Мнението и на 10 000 мъже е без значение, ако

„ Мнението и на 10 000 мъже е без значение, в случай че нито един от тях не знае нищо по отношение на въпроса “.
~ Марк Аврелий 

 

В момента се намираме в исторически връх по отношение на човечеството. Сега е върхът в груповата независимост у човешкия жанр. Изключвам русия, Беларус и Северна Корея. И сходните им. Те са изключение. Не са предписание. Говоря за общото равнище, като теглиш чертата. Средноаритметично за света. 

Никога преди, в която и да е ера, светът не е познавал такава независимост за изложение, за имане на мнение, за шерването му и за шерването му БЕЗ тежки последици за споделящия ги. 

И в същото време в този момент е и моментът, върхът… на мрънкането у груповото човечество, че са му ОГРАНИЧЕНИ правата. 

Сега е върхът на това, което може (малко свободно) да се назова power to the people. 

И видяхте какво съставляват дъ пипъл, като получиха повече пауър. Изяждат се едни други с озлобление. Вижте един елементарен пост във Фейсбук в какво се трансформира. Нападки, псувни, закани, обиди. Това е мястото, на което е СВОБОДЕН да комуникира с целия свят, а той го употребява за мрънкане или за псувни. 

Подозирам, че пещерното още не е напуснало индивида, само че пък към този момент са му дадени в ръцете прекомерно мощни и комплицирани играчки, с които да може да натвори куп проблеми и дивотии. 

Хранейки страховете и омразите си с тези нови свободи (оценете иронията!), груповият човек от ден на ден стартира да се увлича по диктатури и НЕсвободи, стартира да гласоподава за протофашисти и да изповядва НЕсвободата като свое житейско предписание. 

Що за парадокс е това?

Живеем във време, в което хора обществено се оплакват, че им лишават свободата на словото; хора, които пишат по какъв начин им не разрешават да пишат; хора, които описват по какъв начин им не разрешават да приказват и хора с хиляди (понякога милиони) почитатели, които се жалват, че са цензурирани. 

Живеем във време, в което всеки споделя каквото му хрумне, само че – в случай че еди-колко-си хора не го видят и лайкнат – „ горкият “ счита, че е цензуриран; или, в случай че се случи някой да не е склонен с него – също се усеща цензуриран. 

Бъркат това на никой да не му пука за мнението ти с това да си цензуриран. 

Липсва обикновено схващане за заобикалящия свят. И да… тъкмо сега, в който знанието е най-обширно и най-лесно налично. 

Вижте това:

„ Демократичните стандарти в международен мащаб са се намалили “.

„ От 74 считани за демократични страни, единствено 24 – представляващи едвам 7,8 % от популацията на света – са разказани като „ цялостни демокрации “, т.е. „ страни, в които освен се зачитат главните политически и цивилен свободи, само че и в които има наклонност да се поддържа политическа просвета, благоприятстваща просперитета на жителите “.

Искам да повторим: „ Липсва обикновено схващане за заобикалящия свят “.

И тук комфортно се наместват кемтрейлсите, страхът от 5G, рептили, ваксини, страхът от технологиите, страхът от новия свят. 

И с помощта на това имаме едни подправени политици, които не стопират да дават обещание, че ще се борят против несъществуващите страшилища от два реда по-горе…

Разбира се, тук идва и най-древният и комфортен боязън – страхът от другите. Имигрантите. Чужденците. Идеалната хранителна среда за крайно-десните популисти.  

Тези некадърници, без да бъдат подкрепени от хората, не могат да виреят. Подозирам, че даже не биха могли да имат и естествена работа въобще, тъй като ЕДИНСТВЕНИЯТ им гений е да манипулират изоставащите. Без това, няма да стават и за обикновена нископлатена работа, тъй като тя е доста над равнището им, а те не са нито можещи, нито сръчни. Самият Хитлер е бил несполучил в живота, заобиколил се с други несполучили в живота ядосани киселяци. Повечето му имитатори са негови копия. 

Правят всичко допустимо (а то е постоянно жалко и опасно), с цел да основат повече страхове, с цел да бъдат избирани и назначавани. 

С това умопомрачават тълпата и основават причина за разрушение на демокрацията. 

Демокрацията, която… оказа се – съвсем няма средства за самоотбрана, тъй като малката врата „ независимост на словото “ добре се употребява ИМЕННО от тези, които желаят да дойдат на власт и да унищожат свободата на словото. 

Същите хора, на които разчитат тези, са хората, които се изяждат едни други най-често в оня обществен опит, който назовават „ обществени медии “. 

Помните ли интернет ПРЕДИ обществените медии? Беше общително място, което имитираше живия живот и насърчаваше възпитано държание. Хората не контактуваха по този начин постоянно с изцяло непознати, контактуваха повече с познати (като в живия живот). И се държаха по-възпитано, задаваха въпроси, получаваха отговори, търсеха и намираха. 

Докато не пристигна ерата на обществените медии, която накара всеки да се почувства длъжен да се изрича за всичко. И то не общително. Намериха метод да си излеят експанзията и тъпотията, единствено че скрити от екрана и клавиатурата – насилваш положителното държание, без последици. 

Сега всеки се усеща задължен да е едно от следните неща на ежедневна база:

1. комедиант;
2. агресор;
3. политически/социален/спортен/военен анализатор и коментатор. 

Под най-обикновени и безгрижни вести от света на спорта или музиката се появяват мнения от вида: КВО МЕ ИНТЕРЕСУВА ТВА БЕ! СТИГА НИ ЗАНИМАВАХТЕ С ГЛУПОСТИ! 
(Или неговият еквивалент в комик mode – правейки същото, само че със жлъч, мислейки си, че е автентичен.) 

Дори под реклами на услуги и артикули е същото. Какво ги било интересувало, за какво ги занимават. 

Ако сложим настрани обществените медии (този противен и неудачен обществен опит, който сподели същинското лице на актуалния човек), ще би трябвало да си представим по какъв начин даденият Индивид Х вижда залепена реклама на улицата, която му предлага уроци по пеене (да речем), той взима телефона, обажда се на оня, поставил рекламата, и стартира да му крещи: „ Какво ме занимаваш с тия нелепости?! Кой го интересуват уроците ти?! “ и да му тресне телефона. 

Не е доста съответно, нали? Но това е ежедневното държание на мнозина в обществените медии. И те стартират да виждат и същинския свят по същия метод. Агресията се мултиплицира и става модел на държание. Начин на живот. 

Така те се трансфораха в главното оръжие в най-новата война – войната за мозъците на хората. И към този миг виждате, че средновековните доктрини, насилието и диктатурата печелят тази война. 

И ето в този момент – въз основата на всичко това – имаме желанието да се вършат референдуми за всяко нещо в България. 

На базата на кои познания тази част от популацията се почувства в позицията да дефинира политиките за всички ни?

Правете сметка, че най-вече референдуми желаят тъкмо същите, които се фукат с „ народняшкото “ си. Народняшкото им пък се показва в гордостта да не четат и да споделят неща, като „ аз може да съм елементарен и да не разбирам, но… “ 

Но? Но какво? Как хем се самоопределяш като „ елементарен и не разбираш “, хем искаш да задължаваш целият народ да ти играе по свирката? Какво разбираш от стопанска система, че да решаваш за еврото да вземем за пример? Теб – който не го е домързяло, не те е водил за носа. При състояние, че четеш САМО подправени вести и следваш САМО подправени политици, които лъжат, по какъв начин ще си съставиш ти мнение, че да определяш курса на цяла една страна? Хърватите споделят, че са доста по-добре от приемането на еврото, твоите „ източници на информация “ ти изясняват, че хърватите изнемогват и че надали не скоро ще станат канибали, с цел да оцелеят. И ти не можеш да потърсиш и намериш същинската информация, загубен си в море от операции. И това е една от лесните тематики – с леснодостъпна информация. Представи си по-сложните…  

Че желаят и да го вършат за всяко нещо това с референдумите. 

Ние защо изобщо имаме политици, в случай че народът ще ръководи с референдуми? За какво са ни политици, специалисти и институции, откакто формулата ще е „ Гочо, Дачо и Въчо казàха на референдума “?

Това е тълпата, която се опасява, че имунизациите я „ чипират “ и пет джи мрежите пръскат заболявания. Те желаят да има референдум за всяко значимо нещо… като под „ значимо нещо “ стартират да стоят и все по-дребни и по-дребни неща, като кои монументи да се реставрират и кои – не. 

Тая фикс идея за референдуми, съгласно вас, за какъв брой време ще се изроди в „ референдум за смъртното наказване “, а по-късно и до „ референдум за обществени изтезания по стадионите “? 

Щото на мен ми се коства, че за има-няма десетилетие талибаните ще стартират да се учат на нашите референдумаджии. 

Ето ви една доста потребна мисъл на международния първенец по шах Борис Спаски: „ Компютърната епоха дойде и към този момент повлия всичко към нас: разбори, подготовка, информация. Сега към този момент различен тип гений се изисква – способността да можеш да синтезираш хрумвания “.

Разбира се, той приказва за шахматната игра и новите трендове за подготовка на състезателите, но…

… съгласете се, че въплъщава всичко в света. Компютърната епоха е тук и способността да можеш да синтезираш хрумвания е основна за оцеляването на човечеството. 

А ние имаме хора, които се крият от клетките на мобилните оператори и си мислят, че имунизациите ги чипират. Хора, които желаят да ръководят чрез референдуми. 

И, стъпвайки на техните плещи, теренът ни се изпълни не неможещи некадърници, които някак си станаха политици и няма да се посвенят да взривят страната, подклаждайки страхове и омрази. И не, не им пука за следствията.

…

„ Мнението и на 10 000 мъже е без значение, в случай че нито един от тях не знае нищо по отношение на въпроса “.
~ Марк Аврелий 

_____________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
 

Последвайте канала на