколко ваксини от идната генерация – така наречен "епитопни " или пептидни ваксини. Те съставляват такива вирусни съставни елементи, които се разпознават от вируса – не задачите протеини, а единствено тези съставни елементи, които са разпознаваеми за имунната система, и те са инсталирани в разнообразни носители. В нашия случай ние сме намерили такива епитопи (със съдействието на сътрудниците от МУ), като сме подбрали такива Т-клетъчни епитопи, които са консервирани. Във вируса има доста мутиращи детайли, само че има и такива, които резервират своята конструкция във времето. Тези епитопи, тези протеинови фрагменти, се синтезират по неестествен метод и се инсталират в специфични носители – липидни наночастици, които са прицелни – ние ги насочваме към клетките, от които стартира имунният отговор ", разяснява още проф. Андрей Чорбанов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ