Много често може да сте чували за така наречената награда

Много постоянно може да сте чували за по този начин наречената премия Пулицър. Тя продължава да се счита за една от най-важните и значими в региона на публицистиката и тъкмо затова ще открием, че е виновна за вманиачаването на  огромните пера в публицистика, прочее мнозина споделят, че без премията Пулицър, нищо няма смисъл. Тогава каква е въпросната премия и за какво толкоз доста хора обръщат внимание на нея? Оказва се, че зад това име стои Джоузеф Пулицър, роден на 10 април 1847 година, прочут евреин от маджарски генезис, роден в Мако. Не е мъчно да се досетим, че израства в семейство на търговци, освен това заможни такива и когато най-възрастният член на фамилията се пенсионира в Будапеща, семейството го следва.

Образованието би трябвало да даде един по-сериозен летящ старт, до момента в който не виждаме, че младежът няма желание да следва стъпките на фамилията. Джоузеф се записал за Австрийската войска, по-късно подал молба за задграничния легион на Наполеон в Мексико, а малко след него се ориентирал и към Англия и изпратените елементи в Индия. На всяка повиквателна, лекарите споделят едно и също – едва зрение или другото име на неспособен за военна работа. Джоузеф знае, че този факт ще го преследва цялостен живот и по тази причина се насочва към Хамбург, където рекрутьор на Американската съюзническа войска му предлага да стане доброволец. Макар и на война, като доброволец е имал правото да пътува. Пулицър знаел, че всеки записан боец в Европа носи премия за рекрутьорите и когато корабът наближил Бостън, мъжът скочил през борда, доплувал до брега и самичък се записал в армията, взимайки % от договорката за себе си, вместо да я отстъпва на някой различен.

Следващата значима стъпка е да се запише за една година в кавалерията на Линкълн. Малцина знаят, само че там имало задоволително германци, с които да приказва свободно – въпреки всичко положителното обучение си казвало думата. Забавен факт е, че Пулицър приказвал съвършено немски и френски, само че британският се губил и занапред трябвало да се усвоява. Точно затова е повече от благополучен, че се намира в кавалерията. След войната остава в Новия свят и стартира да търси всякаква работа. Първо работи като кастратор на добитък, по-късно носи багаж на гарата, има стаж като сервитьор и още какво ли не, само че всичко това не го тормозило толкоз доста. Веднъж щом имал парите, Джоузеф почнал да посещава градската библиотека, да се самообучава в британски и право. Какво може да се обърка толкоз – един език повече или по-малко. Историята споделя, че огромният късмет пристигнал точно в библиотеката и по-точно в стаята за шах.

Между всички образователни сесии, Пулицър обичал да гледа играчите и техните ходове. В един миг се подразнил на нелепостта на двама души и почнал да подлага на критика разпалено. До този миг си мислил, че никой не разбирал немски – езикът не се употребявал чак толкоз доста, изключително в британска библиотека. За изненада на Пулицър, играчите били  двама от редакторите на немското издание Westcliche Post – основано напълно за немската публика в Америка. След един къс диалог, шахматният критик получил работа. Около 4 години по-късно – 1872 година ще открием Пулицър в редакцията където е съумял да се наложи като водеща фигура. Предлагат му даже да закупи акции от вестника, който в същото време освен не се справял изключително добре, само че и към този момент плавал към дъното.

На 25-годишна възраст младият Джоузеф става издател, а това си е достижение. Не е ясно обаче какво е правил през идващите четири години, с цел да резервира изданието си. Не може да се каже, че е постигнал огромен триумф само че през 1878 година излиза на сцената като притежател на изданието Post-Dispatch в Сейнт Луис, а по-късно стартира да трансформира журналистическата сцена вечно. Един забавен казус е, че почти по същото време съумява да се ожени за Кейт Дейвис – жена от Вашингтон, която с изключение на всичко друго, съумява да вкара Джоузеф в протестанска черква, с цел да се случи бракът. Самият Пулицър към този момент можел да мине за естествен американски гражданин, който приказва езика, написа книги и даже издава най-различни публикации. Приет е даже в обществения хайлайф, а с помощта на положителната си визия и образование, вратите освен се отварят, само че и домакините са подготвени да се борят за неговото внимание, което не е по никакъв начин малко. Когато го питат по какъв начин тъкмо е съумял да реализира своите триумфи, той дава една от най-обикновените формули – става доста рано и прекарва проучване на съответния материал до късна вечер, от време на време и повече, до момента в който не е сигурен, че всичко написано е правдиво и законно за издание.

За него най-важно е било, че читателите му чакали с голямо наслаждение идващия брой – четимите материали били свързани с проверяващата публицистика и като човек, който доста обичал да бърка в кутията на Пандора, Джоузеф постоянно имал какво да предложи – от данъчни измами, до подправяне на документи, до следствие на държавното управление, изберете си. Тогава обаче самият притежател даже не подозира, че в годините напред името му ще се употребява като качество на проверяващата публицистика, като знак за внасяне на светлина в някои от най-тъмните ъгли на историята, както и още доста други. След като думата корупция стана доста известна в последните месеци, дано напомним, че премията Пулицър е връчвана неведнъж на хора, които са съумели или по-скоро дръзнали да създадат разкрития, като даже са заложили живота си. Такъв образец за проверяващ публицист може да бъде Стиг Ларшон, който в продължение на доста години стартира да търси килърът на Улоф Палме.

Желанието да доставя най-хубавото на своята публика, да бъде съвършен и да не дава никакво място за рецензия – всичко това идва с една много свирепа цена. Пулицър най-сетне стартира да заплаща цената за чудовището, което е основал – неговият вестник. С времето очите почнали да се предават първи. Собственикът отпътува за Ню Йорк през 1883 година и по-късно отпътува за Европа на почивка, както са предложили лекарите – не би трябвало да ги упрекваме, тогава към момента тъкмо този медицински феномен се е предложил. Вместо да се качи на кораба, журналистът почнал да се разхожда в Ню Йорк и по улиците среща Джей Гулд – финансист с обезверена потребност от богати клиенти. По това време Пулицър е състоятелен, само че даже не подозира, че ще му предложат да закупи едно от влиятелните издания – The New York World. Изданието в действителност било влиятелно и красиво, само че за жал би трябвало да си спомняме, че същото е във финансова рецесия, затова свежите приходи могат да бъдат поискани от хората, които в действителност знаят какво купуват и тъкмо тук идва господин Пулицър.

Джей обръща колата и за следващ път дава опция на публициста да направи една по-важна стъпка или по този начин наречената гражданска война на единака. За да успее да се защищити от плагиатство, новият притежател основава редакторска лавица за приложимост, даване на материали и доста други дребни детайлности, като точно това се трансформира в главен закон в новото издание. След като главните спънки са отстранени, новият притежател продължава да скандализира света. Отново върви против тези неверни обществени и частни практики, цялостни колонките на вестника със наличие, което Ню Йорк още не е виждал и всеки идващ брой се продава като топъл самун, мнозина чакат пред вестникарските будки, с цел да видят какво е подготвил този маджарски евреин за тях. За една година всички абонаменти се покачват няколко пъти и скоро изданието може да се счита за вторият най-съществен признак на града след френската скулптура – признакът на независимост.

Изданието освен доближава нови върхове, само че в идващото десетилетие съумява да доближи равнището на абонамент, което никое друго издание даже не е подозирало, че може да се случи – общият брой абонаменти е бил над 600 хиляди. Трябва да знаете, че когато сте на върха, не всички са изключително удовлетворени от вашите триумфи. Знаем легендата, че банка и муха се убива с вестник, само че какво се случва, когато изданията влязат във война? Отговорът не закъснява и скоро създателят на The Sun – Чарлз Андерсън Дана стартира офанзива против своя сътрудник. Нарича го евреинът, който отхвърля своята раса и вяра. Това е задоволително, с цел да стартира да се следи отстъпването на еврейското общество от абонамента. Тези опити за борба не са чак толкоз ефикасни, само че се отразяват върху притежателя. През 1890 година той напуща редакторския екип на 43 години. По това време е изцяло кьорав, страда от тежка меланхолия и страда от няколко заболявания, като най-много е извънредно сензитивен към звук.

Най-накрая е послушал лекарите, качва се на транспортен съд и потегля в чужбина, с цел да търси медикаменти за всички болки. Така и не съумява да открие каквото и да било, затова единственото, което може да прави през идващите две десетилетия е да живее в шумоизолирани пространства. Кръщава ги „ Кулата на тишината “ и има няколко такива, където може да си почива. Макар и постоянно да отхвърля да се върне назад в редакторския екип на изданията, в никакъв случай не къса непосредствено връзката с тях. Създава специфична книга с към 20 000 кодови имена за хора, както и термини, които да подсказват в какво са забъркани. Никой не съумява да улови тайната връзка сред притежателя и вестника му. През 1896 до 1898 година погледите на Съединени американски щати са ориентирани към Куба, където локалните поданици се изправили против испанското владичество. Пулицър влиза в директна борба с журнала на Уилям Рандолф Хартс. И двамата стартират да работят върху разпалването на пристрастеностите и мотивирането на обществото да влезе в борба против испанския колонизатор.

Изданията упорстват да се изпратят бойни кораби и когато крайцерът Мейн е взривен и потънал покрай Хавана – 15 февруари 1898 година, американският конгрес публично взима решение да влезе в бойните дейности. След четири месечна война, Пулицър получава и още един специфичен приз – назовават го жълтия публицист. Дори и като жълт публицист, неговата работа съумява да натежи в интерес на американските поданици, конгресът контролира застрахователните закони и още няколко други. През 1909 година неговото издание демонстрира машинация за близо 40 милиона $, като същата е сред Съединени американски щати и Франция – по-скоро компанията, която работи върху основаването на Панамския канал. Истината боли, най-малко по този начин са споделили някои лирици, само че когато е ударена достойнството на Рузвелт и богатият Дж. П. Морган, можем да се досетим какво в действителност следва и може да се случи – представление, което никой не може да си поръча, водеща се непосредствено сред най-големите вероятни институции и най-скандалният вестник, който познавате.

И в случай че това не е задоволително, допълваме с още една значима детайлност – никой няма никакво желание да отстъпва. Ритането на кошера с пчелите е изключително рисково занятие, само че когато най-сетне идва ордата от юристи, подготвена да вземе всичко, което Джоузеф в миналото е изработил, той също не се отхвърля от тази игра. Защитава се с няколко юриста, като също взе участие в отбраната си. В съда излиза наяве, че няма по какъв начин да се приказва за засегнатост или ощетяване на двете персони – американският президент и скандалният предприемач.

По-важното е, че когато притежателят напуща съда, обществото го приветства на стълбите. Те за жал не са подозирали, че Пулицър просто не понася шума и за него това е едно много съществено наказване. През май 1904 година предлага на страната да се сътвори учебно заведение по журнализъм, като добавя материала си със следните думи „ Нашата република ще се издига дружно с пресата и ще пада още веднъж с нея. И способната, неутралната, публично-надарената преса, с готови и тренирани фрагменти, които имат куража и правото да работят, могат да запазят публичните качества, без които всяко едно държавно управление ще стане обект на насмешки и измами. Една цинична, наемна, демагогска преса ще се създаде във времето и индивидът ще се настани в нея. Силата да разтопим бъдещето на страната ще е в ръцете на публицистите от идващото потомство. “

Една година след гибелта на Джоузеф Пулицър, до момента в който обикаля света още веднъж в търсенето на лекарство за своите нерви, тялото му най-сетне се предава, само че публиката не не помни какво тъкмо е изискал в миналото Пулицър и основава тъкмо такова учебно заведение. През 1917 година под е дадена и първата премия, носеща името на издателя. Наградата от началото се дава на фрагменти единствено в учебното заведение по публицистика, само че в следствие се дава и за проверяваща публицистика в Съединени американски щати, като единственото условие е всеки претендент да разполага с американски паспорт.

Снимки: Wikipedia