Извънземен живот: Защо откриването му е само въпрос на време
Много астрономи към този момент не се питат дали има живот другаде във Вселената. Вместо това въпросът в съзнанието им е: по кое време ще го намерим? Мнозина са оптимисти за разкриване на признаци на живот в отдалечен свят още по наше време – евентуално през идващите няколко години. Учен от задача до Юпитер даже стига до такава степен, че сподели, че би било „ изненадващо “, в случай че нямаше живот на една от ледените луни на планетата, написа Палаб Гош за Би Би Си.
Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) на НАСА неотдавна откри примамливи подмятания за живот на планета отвън нашата Слънчева система, а има и има доста повече евентуални подобаващи светове в полезрението си.
Многобройни задачи, които са в ход или следва да стартират, бележат нова галактическа конкуренция за най-голямото научно изобретение на всички времена.
„ Ние живеем в безкрайна Вселена, с безпределно доста звезди и планети. И за доста от нас е явно, че не можем да бъдем единственият образован живот там “, споделя проф. Катрин Хейманс, кралски астроном на Шотландия. „ Вече имаме технологията и способността да отговорим на въпроса дали сме сами в космоса. “
Телескопите към този момент могат да проучват атмосферите на планети, обикалящи към далечни звезди, търсейки химикали, които – най-малко на Земята – могат да бъдат създадени единствено от живи организми. Първият проблясък за такова изобретение пристигна по-рано този месец. Възможният знак за газ, който на Земята се създава от елементарни морски организми, беше открит в атмосферата на планета, наречена K2-18b, която е на 120 светлинни години.
Планетата е в това, което астрономите назовават „ зоната на Златокоска “ (още „ обитаема зона “ – бел. ред.) – точното разстояние от нейната звезда, с цел да може температурата на повърхността да не е нито прекомерно гореща, нито прекомерно студена, а точната, с цел да има течна вода, която е от значително значение за поддържането на живота.
Екипът чака да знае след една година дали обещаващите следи са доказани, или са изчезнали. Проф. Нико Мадхусудхан от Института по астрономия към университета в Кеймбридж, който управлява изследването, показа, че в случай че признаците се потвърдят, „ това коренно ще промени метода, по който мислим за търсенето на живот “. Той предвижда, че до пет години ще има „ огромна промяна “ в нашето схващане за живота във Вселената.
Ако екипът му не откри признаци на живот на K2-18b, те имат още 10 планети вид „ Златокоска “ в листата си за проучване и евентуално доста повече по-късно. Дори да не намерят нищо, това би „ предоставило значима визия за опцията за живот на такива планети “, споделя той.
Неговият план е единствено един от многото, които са в ход или са планувани за идващите години в търсене на признаци на живот във Вселената. Някои търсят на планетите в нашата Слънчева система, други гледат доста по-далеч, в дълбокия космос.
Но колкото и мощен да е телескопът JWST на НАСА, той има своите граници. Той не би могъл да открие далечни планети, толкоз дребни като Земята (K2-18b е осем пъти по-голяма) или толкоз покрай техните наставнически звезди, заради отблясъците.
Затова НАСА работи по Обсерваторията за обитаемин светове (HWO), планирана за 2030 година Използвайки нещо като високотехнологичен безоблачен щит, той минимизира светлината от звездата, към която планетата обикаля. Това значи, че ще може да забележи и да вземе проби от атмосферата на планети, подобни на нашата.
По-късно през това десетилетие ще бъде пуснат и Свръхголемият телескоп (ELT) на Европейската южна обсерватория (ESO), който ще бъде на земята, гледайки към кристално чистото небе над чилийската пустиня. Той има най-голямото огледало от всички основани принадлежности, 39 метра в диаметър, и по този начин може да хване доста повече елементи в планетарните атмосфери от своите прародители.И трите телескопа за разбор на атмосферата употребяват техника, използвана от химиците в продължение на стотици години, с цел да разграничат химикалите вътре в материалите от светлината, която излъчват.
НАСА изпраща и галактически транспортен съд, наименуван Dragonfly, с цел да кацне на една от луните на Сатурн – Титан, където има вода и химикали, които се считат за нужна съставна част за живота.
Някои учени считат този въпрос за сфера на научната фантастика и за прекомерно неразбираем, само че търсенето на радиосигнали от извънземни светове продължава от десетилетия, не на последно място от Института за търсене на извънземен разсъдък (SETI).
Способността на телескопите, като JWST, да разпознават най-вероятните места за битие на извънземни цивилизации значи, че SETI може да концентрира своето търсене.
Това даде нов подтик, съгласно доктор Натали Каброл, шеф на Центъра „ Карл Сейгън “ на SETI за проучване на живота във Вселената. Институтът е модернизирал своите телескопи и в този момент употребява принадлежности за търсене на връзки от мощни лазерни импулси от далечни планети.
Като висококвалифициран астробиолог, доктор Каброл схваща за какво някои учени са скептични към търсенето на сигнал, само че „ химически сигнатури от далечни атмосфери, забавни показания от прехвръкване край спътници и даже микрофосили от Марс са отворени за пояснение “, твърди доктор Каброл.
Търсенето на сигнал „ може да наподобява най-пресиленият от всички разнообразни подходи за намиране на признаци на живот, само че също по този начин би било най-недвусмисленият и може да се случи когато и да е “.
Преди 30 години нямахме доказателства за планети, обикалящи към други звезди. Сега са открити повече от 5,000, които астрономи и астробиолози могат да учат в невиждани детайлности.
Всички детайли са налице за изобретение, което ще бъде освен това от просто необикновен теоретичен пробив, сподели доктор Субхаджит Саркър от университета в Кардиф, който е член на екипа, учещ K2-18b. По думите му разкриване не извънземен живот ще бъде „ гражданска война в науката “.
