Много българи отидоха в Африка, още повече – в Америка.

Много българи отидоха в Африка, още повече – в Америка. А аз желаех да отида в страна с по-малко хора и надлежно с по-малка конкуренция, и да мога да върша каквото си желая. Това споделя пътешественикът Любо Тодоров пред BG Voice.

Той е единственият българин златотърсач, добивал години наред злато от реките в Австралия и Папуа Нова Гвинея.

Едва ли в цялата ни история на бягствата по време на соцрежима има такава авантюра като тази на Любо. Роденият в София 19-годишен юноша е женен за красиво момиче. Любовта към Поли е мощна и откровена, само че не е задоволителна да потуши поривите на душата му за невероятен живот.

Чиста проба авантюрист. Не го блазнят благополучието на огромните градове и пухените завивки. Копнежът по девствени територии го зове като неизпълним позив на духа и кръвта. Но не е някакъв див и нападателен вандал, недодялан мачо.

Има нюх към изящното и рисува картини. Търси свободата в нейния чист, екзистенциален тип. Така, както я споделя единствено Джек Лондон. София му е скучна. Няма нови неща, няма завършения.

Жаждата за свободен живот не му дава мира и той е захласнат от концепцията да се измъкне от комунистическа България. С риск за живота си бяга от социалистическия „ парадайс “. Преплува за една нощ залива на Триест, цялостен с акули, до джунглите и блатата на Австралия и Папуа Нова Гвинея.

Любо попада в Австралия с 50 стотинки в джоба и спи по улиците. Там в едно българско кафене среща доста добре облечен югославянин и го пита по какъв начин се е замогнал. А той го води на пазар, където в среднощ се разтоварват камиони с плодове, зеленчуци и риба. Двамата изкарват по 50 $ от 2 камиона, при заплата тогава от 28 $ за 14 дни. Така Любо прави първите си огромни пари.

Двама братя югославяни, ловци на крокодили – Мирко и Марко, го възпламеняват по концепцията за бърза облага от крокодилски кожи. Тогава ловът на крокодили е неразрешен и цената на една кожа скача 4 пъти, или 8 $ на инч – доста пари по това време. А Любо е единствено на 22 години, луда глава и си мисли, че е невредим.

Тримата се настаняват в изоставена риболовна станция в безспорен шубрак, в необитаем район на Северна Австралия – залива на река Аделаида. Там крокодилите са големи като динозаври – стигат до 10 м, само че и доста кръвожадни. Любо си купува пушка „ Магнум 22 “, която се зарежда при всяко стреляне. Братята го предизвестяват, че не улучи ли крокодила... Господ да му е на помощ.

Ловуват в среднощ, с миньорски лампи на главите. Намират крокодилите по очите – единствено те се виждат над водата. И колкото по-раздалечени са очите, толкоз крокодилът е по-голям, и надлежно кожата му е по-ценна.

Очите се задържат над водата от 1 до 3 секунди и би трябвало стремително да стреляш. Не уцелиш ли – свършено е с теб. Целят се в тъкмо несъмнено място на главата и в случай че убият крокодила, той се обръща по стомах нагоре над водата, само че бързо потъва. Затова забиват една стреличка с балон, по него откриват животното. Одират кожата и я продават скрито на прекупвачи.

След 6 месеца тримата пълнят цялостен пикап с кожи, за които получават куфарче с пари. Заради безразсъдството и непукизма братята назовават българина „ Любо Крокодила “ – по името на известния тогава филм „ Дънди Крокодила “. Със своя къс от облагата Любо отваря ресторант в центъра на Мелбърн – Lubo Crocodile. „ През 1973-а живеех в пентхаус с басейн “, споделя той. После чува, че Марко умрял. Стреля по крокодил, само че не съумява да го убие, а той е колосален и напряко го глътва, спомня си Любо.

Ресторантьорството му омръзва за 2 години и той отваря туристически център на остров Дейдрийм, за образование на водолази и гмуркане във водите на Големия бариерен риф. След близо 10 години му попада книгата River of Gold („ Река от злато “), с невероятни истории за златотърсачи. Прочита я най-малко 10 пъти и тя прекатурва живота му. През 1980 година златото се подвига на 850 $, а заплатите там са 45 – 50 $ на седмица.

Една от обичаните му изречения е, че „ има доста злато и всички реки са като банки, само че се охраняват от крокодили “. Той отпътува за Папуа и стартира да добива самородно злато посредством пресяване на пясък от дъното на река Сипик. Песъчинките остават на повърхността, а златният прахуляк като по-тежък се утаява.

Любо изобретява машини за извличане на злато от водата – бизнес, с който се занимава и през днешния ден и го е направил богат. Богатството му дава свободата да живее където си желае и да прави каквото си желае. „ А златото е единствената „ валута “, която те прави пълновръстен стопанин на живота си “, споделя българинът.

Дали има още канибали в Папуа? „ Сто на 100, нагоре по поречието на река Сипик, в по-затънтените региони на острова “, безапелационен е Любо. В страната се приказват 800 езика, или локални наречия, а повода е, че хората са живели доста изолирано. Има места, където са с 500 години обратно в развиването си.

Местните хора са с съвсем черен цвят на кожата, наподобяват доста страховито и доста си наподобяват, тъй като са се множали между тях. Страхували се да излизат отвън общността си, тъй като преди 100 години е било по този начин – напуснеш ли региона си, от другото племе те убиват и изяждат.

В Австралия огромната му къща в Кент, Северен Куинсланд стои празна от доста години. Там сега живее втората му жена – холандката Франческа. Дъщеря му от този брак – Бианка, е в прилежащ град. Тя е изкуствовед и се развива сполучливо като фотограф. Майката и дъщерята живеят доста години в Бали, само че след експлоадирането на вулкана Анунг през 2019-а се местят във фамилната къща в Австралия. В България пък, от брака му с обичаната Поли, му е останала също една щерка – Любов.

Любо обаче не желае да се връща в Австралия, тъй като „ там никакъв бизнес не може да се прави “. Затова си живее в Папуа, в голямата си къща като хасиенда. Натъпкал я е догоре с сбирка от над 3,000 дървени маски и фигури, които настойчиво изкупува от локалните майстори.

Живее покрай град Уиуек, който е на час и половина от град Сипик. Много години компания му прави само... крокодилът Джизабела – неговата единствена другарка. Взема я преди 22 години, когато е 10 см и пораства до 4 метра.

Джизабела е толкоз дебела, че единствено мързеливо се препича на слънце до басейна и не атакува хора. Преди 7 месеца умира – и той не знае от какво, и още не може да я прежали. А басейнът, в който е живяла, стои зеленясал, тъй като в Уиуек водата е ъгъл и е пъклен скъпо да го поддържа.

Сега е богат, купил си е огромна „ лодка “ – яхта, дълга 22 м, която е закотвил в Щатите. През пандемията е като аскет на острова, това нанася огромен удар на главния му бизнес – с машините за извличане на злато.

Частите за тях купува от Австралия и в Уиуек се инсталират. По време на локдауна обаче всички аварийни елементи свършват. Любо има лиценз и да купува и продава злато и единствено това прави по време на изолацията.

Запленен от историята му, преди 12 години продуцентът, режисьор и сценарист Марио Марков прави експедиция до Папуа Нова Гвинея и снима кино лентата „ Здравей, Папуа “. После, дружно с режисьора Панчо Цанков основава кино лентата „ Дългият път на крокодила “ и написа книга с съвсем същото заглавие – „ Дългият сън на крокодила “, с историята на Любо.

Преди 2 месеца Любо още веднъж посреща своя безценен другар Марио Марков, който печели финансиране от Националния кино център за документална поредност с работно заглавие „ Любо Крокодила “. В 6 серии от по 40 минути Марио Марков, притежател на кино организация „ Синис “ споделя невероятната история на Любо, само че преплетена с друга история, излъчена от уста на уста като легенда в Папуа Нова Гвинея.

През Втората международна война американците потапят японски транспортен съд, цялостен със злато. Японците съумяват да се спасят с две лодки и ги натоварват със злато, като стигат до крайбрежията на Папуа. По-нататък следите на златото се губят. Любо го търси, даже пита локален шаман, който обаче го насочва преднамерено единствено към заровен сандък, в който няма злато. Не всичко в живота е злато, му споделя шаманът...

Предприемачи доста пъти оферират на Любо да продаде бизнеса си с машините за златодобив, които е изобретил. Преди няколко месеца предприемачи от Фиджи го командироват да изследва една река, дали там има злато. Наскоро пък се е завърнал от Бали, където му предложили да трансферира бизнеса с машините при тях и до 2 седмици чака резултат.

На 74 години е, само че златотърсаческата тръпка го държи все по този начин крепко и крои проекти по какъв начин да продължи с „ жълтата валута “, която единствена дава независимост на индивида... Колко грама, пардон, кг неприкосновени ресурси е скътал? „ Ха-ха, шегуваш ли се, по какъв начин ще ти кажа? Крия кюлчета под камъни под водата, които единствено аз знам “./Факти.бг