Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят
" Много анализатори разясниха, че за пръв път се слагат сходни условия. Факт. Но за пръв път към нашата страна има стихотворец какъвто и да било ангажимент ".
© Цветелина Белутова Още по тематиката
България подава поръчка за банковия съюз до края на деня
Влизането в " тясно съдействие " с ЕЦБ е едно от предварителните условия за участие в ERM II
18 юли 2018
България и еврозоната: Да не стане като с Шенген
София е поискала участие и в чакалнята на еврото, и в банковия съюз. Решението ще пристигна през юли
6 юли 2018
Лоши вести за българската кандидатура за еврото
Няколко страни членки са срещу влизането на България в чакалнята на еврозоната
6 юли 2018
Борисов: Кандидатстваме за Банковия съюз, единствено в случай че е дружно с влизане в ERM II (обновена)
Лидерите на страните от еврозоната са изразили подкпрепа за обвързване на двете процедури, само че за това няма нищо документално и гаранттирано
29 юни 2018
Франко-германският мотор възпламени
Германия одобри еврозоната да има обособен бюджет, което ще отвори врата за повече промени в единната европейска валута
21 юни 2018
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Горанов: Ден след утвърждението за ERM II ще аплайваме за банковия съюз
Министърът на финансите пред " Капитал "
4 май 2018 - Някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм.
- Това беше положително решение, доколкото ние желаеме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки преимуществата от участието
- Стигнахме до един миг, в който нашите сътрудници ни споделиха не можем да ви предложим нищо повече от това.
Какви са изгодите и рисковете за страната от контрактуван o то за еврозоната с европейските ни сътрудници на 12 юли ?
Това, което договорихме с нашите европейски сътрудници, е вероятност, пътят, по който можем в кратковременен проект да достигнем до така наречен преддверие на еврозоната - в случай че приемем, че ERM II е сходен механизъм. Категорично ни беше показано, че това е пътят. В допълнение – в позицията на Еврогрупата беше декларирано, че всички останали страни, които имат предпочитание в миналото да се причислят към еврозоната, би трябвало да следват този път.
От една страна, процесите в еврозоната се трансформират и ние би трябвало да се приспособяваме към тях, а от друга - те гледат съществено на нашето участие, доколкото на масата се постави механизъм, по който то може да стане. Много анализатори разясниха, че за пръв път се слагат сходни условия. Факт. Но за пръв път към нашата страна има стихотворец какъвто и да било ангажимент. В годините обратно се водеха доста секрети диалози сред централната банка, държавното управление и европейските сътрудници, от които освен не произлезе резултат, само че и не се и чу каква е била връзката. Знаем, че са правени опити за присъединение към ERM II, които са отхвърлени даже без причини. На нас ни беше казано – вие имате доста положителни индикатори от позиция на формалното осъществяване на критериите, само че единственият път, който сега можем да ви предложим от позиция на това, че към този момент има Банков съюз и еврозоната се реформира, е този. Вие сте една от страните с най-ниска степен на конвергенция в Европейски Съюз, по тази причина държим да сме уверени, че степента на подготовка е релативно добра, с цел да не страдате от присъединението. Затова бихме очаквали от вас и спомагателни задължения.
Смея да диспутирам с всеки, че тези задължения в последна сметка са цел и на нашето общество. С тях ние казахме на нашите европейски сътрудници, че ще се опитаме всеки ден да ставаме по-добри, с цел да можем в обозримо бъдеще да се доближим до ценностната система, която те изповядват.
Доколко тези наши задължения са образувани след диалози с европейските ни сътрудници ?
Ако би трябвало да съм прям, тръгнахме с концепцията, че за ERM II сходни условия съществуват. По отношение на " близкото съдействие " с ЕЦБ макропруденциалните условия за банковия и небанковия финансов бранш (регулаторни и/или надзорни ограничения, които не са ориентирани към съответна финансова институция, а за понижаване на риска в системата като цяло - бел. ред.) постоянно биха могли да бъдат сложени като тематика.
Останалите - не толкоз тясно обвързани финансово, задължения пристигнаха като взаимна полемика сред нас и Европейска комисия по отношение на Националната стратегия за промени и процедурата по макроикономическите несъответствия, които споделяме с тях постоянно в подтекста на това какво може да се усъвършенства в България. Ние декларирахме пред тях, че припознаваме като общи цели това, което те виждат като недостатъци при нас. И това не е вест. Но не преставам да настоявам, че това беше положително решение, доколкото ние желаеме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки преимуществата от участието. Ако някой от тези анализатори, които в последно време разясняват тематиката, е имал по-добро решение и предпочитание,,ценно би било да го показа.
Какво би трябвало да се направи по - съответно през идната година ?
Първите три уговорката са предмет на връзка с ЕЦБ, другите три са предмет на връзка с Европейска комисия и те ще ги надзирават в по-голяма степен. Някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм. От моите неофициални диалози по време на съвещанието на Еврогрупата на 12 юли останах с усещането, че тези критерии няма да са свързани като с Шенген дотолкоз, доколкото икономическите процеси са доста по-ясно и елементарно измерими.
По отношение на влизането в единния банков контрол е ясно какво би трябвало да се случи. По отношение на другите условия - това е развой, за който постоянно можем да бъдем упреквани, че не сме създали задоволително. Затова ще бъдем в тясна връзка с нашите сътрудници какви ще бъдат упованията.
Какво значи да вземем за пример по - положително ръководство на държавните предприятия ?
Може да значи по-добри финансови резултати на държавните предприятия. В момента тече един план с МВФ, при който създаваме нови механизми за ръководството им. Но не трябва да забравяме, че по част от тематиките, които са непряко свързани с финансовата система, напредъкът ни ще бъде по-трудно измерен. И тук са част от рисковете, които някои локални анализатори споделят – дали ще бъдем поставени още веднъж в едни безкрайни цикли от нужда да вършим нещата по-добри.
В последна сметка съвестта на държавното управление и на централната банка е чиста: Ако се одобри, че обществото в огромната си част признава нуждата от по-задълбочена европейска интеграция и това е единственият път, който се предлага, ние имаме две варианти – да кажем ние не сме очаквали това и избираме да не вършим нищо, а когато нищо не се прави, и евентуалният резултат е нищо. Или да тръгнем да работим по едни тематики, които с нашите сътрудници считаме, че евентуално биха подобрили действието на стопанската система в страната. Защото ние настоявахме да влезем в Европейски Съюз, да влезем в Шенген, ние настояваме да влезем в еврозоната. В този смисъл, когато дребното се стреми към огромното, то би трябвало да влезе в час с разпоредбите. И в случай че по някаква причина сме спечелили съмнение или поради обстановка през годините е насъбрано съмнение към работата на системата, тук не приказвам единствено за България, ние имаме единствено два избора – или да изчакаме да мине неразбираемо какъв брой и време тогава да минем по пътека, отъпкана от някой различен, или България да построи собствен личен път.
В началото позицията на държавното управление беше по - друга , за какво се промени ?
Защото стигнахме до един миг, в който нашите сътрудници ни споделиха не можем да ви предложим нищо повече от това. Ако желаете, ние сме подготвени да преговаряме за процеса и по съдържателната му част, само че ние не можем да ви предложим да влезете първо в ERM II и по-късно в банковия съюз. Ако вие желаете да дойдете при нас, ние виждаме по едно и също време влизане в банковия съюз и ERM II. Ако сте съгласни на това, ние сме подготвени да работим дружно, в случай че не сте – не можем да ви предложим друго. Разговорът беше доста прям и доста корав. За нас остана решението дали ние желаеме да напреднем в тази посока, или не желаеме. И в случай че някой счита, че да събереш европейските финансови министри, които употребяват като национална валута евро, и да ги накараш да те разискват е лесна тематика, дано да ми каже по кое време различен път се е случвало.
Предстоят избори за европарламент , ще има промени в управлението на ЕЦБ . Каква е гаранцията , че след като се сменят хората там , те ще мислят по същия метод , по който хората в Брюксел и Франкфурт в този момент ?
Няма гаранция. Тук приказваме за междуинституционална връзка. Няма гаранция и че следващата година в кабинета на финансовия министър ще стои Горанов, нито пък че министър председател ще е Борисов....
Останахте ли с убеденост , че сегашната сделка ще важи идната година през есента да вземем за пример ?
Нашият тайминг се вмества в мандатите на сегашните институции. Оттам нататък ние за пръв път имаме институционална позиция на ЕЦБ, на Европейска комисия и на страните от Еврогрупата и ERM II. Тази позиция от 12 юли беше подкрепена без нито една дума срещу. Тя не би трябвало да се въздейства от персоналните решения, тъй като е институционална. В този смисъл риск да се реши по индивидуален метод до каква степен това, което сме поели като задължения, е реализирано, стои. Но не е съответстващ рискът някоя институция да се отметне от позицията, която е взела на 12 юли 2018 година По-скоро, в случай че политическата конюнктура в България е такава, че някой различен би трябвало да взима решенията, тогава няма гаранция до каква степен ще се припознават същите полезности и промени, които сме декларирали в този момент.
В писмото на Еврогрупата се загатва Механизмът за съдействие и инспекция в сферата на правосъдната промяна с апел българските управляващи да изпълнят промените . Доколко това се трансформира в неофициален аршин по пътя за еврото ?
Получих убеденост, че Механизмът съществува по този начин или другояче и това припомняне за него е обвързвано общо с визията на нашите европейски сътрудници, че всички ограничения, планувани и в Националната стратегия за промени, и в механизма за съдействие, ще доведат до усилване на средата, в която действа нашата стопанска система. Но нито един от нашите сътрудници – особено го коментирахме и с ЕЦБ, и с Европейска комисия, няма да трансформира Механизма в предусловие за ERM II. Още повече че от ERM II към еврозоната, въпреки да няма официални критерии, биха могли да продължат да упорстват за едни или други ограничения, които би трябвало да се подхващат по отношение на нашата стопанска система, тъй че тя да е по-подготвена.
В известието на Еврогрупата се загатва , че при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения . Какви са те ?
Това е общоприета процедура. Нестандартното е, че в този момент имаше предусловие за съответни задължения. Вероятно проблемите в еврозоната през последните години, релативно ниското познаване на действителностите в България и предпазливостта на европейските институции - тъй като за пръв път тематиката за разширението на еврозоната се повдига от много години насам - ги кара да желаят да са уверени, че ние сме задоволително подготвени, а не както някои страни, които са влезнали по-малко готови, вследствие на което системата беше сложена пред тестване по време на рецесия. Въпреки че огромна част от въпросите, които се слагат пред нас, идват от непознаване на действието на нашата финансова система, няма по какъв начин да ги убедим елементарно, че сме доста стегнати и подредени, в случай че единствено преди 4 години имахме рецесия с една систематична банка в България. Положихме много старания и направихме много вътрешни инспекции. Вероятно новите единствено ще ни създадат по-силни. Но фактът, че толкоз малко време след една сериозна финансова рецесия те са подготвени да си приказват с нас, е добър знак. Както и да поемат задължения за релативно съответни периоди.
Има ли финансови задължения , които страната поема в момента ?
Реалните и огромните финансови задължения ще дойдат след влизане в еврозоната. Единият ангажимент в този момент ще е обвързван с надзорните такси, които банките, които минат към надзора на ЕЦБ, ще би трябвало да заплащат на регулатора. Другият - с Единния фонд за преструктуриране (SRM), към който България би трябвало да трансферира насъбраните средства в своя Фонд за преструктуриране на банките.
Ангажиментите след влизане в еврозоната са присъединяване в капитала на ЕЦБ, което е обвързване на Българска народна банка, другото са вноските ни в Единният стабилизационен механизъм (ESM), където би трябвало да се включи страната и парите не са малко.
Има ли знак от ЕЦБ кои български банки ще ревизират ?
Не. Тръгваме през неразорана целина́.
Какви са икономическите резултати за бизнеса , финансовия бранш на страната и елементарните хора от влизането в еврозоната ?
На процедура България от дълго време се е включила към паричната политика на ЕЦБ, защото повече от 20 години страната е във валутен ръб. По-голямата част от този интервал сме вързани към еврото. Има доста преимущества и доста страхове. Ако тръгнем от политическите преимущества – това е доверие в стопанската система и в страната, защото тя става част от най-богатия съюз в света. Ако минем през напълно формалните преимущества – понижаване на рисковите награди за страната и за бизнеса по линия на финансирането, понижаване на транзакционните разноски и така нататък
Преимуществата са доста повече от имагинерните опасности, които нормално се свеждат до увеличение на цените. Но колкото по-богата става България, толкоз по-високи ще стават цените. Второ – малко откакто влязохме във валутен ръб, направихме една сериозна преоценка на българския лев, при която инфлация не се прояви. И няма никаква причина да считаме в този момент, че можем да допуснем сходен проблем.
Друга тематика, която постоянно се загатва, е обвързвана със загубата на суверенитет. Моето непретенциозно мнение на база познаване действието на финансовата система е, че, в противен случай, ще получим суверенитет, защото ще участваме при взимането на решения при провеждането на паричната политика на ЕЦБ.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
България подава поръчка за банковия съюз до края на деня
Влизането в " тясно съдействие " с ЕЦБ е едно от предварителните условия за участие в ERM II
18 юли 2018
България и еврозоната: Да не стане като с Шенген
София е поискала участие и в чакалнята на еврото, и в банковия съюз. Решението ще пристигна през юли
6 юли 2018
Лоши вести за българската кандидатура за еврото
Няколко страни членки са срещу влизането на България в чакалнята на еврозоната
6 юли 2018
Борисов: Кандидатстваме за Банковия съюз, единствено в случай че е дружно с влизане в ERM II (обновена)
Лидерите на страните от еврозоната са изразили подкпрепа за обвързване на двете процедури, само че за това няма нищо документално и гаранттирано
29 юни 2018
Франко-германският мотор възпламени
Германия одобри еврозоната да има обособен бюджет, което ще отвори врата за повече промени в единната европейска валута
21 юни 2018
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Горанов: Ден след утвърждението за ERM II ще аплайваме за банковия съюз
Министърът на финансите пред " Капитал "
4 май 2018 - Някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм.
- Това беше положително решение, доколкото ние желаеме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки преимуществата от участието
- Стигнахме до един миг, в който нашите сътрудници ни споделиха не можем да ви предложим нищо повече от това.
Какви са изгодите и рисковете за страната от контрактуван o то за еврозоната с европейските ни сътрудници на 12 юли ?
Това, което договорихме с нашите европейски сътрудници, е вероятност, пътят, по който можем в кратковременен проект да достигнем до така наречен преддверие на еврозоната - в случай че приемем, че ERM II е сходен механизъм. Категорично ни беше показано, че това е пътят. В допълнение – в позицията на Еврогрупата беше декларирано, че всички останали страни, които имат предпочитание в миналото да се причислят към еврозоната, би трябвало да следват този път.
От една страна, процесите в еврозоната се трансформират и ние би трябвало да се приспособяваме към тях, а от друга - те гледат съществено на нашето участие, доколкото на масата се постави механизъм, по който то може да стане. Много анализатори разясниха, че за пръв път се слагат сходни условия. Факт. Но за пръв път към нашата страна има стихотворец какъвто и да било ангажимент. В годините обратно се водеха доста секрети диалози сред централната банка, държавното управление и европейските сътрудници, от които освен не произлезе резултат, само че и не се и чу каква е била връзката. Знаем, че са правени опити за присъединение към ERM II, които са отхвърлени даже без причини. На нас ни беше казано – вие имате доста положителни индикатори от позиция на формалното осъществяване на критериите, само че единственият път, който сега можем да ви предложим от позиция на това, че към този момент има Банков съюз и еврозоната се реформира, е този. Вие сте една от страните с най-ниска степен на конвергенция в Европейски Съюз, по тази причина държим да сме уверени, че степента на подготовка е релативно добра, с цел да не страдате от присъединението. Затова бихме очаквали от вас и спомагателни задължения.
Смея да диспутирам с всеки, че тези задължения в последна сметка са цел и на нашето общество. С тях ние казахме на нашите европейски сътрудници, че ще се опитаме всеки ден да ставаме по-добри, с цел да можем в обозримо бъдеще да се доближим до ценностната система, която те изповядват.
Доколко тези наши задължения са образувани след диалози с европейските ни сътрудници ?
Ако би трябвало да съм прям, тръгнахме с концепцията, че за ERM II сходни условия съществуват. По отношение на " близкото съдействие " с ЕЦБ макропруденциалните условия за банковия и небанковия финансов бранш (регулаторни и/или надзорни ограничения, които не са ориентирани към съответна финансова институция, а за понижаване на риска в системата като цяло - бел. ред.) постоянно биха могли да бъдат сложени като тематика.
Останалите - не толкоз тясно обвързани финансово, задължения пристигнаха като взаимна полемика сред нас и Европейска комисия по отношение на Националната стратегия за промени и процедурата по макроикономическите несъответствия, които споделяме с тях постоянно в подтекста на това какво може да се усъвършенства в България. Ние декларирахме пред тях, че припознаваме като общи цели това, което те виждат като недостатъци при нас. И това не е вест. Но не преставам да настоявам, че това беше положително решение, доколкото ние желаеме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки преимуществата от участието. Ако някой от тези анализатори, които в последно време разясняват тематиката, е имал по-добро решение и предпочитание,,ценно би било да го показа.
Какво би трябвало да се направи по - съответно през идната година ?
Първите три уговорката са предмет на връзка с ЕЦБ, другите три са предмет на връзка с Европейска комисия и те ще ги надзирават в по-голяма степен. Някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм. От моите неофициални диалози по време на съвещанието на Еврогрупата на 12 юли останах с усещането, че тези критерии няма да са свързани като с Шенген дотолкоз, доколкото икономическите процеси са доста по-ясно и елементарно измерими.
По отношение на влизането в единния банков контрол е ясно какво би трябвало да се случи. По отношение на другите условия - това е развой, за който постоянно можем да бъдем упреквани, че не сме създали задоволително. Затова ще бъдем в тясна връзка с нашите сътрудници какви ще бъдат упованията.
Какво значи да вземем за пример по - положително ръководство на държавните предприятия ?
Може да значи по-добри финансови резултати на държавните предприятия. В момента тече един план с МВФ, при който създаваме нови механизми за ръководството им. Но не трябва да забравяме, че по част от тематиките, които са непряко свързани с финансовата система, напредъкът ни ще бъде по-трудно измерен. И тук са част от рисковете, които някои локални анализатори споделят – дали ще бъдем поставени още веднъж в едни безкрайни цикли от нужда да вършим нещата по-добри.
В последна сметка съвестта на държавното управление и на централната банка е чиста: Ако се одобри, че обществото в огромната си част признава нуждата от по-задълбочена европейска интеграция и това е единственият път, който се предлага, ние имаме две варианти – да кажем ние не сме очаквали това и избираме да не вършим нищо, а когато нищо не се прави, и евентуалният резултат е нищо. Или да тръгнем да работим по едни тематики, които с нашите сътрудници считаме, че евентуално биха подобрили действието на стопанската система в страната. Защото ние настоявахме да влезем в Европейски Съюз, да влезем в Шенген, ние настояваме да влезем в еврозоната. В този смисъл, когато дребното се стреми към огромното, то би трябвало да влезе в час с разпоредбите. И в случай че по някаква причина сме спечелили съмнение или поради обстановка през годините е насъбрано съмнение към работата на системата, тук не приказвам единствено за България, ние имаме единствено два избора – или да изчакаме да мине неразбираемо какъв брой и време тогава да минем по пътека, отъпкана от някой различен, или България да построи собствен личен път.
В началото позицията на държавното управление беше по - друга , за какво се промени ?
Защото стигнахме до един миг, в който нашите сътрудници ни споделиха не можем да ви предложим нищо повече от това. Ако желаете, ние сме подготвени да преговаряме за процеса и по съдържателната му част, само че ние не можем да ви предложим да влезете първо в ERM II и по-късно в банковия съюз. Ако вие желаете да дойдете при нас, ние виждаме по едно и също време влизане в банковия съюз и ERM II. Ако сте съгласни на това, ние сме подготвени да работим дружно, в случай че не сте – не можем да ви предложим друго. Разговорът беше доста прям и доста корав. За нас остана решението дали ние желаеме да напреднем в тази посока, или не желаеме. И в случай че някой счита, че да събереш европейските финансови министри, които употребяват като национална валута евро, и да ги накараш да те разискват е лесна тематика, дано да ми каже по кое време различен път се е случвало.
Предстоят избори за европарламент , ще има промени в управлението на ЕЦБ . Каква е гаранцията , че след като се сменят хората там , те ще мислят по същия метод , по който хората в Брюксел и Франкфурт в този момент ?
Няма гаранция. Тук приказваме за междуинституционална връзка. Няма гаранция и че следващата година в кабинета на финансовия министър ще стои Горанов, нито пък че министър председател ще е Борисов....
Останахте ли с убеденост , че сегашната сделка ще важи идната година през есента да вземем за пример ?
Нашият тайминг се вмества в мандатите на сегашните институции. Оттам нататък ние за пръв път имаме институционална позиция на ЕЦБ, на Европейска комисия и на страните от Еврогрупата и ERM II. Тази позиция от 12 юли беше подкрепена без нито една дума срещу. Тя не би трябвало да се въздейства от персоналните решения, тъй като е институционална. В този смисъл риск да се реши по индивидуален метод до каква степен това, което сме поели като задължения, е реализирано, стои. Но не е съответстващ рискът някоя институция да се отметне от позицията, която е взела на 12 юли 2018 година По-скоро, в случай че политическата конюнктура в България е такава, че някой различен би трябвало да взима решенията, тогава няма гаранция до каква степен ще се припознават същите полезности и промени, които сме декларирали в този момент.
В писмото на Еврогрупата се загатва Механизмът за съдействие и инспекция в сферата на правосъдната промяна с апел българските управляващи да изпълнят промените . Доколко това се трансформира в неофициален аршин по пътя за еврото ?
Получих убеденост, че Механизмът съществува по този начин или другояче и това припомняне за него е обвързвано общо с визията на нашите европейски сътрудници, че всички ограничения, планувани и в Националната стратегия за промени, и в механизма за съдействие, ще доведат до усилване на средата, в която действа нашата стопанска система. Но нито един от нашите сътрудници – особено го коментирахме и с ЕЦБ, и с Европейска комисия, няма да трансформира Механизма в предусловие за ERM II. Още повече че от ERM II към еврозоната, въпреки да няма официални критерии, биха могли да продължат да упорстват за едни или други ограничения, които би трябвало да се подхващат по отношение на нашата стопанска система, тъй че тя да е по-подготвена.
В известието на Еврогрупата се загатва , че при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения . Какви са те ?
Това е общоприета процедура. Нестандартното е, че в този момент имаше предусловие за съответни задължения. Вероятно проблемите в еврозоната през последните години, релативно ниското познаване на действителностите в България и предпазливостта на европейските институции - тъй като за пръв път тематиката за разширението на еврозоната се повдига от много години насам - ги кара да желаят да са уверени, че ние сме задоволително подготвени, а не както някои страни, които са влезнали по-малко готови, вследствие на което системата беше сложена пред тестване по време на рецесия. Въпреки че огромна част от въпросите, които се слагат пред нас, идват от непознаване на действието на нашата финансова система, няма по какъв начин да ги убедим елементарно, че сме доста стегнати и подредени, в случай че единствено преди 4 години имахме рецесия с една систематична банка в България. Положихме много старания и направихме много вътрешни инспекции. Вероятно новите единствено ще ни създадат по-силни. Но фактът, че толкоз малко време след една сериозна финансова рецесия те са подготвени да си приказват с нас, е добър знак. Както и да поемат задължения за релативно съответни периоди.
Има ли финансови задължения , които страната поема в момента ?
Реалните и огромните финансови задължения ще дойдат след влизане в еврозоната. Единият ангажимент в този момент ще е обвързван с надзорните такси, които банките, които минат към надзора на ЕЦБ, ще би трябвало да заплащат на регулатора. Другият - с Единния фонд за преструктуриране (SRM), към който България би трябвало да трансферира насъбраните средства в своя Фонд за преструктуриране на банките.
Ангажиментите след влизане в еврозоната са присъединяване в капитала на ЕЦБ, което е обвързване на Българска народна банка, другото са вноските ни в Единният стабилизационен механизъм (ESM), където би трябвало да се включи страната и парите не са малко.
Има ли знак от ЕЦБ кои български банки ще ревизират ?
Не. Тръгваме през неразорана целина́.
Какви са икономическите резултати за бизнеса , финансовия бранш на страната и елементарните хора от влизането в еврозоната ?
На процедура България от дълго време се е включила към паричната политика на ЕЦБ, защото повече от 20 години страната е във валутен ръб. По-голямата част от този интервал сме вързани към еврото. Има доста преимущества и доста страхове. Ако тръгнем от политическите преимущества – това е доверие в стопанската система и в страната, защото тя става част от най-богатия съюз в света. Ако минем през напълно формалните преимущества – понижаване на рисковите награди за страната и за бизнеса по линия на финансирането, понижаване на транзакционните разноски и така нататък
Преимуществата са доста повече от имагинерните опасности, които нормално се свеждат до увеличение на цените. Но колкото по-богата става България, толкоз по-високи ще стават цените. Второ – малко откакто влязохме във валутен ръб, направихме една сериозна преоценка на българския лев, при която инфлация не се прояви. И няма никаква причина да считаме в този момент, че можем да допуснем сходен проблем.
Друга тематика, която постоянно се загатва, е обвързвана със загубата на суверенитет. Моето непретенциозно мнение на база познаване действието на финансовата система е, че, в противен случай, ще получим суверенитет, защото ще участваме при взимането на решения при провеждането на паричната политика на ЕЦБ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ