Полицията на случайността
" Много постоянно ми се коства, че сме подложени на критика безпричинно ".
" Със сигурност през днешния ден България е едно устойчиво място, може би най-сигурното и безвредно място за живеене в тази част на Европа и в тази част на Балканите ".
" Като погледна трендовете, излиза, че се оправяме добре. Нямам поради себе си, а Министерство на вътрешните работи и държавното управление ".
Това са част от към този момент пословичните за вътрешния министър Валентин Радев самохвалебствия единствено за последния месец.
Животът обаче си върви, престъпният контингент и престъпността не спят и още веднъж имаме случай, поради който се постанова Министерство на вътрешните работи да бъде подложено на критика " безпричинно ".
Цял месец в Добрич едно 18-годишно момиче е било държано в плен и брутално изтезавано от наркодилър, добре прочут на полицията. 20 дни родното Министерство на вътрешните работи е " издирвало " Виктория. Как тъкмо, не е ясно. Защото историята се разплита по емблематичен за българската полиция метод - напълно СЛУЧАЙНО.
По СЛУЧАЙНОСТ органите на реда вършат обиск в дома на наркодилъра и с голяма изненада откриват, че в жилището се намира полумъртвата Виктория. Вбесяващото е, че те можеха да стигнат до тази развръзка по напълно НЕСЛУЧАЕН път - Мирослав е имал статута на " другар " на Виктория, това е било обществено известно, момичето даже го е водело у дома. Майка ѝ съобщи, че незабавно се е усъмнила в мъжа. Въпреки че телефонът на Виктория е бил изключен от нощта на похищението, няма метод от разпечатките да не е ясно, че тя е комуникирала с въпросния мъж.
Явно всичко това обаче някак е убягнало на Министерство на вътрешните работи, някак се е сторило маловажно и никой не си е направил труда да ревизира проблема с Мирослав, да повторим - престъпно проявен и осъждан.
Обществото ни остава с унизителното усещане, че устояваме цяла една мегаинституция, която вместо да бъде дейна във връзка с нашата отбрана и сигурност, за което ѝ плащаме, незаконно постоянно оставя нещата на СЛУЧАЙНОСТТА.
Който е бил обиран да вземем за пример знае, че при огледа полицията нерядко се " застрахова " с философията " А нека, но едва ли " - органите, несъмнено, ще потърсят крадците и откраднатото, само че едва ли ще ги намерят, по тази причина да не разпореждаме прекомерни очаквания. Естествено, случвало се от време на време в действителност да има позволени случаи (но евентуално те още веднъж са СЛУЧАЙНИ просветления).
И по този начин продължаваме да живеем в страна с полицията на случайността. Която чака избягал пандизчия СЛУЧАЙНО да бъде погубен в центъра на родния си град, с цел да разбере къде е и да затвори случая, или която чака някой СЛУЧАЕН сигнал или СЛУЧАЙНА инспекция, с цел да разкрие някое доста НЕСЛУЧАЙНО закононарушение.
И на фона на тази подигравка със справедливостта, достолепието и страховете на цялото ни общество, някъде в далечината непрекъснато слушаме фоновия звук, създаван от един вътрешен министър, назначен НЕСЛУЧАЙНО, който непрестанно ни убеждава, че полицията ни е 6-ца от тотото, а ние живеем в най-сигурния парадайс на земята.
До идващия СЛУЧАЙНО позволен случай, показан ни като триумф, на който ние ще би трябвало да се радваме, макар натрапчивото чувство, че в случай че към момента не сме били нападнати, ограбени или излъгани, това по-скоро е просто плод на СЛУЧАЙНОСТТА.
Автор: Десислава Любомирова
" Със сигурност през днешния ден България е едно устойчиво място, може би най-сигурното и безвредно място за живеене в тази част на Европа и в тази част на Балканите ".
" Като погледна трендовете, излиза, че се оправяме добре. Нямам поради себе си, а Министерство на вътрешните работи и държавното управление ".
Това са част от към този момент пословичните за вътрешния министър Валентин Радев самохвалебствия единствено за последния месец.
Животът обаче си върви, престъпният контингент и престъпността не спят и още веднъж имаме случай, поради който се постанова Министерство на вътрешните работи да бъде подложено на критика " безпричинно ".
Цял месец в Добрич едно 18-годишно момиче е било държано в плен и брутално изтезавано от наркодилър, добре прочут на полицията. 20 дни родното Министерство на вътрешните работи е " издирвало " Виктория. Как тъкмо, не е ясно. Защото историята се разплита по емблематичен за българската полиция метод - напълно СЛУЧАЙНО.
По СЛУЧАЙНОСТ органите на реда вършат обиск в дома на наркодилъра и с голяма изненада откриват, че в жилището се намира полумъртвата Виктория. Вбесяващото е, че те можеха да стигнат до тази развръзка по напълно НЕСЛУЧАЕН път - Мирослав е имал статута на " другар " на Виктория, това е било обществено известно, момичето даже го е водело у дома. Майка ѝ съобщи, че незабавно се е усъмнила в мъжа. Въпреки че телефонът на Виктория е бил изключен от нощта на похищението, няма метод от разпечатките да не е ясно, че тя е комуникирала с въпросния мъж.
Явно всичко това обаче някак е убягнало на Министерство на вътрешните работи, някак се е сторило маловажно и никой не си е направил труда да ревизира проблема с Мирослав, да повторим - престъпно проявен и осъждан.
Обществото ни остава с унизителното усещане, че устояваме цяла една мегаинституция, която вместо да бъде дейна във връзка с нашата отбрана и сигурност, за което ѝ плащаме, незаконно постоянно оставя нещата на СЛУЧАЙНОСТТА.
Който е бил обиран да вземем за пример знае, че при огледа полицията нерядко се " застрахова " с философията " А нека, но едва ли " - органите, несъмнено, ще потърсят крадците и откраднатото, само че едва ли ще ги намерят, по тази причина да не разпореждаме прекомерни очаквания. Естествено, случвало се от време на време в действителност да има позволени случаи (но евентуално те още веднъж са СЛУЧАЙНИ просветления).
И по този начин продължаваме да живеем в страна с полицията на случайността. Която чака избягал пандизчия СЛУЧАЙНО да бъде погубен в центъра на родния си град, с цел да разбере къде е и да затвори случая, или която чака някой СЛУЧАЕН сигнал или СЛУЧАЙНА инспекция, с цел да разкрие някое доста НЕСЛУЧАЙНО закононарушение.
И на фона на тази подигравка със справедливостта, достолепието и страховете на цялото ни общество, някъде в далечината непрекъснато слушаме фоновия звук, създаван от един вътрешен министър, назначен НЕСЛУЧАЙНО, който непрестанно ни убеждава, че полицията ни е 6-ца от тотото, а ние живеем в най-сигурния парадайс на земята.
До идващия СЛУЧАЙНО позволен случай, показан ни като триумф, на който ние ще би трябвало да се радваме, макар натрапчивото чувство, че в случай че към момента не сме били нападнати, ограбени или излъгани, това по-скоро е просто плод на СЛУЧАЙНОСТТА.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ