Дина Стоев рисува тревогата на нашето време
" Много автобиографично и постапокалиптично! ", възкликва жена, която деликатно преглежда всяка от работите в новата галерия на Дина Стоев в изложба " Райко Алексиев ". Преди нея по-възрастен мъж се доближава оптимално до платната и изследва деликатно детайлите. " Хората имат доста забавни прочити ", споделя Дина Стоев, едно от обещаващите имена на българската арт сцена, за който актуалната галерия " Глава I " е вододелен миг и най-амбициозен план до момента.
" Много автобиографично и постапокалиптично! ", възкликва жена, която деликатно преглежда всяка от работите в новата галерия на Дина Стоев в изложба " Райко Алексиев ". Преди нея по-възрастен мъж се доближава оптимално до платната и изследва деликатно детайлите.
" Хората имат доста забавни прочити ", споделя Дина Стоев, едно от обещаващите имена на българската арт сцена, за който актуалната галерия " Глава I " е вододелен миг и най-амбициозен план до момента.
" Изненадва ме, че те възприемат работите в тяхната цялостна съвестност. В хода на процеса постоянно се пробвам да дегизирам огромната тревога, напрежение - споделя Дина и снишава глас - даже меланхолия, с цел да не става прекомерно еднопластово като въодушевление. " Казва, че постоянно желае да вложи доза парадокс, другояче нещо му липсва. " Но най-после всичко прикрито избива изпод. Оказва се, че нищо не съм съумял да скрия: хората усещат тъкмо това, което аз съм усещал, когато съм работил по картините. "
" Глава I " е втората независима галерия на Дина Стоев, предходната е отпреди 10 години. Заглавието може да бъде интерпретирано по няколко метода, само че незабавно извиква паралел с една по-лична тематика за Стоев.
Реклама
През последните три години той се изявява без " а " в края на семейството си. Настоящата галерия е най-публичната му изява до момента като открит транс мъж. " Да, в заглавието има известно мигане и към тематиката, само че това не е главната концепция. Бих приказвал за всички проблеми, пред които транс хората се изправят, само че изобщо не ми се желае картините да бъдат четени през тази призма. "
Той разказва изложбата като история, в която няма закрепено начало и край. Често обликът му влиза като воин в среда, в която има доза истина, малко небивалица и известно количество ентусиазъм от открити облици - да вземем за пример, неговото алтер его е постоянно ситуирано в студени северни пейзажи. Предизвикателният размер на галерията не е бил проблем, а в противен случай, точната среда за показване. " Обичам да работя на огромно. "
Фотограф: Росина Пенчева
Дина Стоев е роден през 1994 година в семейство, в което постоянно е имало отношение към изкуството. Баща му е художникът Динко Стоев, дядо му е писателят Генчо Стоев.
Какво дава и какво взема порастването измежду одобрени в креативните си направления хора? " Дава най-вече откъм културна среда, в която израстваш. От рано възприемаш някакъв усет, чуваш имена, гледаш избрани филми, прочиташ избрани книги, които са към теб. Може би около татко си развих този уклон към разказването. От друга страна, при хората, които няма такава среда или са просто самоуки, постоянно има една сурова сила. В нея има нещо доста скъпо, до която от време на време единствено се опитваме да стигнем. Понякога години наред се опитваш да се отучиш от " вярното ", от " положителния усет "... "
Фотограф: Росина Пенчева Реклама
Рисуването не е съдбоносен път за Дина. Като дете желае да стане доктор, сходно на другия си дядо, и по-конкретно - неврохирург или кардиохирург. " И нямам концепция по кое време това се промени. Реших да аплайвам в Художествената гимназия два месеца преди изпитите. И към края на гимназията още веднъж стоеше концепцията да продължа с медицина. " Впоследствие приключва живопис в Националната художествена академия.
Цялостната атмосфера на все по-голяма неприязън в България въпреки всичко оставя отпечатък в " автобиографичното и постапокалиптичното ", което усещат посетителите на изложбата му в изложба " Райко Алексиев ": " Напоследък си давам сметка, че сме нормализирали като отношение цялата тази действителност, в която всеки ден да се пазиш и да се чудиш кой по какъв начин ще те огледа, кой какво знае, с кого си се хванал за ръка. Защо би трябвало да привиквам с това? Защо съм привикнал с това? "
Според него има очебийно повече експанзия по улиците, в реториката, която се употребява на политическо равнище, в чувството за неустановеност. " ЛГБТ хората са превърнати в изкупителни жертви, инструмент на популизма . Не сме единствено ние: роми, турци, всички, които могат да бъдат употребени за опорки по време на избори, а и даже отвън тях. "
Фотограф: Росина Пенчева
Стоев дефинира обстановката като надигащ се неофашизъм. Вижда го по изменящия се профил на хората, които са податливи на това да развият ненавист в себе си към други. " Преди бяха обособени групички, които разпознаваш по нашивки, татуировки. Но около целия популизъм това събитие стартира да излиза отвън субкултурите. Обхвана и хора, които преди този момент изобщо не са се интересували от политика. Антисемитизмът се е върнал с цялостна мощ. Вече не наподобява нереален. Имплицитният антисемитизъм - да наречеш някого " соросоид " - се е трансформирал в надалеч по-ясна и директна изразителност. "
" Много автобиографично и постапокалиптично! ", възкликва жена, която деликатно преглежда всяка от работите в новата галерия на Дина Стоев в изложба " Райко Алексиев ". Преди нея по-възрастен мъж се доближава оптимално до платната и изследва деликатно детайлите.
" Хората имат доста забавни прочити ", споделя Дина Стоев, едно от обещаващите имена на българската арт сцена, за който актуалната галерия " Глава I " е вододелен миг и най-амбициозен план до момента.
" Изненадва ме, че те възприемат работите в тяхната цялостна съвестност. В хода на процеса постоянно се пробвам да дегизирам огромната тревога, напрежение - споделя Дина и снишава глас - даже меланхолия, с цел да не става прекомерно еднопластово като въодушевление. " Казва, че постоянно желае да вложи доза парадокс, другояче нещо му липсва. " Но най-после всичко прикрито избива изпод. Оказва се, че нищо не съм съумял да скрия: хората усещат тъкмо това, което аз съм усещал, когато съм работил по картините. "
" Глава I " е втората независима галерия на Дина Стоев, предходната е отпреди 10 години. Заглавието може да бъде интерпретирано по няколко метода, само че незабавно извиква паралел с една по-лична тематика за Стоев.
Реклама
През последните три години той се изявява без " а " в края на семейството си. Настоящата галерия е най-публичната му изява до момента като открит транс мъж. " Да, в заглавието има известно мигане и към тематиката, само че това не е главната концепция. Бих приказвал за всички проблеми, пред които транс хората се изправят, само че изобщо не ми се желае картините да бъдат четени през тази призма. "
Той разказва изложбата като история, в която няма закрепено начало и край. Често обликът му влиза като воин в среда, в която има доза истина, малко небивалица и известно количество ентусиазъм от открити облици - да вземем за пример, неговото алтер его е постоянно ситуирано в студени северни пейзажи. Предизвикателният размер на галерията не е бил проблем, а в противен случай, точната среда за показване. " Обичам да работя на огромно. "
Фотограф: Росина Пенчева
Дина Стоев е роден през 1994 година в семейство, в което постоянно е имало отношение към изкуството. Баща му е художникът Динко Стоев, дядо му е писателят Генчо Стоев.
Какво дава и какво взема порастването измежду одобрени в креативните си направления хора? " Дава най-вече откъм културна среда, в която израстваш. От рано възприемаш някакъв усет, чуваш имена, гледаш избрани филми, прочиташ избрани книги, които са към теб. Може би около татко си развих този уклон към разказването. От друга страна, при хората, които няма такава среда или са просто самоуки, постоянно има една сурова сила. В нея има нещо доста скъпо, до която от време на време единствено се опитваме да стигнем. Понякога години наред се опитваш да се отучиш от " вярното ", от " положителния усет "... "
Фотограф: Росина Пенчева Реклама
Рисуването не е съдбоносен път за Дина. Като дете желае да стане доктор, сходно на другия си дядо, и по-конкретно - неврохирург или кардиохирург. " И нямам концепция по кое време това се промени. Реших да аплайвам в Художествената гимназия два месеца преди изпитите. И към края на гимназията още веднъж стоеше концепцията да продължа с медицина. " Впоследствие приключва живопис в Националната художествена академия.
Цялостната атмосфера на все по-голяма неприязън в България въпреки всичко оставя отпечатък в " автобиографичното и постапокалиптичното ", което усещат посетителите на изложбата му в изложба " Райко Алексиев ": " Напоследък си давам сметка, че сме нормализирали като отношение цялата тази действителност, в която всеки ден да се пазиш и да се чудиш кой по какъв начин ще те огледа, кой какво знае, с кого си се хванал за ръка. Защо би трябвало да привиквам с това? Защо съм привикнал с това? "
Според него има очебийно повече експанзия по улиците, в реториката, която се употребява на политическо равнище, в чувството за неустановеност. " ЛГБТ хората са превърнати в изкупителни жертви, инструмент на популизма . Не сме единствено ние: роми, турци, всички, които могат да бъдат употребени за опорки по време на избори, а и даже отвън тях. "
Фотограф: Росина Пенчева
Стоев дефинира обстановката като надигащ се неофашизъм. Вижда го по изменящия се профил на хората, които са податливи на това да развият ненавист в себе си към други. " Преди бяха обособени групички, които разпознаваш по нашивки, татуировки. Но около целия популизъм това събитие стартира да излиза отвън субкултурите. Обхвана и хора, които преди този момент изобщо не са се интересували от политика. Антисемитизмът се е върнал с цялостна мощ. Вече не наподобява нереален. Имплицитният антисемитизъм - да наречеш някого " соросоид " - се е трансформирал в надалеч по-ясна и директна изразителност. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ