Стефан Цанев: Президентът атакува и унищожава партиите, които му пречат или му противоречат
Много постоянно, когато в този комплициран свят се разместят полюсите, се обръщам към Стефан Цанев - да подреди пъзела, който все не излиза. Последното ни изявление беше доскоро повече от година - 31 март 2021. Оттогова се изтъркулиха два избора, които родиха все нефелни парламенти. Даже и държавно управление бе формирано, само че и то позорно катастрофира. И отново сме пред избори. А всички сметки сочат, че и те ще са ялови. Как да излезем от този обаян кръг? Можем ли да дадем някаква работеща формула?
Ето акценти от диалога ни:
- При нас ежбите и борбите не са сред партиите, а сред притежателите, пардон, водачите на партиите, сред които има личностна нетърпимост.
- Все още носим манталитета, завещан от соца - вождът е водач до гибел, или до момента в който го смъкват принудително
- Лошото е, че тези еднолични партии, лишени от действителното присъединяване на народа в тях, стават все по-слаби и все по-неспособни да ръководят.
- В случая се пита: някой желае ли да има еднолична власт в България и кой е той?
- Петков/Василев бяха назначени от президента. Остава да гадаем: по простъпка ли президентът избра тях, или преднамерено? Толкова ли мъчно беше да прозре какво се крие зад техните физиономии?
- Случайно или преднамерено, президентът избра момчета, които провалиха очакванията на народа за смяна,
- Една след друга Радев нападна и унищожава партиите, които му пречат или му опонират.
- От Илинден 1903 до през днешния ден ние вършим неточност след неточност, вършим всичко допустимо хората там да ни намразят до дъно.
- Путин ще употребява до дъно нуклеарния шантаж, който сковава реакциите на другите страни.
- Европейски Съюз надали ще удържи на надигащия се яд на европейските народ
- Колкото по-малък и незабележим е един народ, толкоз по-велика история си съчинява.
- След 2 октомври ще дойдат избори през февруари
- Служебните кабинети на Радев все по-малко наподобяват на служебни
- Коя е тази умряла страна? - пита ангелът и плаче...
И диалогът ни:
- Как ти наподобява Отечеството през днешния ден, Стефане - още веднъж пред избори, още веднъж въргаляно в тежки политически ежби? Какво се вижда от твоята " Небесна позиция "?
- Зад привидния безпорядък и словесната медийна мъгла прозира строго предначертана тактика.
- Каква? Зациклихме в серпантина от избори, които нищо не вземат решение. Напротив! Как да разсечем този възел от политическа неотстъпчивост, която блокира тази разрушена към този момент страна? Какво става с партийната система?
- Ето, това е значимият въпрос: какво става с нашата партийна система, с основата на демокрацията? Какво съставляват нашите партии? Според класическата формулировка, партиите са свободни сдружения на жители, които посредством избори показват воля на избрана част от народа. Тези жители избират свои водачи и управляват тяхната активност, при неодобрение смъкват доверието си от тях, сменят ги с други. Справка: преди месец Консервативната партия смъкна доверието си от Борис Джонсън и той надлежно ще падне от власт, свален от своите. Това е естественото. При нас това може ли да се случи?
- Едва ли! По-скоро не!
- Нашите партии са нещо като еднолични компании, те показват волята на индивида, основал партията. Този човек не се избира, не се управлява, за камуфлаж сегиз-тогиз се организират събрания, конгреси, или конференции, на които единомислещо го преизбират. (Спомен от соца.) Така че при нас ежбите и борбите не са сред партиите (между елементи от народа, популярност Богу!), а сред притежателите, пардон, водачите на партиите, сред които има личностна нетърпимост, както сподели един от тях. Неслучайно се чуват гласове: може да създадем коалиция с ГЕРБ, само че без Борисов, може да създадем коалиция с Политическа партия, само че без Петков и Василев.
- Това какво значи?
- Означава, че водачите пречат на естествените връзки сред партиите (между частите от народа). Да се отдръпват водачите сами в името на народа би било красиво и благородно, само че е малко евентуално при манталитета, завещан от соца, когато вождът е водач до гибел, или до момента в който го смъкват принудително. Ако частите от народа, съставящи нашите партии, желаят да влязат в своите пълномощия - те да диктуват своята воля на водачите, а не противоположното – ще би трябвало да прибягнат до втория вид. Как и по кое време обаче ще се случи това и дали ще се случи – не знам. Докато не се случи, ще гледаме същия филм. Единственото хубаво на ситуацията, в което се намираме в този момент, е това, че ежбите и борбите по върховете на партиите не са стигнали до народа, към момента. Не съм видял хора, симпатизиращи на разнообразни партии, да се ругаят един различен като водачите на техните партии, към момента. Лошото е, че тези еднолични партии, лишени от действителното присъединяване на народа в тях, стават все по-слаби и все по-неспособни да ръководят.
- Неспособността на партийните водачи да образуват държавно управление няма ли да докара до повика за мощна ръка, за президентска република? Компрометира ли се, провали ли се парламентаризмът у нас?
- Провалът на парламентаризма, тоест неуспехът на демокрацията, неизбежно води до еднолична власт. В случая се пита: някой желае ли да има еднолична власт в България и кой е той?
- Времето ни през днешния ден се оказа " изчегъртано " откъм същински национални водачи. Партийните водачи на прехода са изчерпани. Но за какво младите, които идват, виждаме какво направи Кирил Петков и Асен Василев, като че ли са по-лоши от старите - алчни, подвластни, брутални, безпардонни? Какво потомство се задава на хоризонта?
- Не съм склонен с това резюме. Аз не преставам да имам вяра, че младите са нашата вяра за същинска и умна народна власт. Случилото се с Кирил Петков и Асен Василев е следващото неразбирателство, меко казано. Те бяха определени и, казано напряко, бяха назначени от президента. Остава да гадаем: по простъпка ли президентът избра тях, или преднамерено? Толкова ли мъчно беше да прозре какво се крие зад техните физиономии?
- За последната година нашата народна власт роди министър председател " клетвопрестъпник ", който прегази Конституцията, с цел да се добере до властта. Защо това не изкара хората на улицата? Защо жителите не скочиха да бранят законността, върху която се крепи страната? Какво става с елитите?
- Какво става с елитите не знам, само че жителите, които бяха излезли на улицата и желаеха смяна, се оказаха в глупава обстановка: в последна сметка, желали или не желали, те докараха на власт Кирил Петков и Асен Василев - по какъв начин същите жители да скочат срещу себе си?
- Какъв е твоят прочит на спора сред Радев и политическите му отрочета - Петков/Василев? Има ли нещо библейско в този раздор?
- Чак пък библейско... Това е първосигнален инстикт на хора, чието място в йерархията надвишава неведнъж техните благоприятни условия. След като се озоваха изведнъж на върха, те се помислиха за герои и гении.
- През декември 2021, когато Кирил Петков и Асен Василев поеха кормилото на страната, ти сподели: " Властта трябваше да се вземе от момчетата на президента и посредством тях - в неговите ръце. Отлична тактика. " Сега - осем месеца по-късно същата ли е оценката ти? Печеливша за страната ли се оказа тактиката на президента и властването на момчетата му?
- Да, тактиката на президента се оказа печеливша - за него. Случайно или преднамерено, президентът избра момчета, които провалиха очакванията на народа за смяна, след което единствената вяра за смяна остава той, президентът!
- И в двата случая обаче отговорността е негова. Ако инцидентно е избрал Петков/Василев – значи е позволил да бъде излъган. Ако е преднамерено – това си е чист грях пред страната. В Конституцията написа: " Президентът на републиката символизира единството на нацията ". Това към този момент не е ли изтъркано, кухо, подправено? Какво пропусна Радев за единството на нацията?
- Радев не пропуща нищо. Радев не позволява неточности. И тъкмо това ме плаши – че прави всичко преднамерено, целеустремено. Една след друга той нападна и унищожава партиите, които му пречат или му опонират. „ Президентът символизира единството на нацията “ към този момент звучи като подигравка.
- Темата " Македония " предстоящо провокира политически турболенции. Издържаха ли политиците ни теста за " най-романтичната част от българската история ", както споделяше президента Стоянов? Под диктата извън отворихме на братята вратата на Европейски Съюз - това ли бе потребният ход?
- Не желая да се въвличам в тематиката Македония. Според мен, от Илинден 1903 до през днешния ден ние вършим неточност след неточност, вършим всичко допустимо хората там да ни намразят до дъно.
- Омразата от двете страни на границата обаче остана. Докога? Има ли лек за нея?
- Има. Като престанем да слушаме тези, които преднамерено разпалват омразата и тук, и там. Те са стотина души тук, стотина души там. Да не мислиш, че като седнат на една маса естествени хора от Република Северна Македония и хора от Република България, ще стартират да се карат Самуил български цар ли е, или македонски и езикът, на който се карат, български ли е, или македонски?
- Войната в Украйна промени света. Ти познаваш добре Русия, съветската душа и съветския народ. Допускаше, че в 21 век в Европа може да се води такава яростна кървава война, която ни връща 70 години обратно?
- Не, не съм допускал. И в най-мрачните си сънища.
- Какво не разбрахме за Русия до момента, какво пропуснахме да видим в последните години в връзките й с Украйна и за какво светът не съумя да предотврати този братоубийствен спор?
- Пропуснахме една дребна детайлност: че в Русия за цялата ѝ досегашна история е имало може би единствено 2 години нещо като народна власт - около Елцин. От Иван Грозни, Петър Велики, Романови, след това Ленин, Сталин, в този момент Путин - тя е била империя, нападателна империя, отпред на която постоянно е стоял едноличен държател. Вижте територията ѝ - да не би от Бога да ѝ е дадена тази голяма територия? Тези стотици нации, населяващи тази голяма територия, непринудено ли са се подчинили на съветската власт? Спомняте ли си какво се случи с чеченския народ, когато се опита да напусне „ доброволната “ Руска федерация? Тази настъпателност на Руската империя се разсъни още веднъж и Украйна надали ще е последната ѝ жертва,
- Това звучи ужасяващо!
- Путин ще употребява до дъно нуклеарния шантаж, който сковава реакциите на другите страни. Вътрешен прелом е сложен, съветският народ с изключение на тирания и еднолична власт друго не знае – постоянно над него е бил царят-батюшка, който лучше знает, другото за него е безпорядък и врагове, по тази причина освен понася диктаторите и диктатурите, само че и ги поддържа, тъй като им има вяра, че правят всичко за негово положително.
- Започва да се надига яд против водачите на Европа, които позволиха поради глобите против Русия да страдат европейските нации. Едно след друго падат държавните управления на Стария континент. Ще удържи ли Европейски Съюз на този напън?
- За страдание, надали. Центробежните сили постоянно са по-силни от центростремителните. Както е известно, и Вселената се уголемява, звездите и галактиките се разбягват една от друга.
- В последното си изявление за " Аргументи и обстоятелства " Андрей Кончаловски споделя: " Ако европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост ".
- На това народът му вика: заплакал на непознато заравяне, а не вижда мъртвеца в дома си.
- Повечето днешни анализатори са безапелационни, че геополитическата борба през днешния ден е сред глобализма и националната еднаквост. Кой ще победи? Някои предвиждат, че глобализмът ще се сгромоляса като капитализма. Споделяш ли тази теза?
- Лошото на днешния глобализъм е, че не е резултат от блян на народите към духовно и интелектуално сливане, а се диктува от стопански и търговски ползи. Национализмът е по-романтичен. Особено дребните нации, които са застрашени от претопяване и изгубване, най-силно ще се съпротивляват против глобализма. И колкото по-малък и незабележим е един народ, толкоз по-велика история си съчинява.
- Казваш: " Сражавахме се самите вътре със себе си и вътре в себе си загубихме войната за свободата ". Тогава какво ни остана?
- Тази мисъл е доста хубава, само че не е моя.
- Какво ще се случи в нощта на 2 против 3 октомври откакто излязат резултатите от вота?
- Ще се случи същото – отново длъжностен кабинет, отново избори през февруари. Както забелязваш, служебните кабинети на Радев все по-малко наподобяват на служебни, вземат все по-кардинални държавни решения, които не са им планувани по Конституция (но и не са им неразрешени, а което не е неразрешено от закона, е позволено), тъй че идващият длъжностен кабинет ще взема още по-кардинални държавни решения, които постепенно, само че несъмнено обезсмислят партиите, разединяват ги.
- Но това трансформира изнапред постамента на демокрацията у нас! Партиите се компрометират, парламентарната система рухва...
- Ако партиите и през февруари не смогнат да създадат държавно управление, не остава нищо друго, с изключение на Народното събрание да падне на колене и да моли президента да поеме напълно (открито) в ръцете си ръководството на страната, с цел да я избави от хаоса и така нататък И това ще е по-добрият вид - въпреки и про форма ще имаме Народно заседание, другояче следващият длъжностен кабинет ще ръководи безсрочно и без Народно заседание.
- Ако имаш опция да се изправиш пред народните представители от 48-мото Народно заседание в първия им работен ден, какво би им споделил?
- „ Забравете кой от коя партия е, спомнете си, че всички сте деца на Отечеството, Отечеството е в заплаха! “.
Ако народните представители не са изгубили напълно разсъдъка си и в случай че не са продали до дъно съвестта си, ще знаят какво да създадат.
- В този разпадащ се свят, превзет от бесове, разрушаван от безчинства, лишен от отговорност и човещина, защо " плаче ангелът “?
- За какво плаче ангелът? Хайде най-после малко лирика, нека стане по-весело.
Кой броди под клепачите ми призори? Кой
вика моето име в тази тъмна демократична нощ?
Открехвам око: сянка на дете дърпа ръката ми,
влече ме след себе си - накъде? След мен, след
мен - ми шепне то и обръща към мене лицето си:
Господи, че това съм аз! След мен, след мен... и аз
търча след себе си, ето го хълма, ето го каменния
кръст на оброчището, ето я там долу камбанарията,
камбаната я няма, вратата на черквата е изкъртена,
вътре - ни свещници, ни кръстове, ни икони, няма
го Исус, няма я Богородица, няма ги светиите, единствено
гладни църковни мишки щъкат по всички страни. И чух
рев, обезверен рев: горе през отвора на порутения
купол слиза бял ангел, размахва криле, обикаля
пустата църква, обикаля пустия олтар - и плаче,
побягва ангелът нагоре през порутения купол, каца
на бяло облаче да си отдъхне и поглежда надолу:
къщите без керемиди, без порти, прозорците без
стъкла, без черчевета, зеят като дупки на череп,
вътре ни маса, ни стол, ни креват, ромът
благосклонност не знай, опоскал е всичко, в близост плевели,
пустота, посред площада самό стърчи войничето
от Първата международна война, атакуващо с гол щик
невидимия зложелател на Отечеството (оцеляло, тъй като
от гипс, гипсът нищо не струва) и продължава
да стои на пост, продължава да пази, кого пази, то
няма никого, няма ги децата, няма ги дамите,
няма ги мъжете, няма ги дори ромите, единствено
старци щъкат като гладни църковни мишки, коя
е тази умряла страна? - пита ангелът и плаче...
26 август 2022
Ето акценти от диалога ни:
- При нас ежбите и борбите не са сред партиите, а сред притежателите, пардон, водачите на партиите, сред които има личностна нетърпимост.
- Все още носим манталитета, завещан от соца - вождът е водач до гибел, или до момента в който го смъкват принудително
- Лошото е, че тези еднолични партии, лишени от действителното присъединяване на народа в тях, стават все по-слаби и все по-неспособни да ръководят.
- В случая се пита: някой желае ли да има еднолична власт в България и кой е той?
- Петков/Василев бяха назначени от президента. Остава да гадаем: по простъпка ли президентът избра тях, или преднамерено? Толкова ли мъчно беше да прозре какво се крие зад техните физиономии?
- Случайно или преднамерено, президентът избра момчета, които провалиха очакванията на народа за смяна,
- Една след друга Радев нападна и унищожава партиите, които му пречат или му опонират.
- От Илинден 1903 до през днешния ден ние вършим неточност след неточност, вършим всичко допустимо хората там да ни намразят до дъно.
- Путин ще употребява до дъно нуклеарния шантаж, който сковава реакциите на другите страни.
- Европейски Съюз надали ще удържи на надигащия се яд на европейските народ
- Колкото по-малък и незабележим е един народ, толкоз по-велика история си съчинява.
- След 2 октомври ще дойдат избори през февруари
- Служебните кабинети на Радев все по-малко наподобяват на служебни
- Коя е тази умряла страна? - пита ангелът и плаче...
И диалогът ни:
- Как ти наподобява Отечеството през днешния ден, Стефане - още веднъж пред избори, още веднъж въргаляно в тежки политически ежби? Какво се вижда от твоята " Небесна позиция "?
- Зад привидния безпорядък и словесната медийна мъгла прозира строго предначертана тактика.
- Каква? Зациклихме в серпантина от избори, които нищо не вземат решение. Напротив! Как да разсечем този възел от политическа неотстъпчивост, която блокира тази разрушена към този момент страна? Какво става с партийната система?
- Ето, това е значимият въпрос: какво става с нашата партийна система, с основата на демокрацията? Какво съставляват нашите партии? Според класическата формулировка, партиите са свободни сдружения на жители, които посредством избори показват воля на избрана част от народа. Тези жители избират свои водачи и управляват тяхната активност, при неодобрение смъкват доверието си от тях, сменят ги с други. Справка: преди месец Консервативната партия смъкна доверието си от Борис Джонсън и той надлежно ще падне от власт, свален от своите. Това е естественото. При нас това може ли да се случи?
- Едва ли! По-скоро не!
- Нашите партии са нещо като еднолични компании, те показват волята на индивида, основал партията. Този човек не се избира, не се управлява, за камуфлаж сегиз-тогиз се организират събрания, конгреси, или конференции, на които единомислещо го преизбират. (Спомен от соца.) Така че при нас ежбите и борбите не са сред партиите (между елементи от народа, популярност Богу!), а сред притежателите, пардон, водачите на партиите, сред които има личностна нетърпимост, както сподели един от тях. Неслучайно се чуват гласове: може да създадем коалиция с ГЕРБ, само че без Борисов, може да създадем коалиция с Политическа партия, само че без Петков и Василев.
- Това какво значи?
- Означава, че водачите пречат на естествените връзки сред партиите (между частите от народа). Да се отдръпват водачите сами в името на народа би било красиво и благородно, само че е малко евентуално при манталитета, завещан от соца, когато вождът е водач до гибел, или до момента в който го смъкват принудително. Ако частите от народа, съставящи нашите партии, желаят да влязат в своите пълномощия - те да диктуват своята воля на водачите, а не противоположното – ще би трябвало да прибягнат до втория вид. Как и по кое време обаче ще се случи това и дали ще се случи – не знам. Докато не се случи, ще гледаме същия филм. Единственото хубаво на ситуацията, в което се намираме в този момент, е това, че ежбите и борбите по върховете на партиите не са стигнали до народа, към момента. Не съм видял хора, симпатизиращи на разнообразни партии, да се ругаят един различен като водачите на техните партии, към момента. Лошото е, че тези еднолични партии, лишени от действителното присъединяване на народа в тях, стават все по-слаби и все по-неспособни да ръководят.
- Неспособността на партийните водачи да образуват държавно управление няма ли да докара до повика за мощна ръка, за президентска република? Компрометира ли се, провали ли се парламентаризмът у нас?
- Провалът на парламентаризма, тоест неуспехът на демокрацията, неизбежно води до еднолична власт. В случая се пита: някой желае ли да има еднолична власт в България и кой е той?
- Времето ни през днешния ден се оказа " изчегъртано " откъм същински национални водачи. Партийните водачи на прехода са изчерпани. Но за какво младите, които идват, виждаме какво направи Кирил Петков и Асен Василев, като че ли са по-лоши от старите - алчни, подвластни, брутални, безпардонни? Какво потомство се задава на хоризонта?
- Не съм склонен с това резюме. Аз не преставам да имам вяра, че младите са нашата вяра за същинска и умна народна власт. Случилото се с Кирил Петков и Асен Василев е следващото неразбирателство, меко казано. Те бяха определени и, казано напряко, бяха назначени от президента. Остава да гадаем: по простъпка ли президентът избра тях, или преднамерено? Толкова ли мъчно беше да прозре какво се крие зад техните физиономии?
- За последната година нашата народна власт роди министър председател " клетвопрестъпник ", който прегази Конституцията, с цел да се добере до властта. Защо това не изкара хората на улицата? Защо жителите не скочиха да бранят законността, върху която се крепи страната? Какво става с елитите?
- Какво става с елитите не знам, само че жителите, които бяха излезли на улицата и желаеха смяна, се оказаха в глупава обстановка: в последна сметка, желали или не желали, те докараха на власт Кирил Петков и Асен Василев - по какъв начин същите жители да скочат срещу себе си?
- Какъв е твоят прочит на спора сред Радев и политическите му отрочета - Петков/Василев? Има ли нещо библейско в този раздор?
- Чак пък библейско... Това е първосигнален инстикт на хора, чието място в йерархията надвишава неведнъж техните благоприятни условия. След като се озоваха изведнъж на върха, те се помислиха за герои и гении.
- През декември 2021, когато Кирил Петков и Асен Василев поеха кормилото на страната, ти сподели: " Властта трябваше да се вземе от момчетата на президента и посредством тях - в неговите ръце. Отлична тактика. " Сега - осем месеца по-късно същата ли е оценката ти? Печеливша за страната ли се оказа тактиката на президента и властването на момчетата му?
- Да, тактиката на президента се оказа печеливша - за него. Случайно или преднамерено, президентът избра момчета, които провалиха очакванията на народа за смяна, след което единствената вяра за смяна остава той, президентът!
- И в двата случая обаче отговорността е негова. Ако инцидентно е избрал Петков/Василев – значи е позволил да бъде излъган. Ако е преднамерено – това си е чист грях пред страната. В Конституцията написа: " Президентът на републиката символизира единството на нацията ". Това към този момент не е ли изтъркано, кухо, подправено? Какво пропусна Радев за единството на нацията?
- Радев не пропуща нищо. Радев не позволява неточности. И тъкмо това ме плаши – че прави всичко преднамерено, целеустремено. Една след друга той нападна и унищожава партиите, които му пречат или му опонират. „ Президентът символизира единството на нацията “ към този момент звучи като подигравка.
- Темата " Македония " предстоящо провокира политически турболенции. Издържаха ли политиците ни теста за " най-романтичната част от българската история ", както споделяше президента Стоянов? Под диктата извън отворихме на братята вратата на Европейски Съюз - това ли бе потребният ход?
- Не желая да се въвличам в тематиката Македония. Според мен, от Илинден 1903 до през днешния ден ние вършим неточност след неточност, вършим всичко допустимо хората там да ни намразят до дъно.
- Омразата от двете страни на границата обаче остана. Докога? Има ли лек за нея?
- Има. Като престанем да слушаме тези, които преднамерено разпалват омразата и тук, и там. Те са стотина души тук, стотина души там. Да не мислиш, че като седнат на една маса естествени хора от Република Северна Македония и хора от Република България, ще стартират да се карат Самуил български цар ли е, или македонски и езикът, на който се карат, български ли е, или македонски?
- Войната в Украйна промени света. Ти познаваш добре Русия, съветската душа и съветския народ. Допускаше, че в 21 век в Европа може да се води такава яростна кървава война, която ни връща 70 години обратно?
- Не, не съм допускал. И в най-мрачните си сънища.
- Какво не разбрахме за Русия до момента, какво пропуснахме да видим в последните години в връзките й с Украйна и за какво светът не съумя да предотврати този братоубийствен спор?
- Пропуснахме една дребна детайлност: че в Русия за цялата ѝ досегашна история е имало може би единствено 2 години нещо като народна власт - около Елцин. От Иван Грозни, Петър Велики, Романови, след това Ленин, Сталин, в този момент Путин - тя е била империя, нападателна империя, отпред на която постоянно е стоял едноличен държател. Вижте територията ѝ - да не би от Бога да ѝ е дадена тази голяма територия? Тези стотици нации, населяващи тази голяма територия, непринудено ли са се подчинили на съветската власт? Спомняте ли си какво се случи с чеченския народ, когато се опита да напусне „ доброволната “ Руска федерация? Тази настъпателност на Руската империя се разсъни още веднъж и Украйна надали ще е последната ѝ жертва,
- Това звучи ужасяващо!
- Путин ще употребява до дъно нуклеарния шантаж, който сковава реакциите на другите страни. Вътрешен прелом е сложен, съветският народ с изключение на тирания и еднолична власт друго не знае – постоянно над него е бил царят-батюшка, който лучше знает, другото за него е безпорядък и врагове, по тази причина освен понася диктаторите и диктатурите, само че и ги поддържа, тъй като им има вяра, че правят всичко за негово положително.
- Започва да се надига яд против водачите на Европа, които позволиха поради глобите против Русия да страдат европейските нации. Едно след друго падат държавните управления на Стария континент. Ще удържи ли Европейски Съюз на този напън?
- За страдание, надали. Центробежните сили постоянно са по-силни от центростремителните. Както е известно, и Вселената се уголемява, звездите и галактиките се разбягват една от друга.
- В последното си изявление за " Аргументи и обстоятелства " Андрей Кончаловски споделя: " Ако европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост ".
- На това народът му вика: заплакал на непознато заравяне, а не вижда мъртвеца в дома си.
- Повечето днешни анализатори са безапелационни, че геополитическата борба през днешния ден е сред глобализма и националната еднаквост. Кой ще победи? Някои предвиждат, че глобализмът ще се сгромоляса като капитализма. Споделяш ли тази теза?
- Лошото на днешния глобализъм е, че не е резултат от блян на народите към духовно и интелектуално сливане, а се диктува от стопански и търговски ползи. Национализмът е по-романтичен. Особено дребните нации, които са застрашени от претопяване и изгубване, най-силно ще се съпротивляват против глобализма. И колкото по-малък и незабележим е един народ, толкоз по-велика история си съчинява.
- Казваш: " Сражавахме се самите вътре със себе си и вътре в себе си загубихме войната за свободата ". Тогава какво ни остана?
- Тази мисъл е доста хубава, само че не е моя.
- Какво ще се случи в нощта на 2 против 3 октомври откакто излязат резултатите от вота?
- Ще се случи същото – отново длъжностен кабинет, отново избори през февруари. Както забелязваш, служебните кабинети на Радев все по-малко наподобяват на служебни, вземат все по-кардинални държавни решения, които не са им планувани по Конституция (но и не са им неразрешени, а което не е неразрешено от закона, е позволено), тъй че идващият длъжностен кабинет ще взема още по-кардинални държавни решения, които постепенно, само че несъмнено обезсмислят партиите, разединяват ги.
- Но това трансформира изнапред постамента на демокрацията у нас! Партиите се компрометират, парламентарната система рухва...
- Ако партиите и през февруари не смогнат да създадат държавно управление, не остава нищо друго, с изключение на Народното събрание да падне на колене и да моли президента да поеме напълно (открито) в ръцете си ръководството на страната, с цел да я избави от хаоса и така нататък И това ще е по-добрият вид - въпреки и про форма ще имаме Народно заседание, другояче следващият длъжностен кабинет ще ръководи безсрочно и без Народно заседание.
- Ако имаш опция да се изправиш пред народните представители от 48-мото Народно заседание в първия им работен ден, какво би им споделил?
- „ Забравете кой от коя партия е, спомнете си, че всички сте деца на Отечеството, Отечеството е в заплаха! “.
Ако народните представители не са изгубили напълно разсъдъка си и в случай че не са продали до дъно съвестта си, ще знаят какво да създадат.
- В този разпадащ се свят, превзет от бесове, разрушаван от безчинства, лишен от отговорност и човещина, защо " плаче ангелът “?
- За какво плаче ангелът? Хайде най-после малко лирика, нека стане по-весело.
Кой броди под клепачите ми призори? Кой
вика моето име в тази тъмна демократична нощ?
Открехвам око: сянка на дете дърпа ръката ми,
влече ме след себе си - накъде? След мен, след
мен - ми шепне то и обръща към мене лицето си:
Господи, че това съм аз! След мен, след мен... и аз
търча след себе си, ето го хълма, ето го каменния
кръст на оброчището, ето я там долу камбанарията,
камбаната я няма, вратата на черквата е изкъртена,
вътре - ни свещници, ни кръстове, ни икони, няма
го Исус, няма я Богородица, няма ги светиите, единствено
гладни църковни мишки щъкат по всички страни. И чух
рев, обезверен рев: горе през отвора на порутения
купол слиза бял ангел, размахва криле, обикаля
пустата църква, обикаля пустия олтар - и плаче,
побягва ангелът нагоре през порутения купол, каца
на бяло облаче да си отдъхне и поглежда надолу:
къщите без керемиди, без порти, прозорците без
стъкла, без черчевета, зеят като дупки на череп,
вътре ни маса, ни стол, ни креват, ромът
благосклонност не знай, опоскал е всичко, в близост плевели,
пустота, посред площада самό стърчи войничето
от Първата международна война, атакуващо с гол щик
невидимия зложелател на Отечеството (оцеляло, тъй като
от гипс, гипсът нищо не струва) и продължава
да стои на пост, продължава да пази, кого пази, то
няма никого, няма ги децата, няма ги дамите,
няма ги мъжете, няма ги дори ромите, единствено
старци щъкат като гладни църковни мишки, коя
е тази умряла страна? - пита ангелът и плаче...
26 август 2022
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ