Защо не потърсим датски поглед за Еврозоната?
Мнение на Борислав Георгиев, специалист по външна търговия
Еврото е средство, а не самоцел. Числата за износа, вноса и салдото на стокообмена за 2003 – 2022 на Европейски Съюз 27, страните членки на Еврозоната и Дания, която не е и не възнамерява участие са мярка за това. Изводите, на база международните данни от в безспорна и относителна стойност, както и сравнението за наличие на Европейски Съюз 27 в света и/или обособени страни за тези двадесет години са: Устойчив спад на износа на целия ЕС27 по отношение на международния експорт от 37 % за 2003 до 28.3 % за 2022 година Променящ се, само че намаляващ дял на вноса от 34.3 % до 28.8 % за 2022, като от 2012 до 2016 е под 28 %. Балансът на Европейски Съюз 27 е изменчив, започвайки от близо 107 милиарда евро за 2003, негативен за 2006 – 2008, позитивен от 2009 до 2021 достигайки връх от близо 260 за 2021 и още веднъж негативен в размер на близо 320 милиарда евро за 2022 година Делът на Европейски Съюз 27 в света, за тези двадесет години НАМАЛЯВА! Числата за страните от евро зоната за износа по отношение на международния експорт са резистентен спад от 32.5 % за 2003 до 23.4 % за 2022 година Вносът в евро зоната понижава от 29.9 % за 2003 до 23 % за 2013 и доближава 23.8 % за 2022 година Балансът за 2003 е позитивен 111 милиарда евро, негативен за 2006 и 2008 и още веднъж позитивен в останалите с връх от близо 276 милиарда евро за 2016 и негативен от повече от 258 милиарда евро за 2022 година Световния дял на 20 страни членки на еврозоната за това време също . Датския експорт стартира със международен дял от 0.86 % за 2003 спадайки стабилно до 0.52 % за 2022 година Вносът на Дания понижава също стабилно от 0.73 % за 2003 година до 0.5 % за 2022 година. Балансът на Дания е стабилно позитивен, започвайки от 7,4 милиарда евро за 2003 и достигайки 3,2 милиарда евро за 2022, преминавайки през доста позитивния връх от близо 12 милиарда евро за 2011 година Дания, има двадесет годишна непоклатимост в стокообмена. Датския експорт и импорт са няколко пъти по-големи от сумарния подобен на трите при балтийски републики с наклонност към равнене. Съотношението на датския експорт към българския през годините от близо 9 пъти по-голям понижава до по-малко от 3 пъти за 2022 година При вноса числата стартират от повече от 5 пъти за 2003 намалявайки до малко повече от 2 пъти от българския. Българският експорт от 0.10 % за 2003 доближава 0.20 % за 2022 година Вносът също стабилно пораства от 0.14 % за 2003 до 0.23 % за 2022. Всичко това при стабилно негативен баланс от близо 3 милиарда за 2003 година до 7.5 милиарда за 2022, преминавайки през негативна дълбочина от близо 10 милиард евро за 2008 година Определящото за тенденция се дължи не толкоз на българска политика, а по-скоро на обстоятелството, че ние към този момент сме усвоена стопански територия от външни сътрудници. Съществената българска специфичност е паричния съвет, който от „ краткотрайно “ решение към този момент десетилетия господства у нас. България би трябвало да излезе от него за има жизнеспособност. Особеността на излизането посредством еврозона е към 5 милиарда освободени евро от насъбрания до момента запас, отгладувани от всички нас за тези години. Формално, те си останат наши, само че отчитайки преходната българска специфичност е доста евентуално да бъдат усвоени от някой някъде. За това даже не се загатва от другояче прекомерно словоохотливите всичколози. Тези цифри не са стратегически мотив в интерес на незабавна подмяна на българския паричен съвет с еврозоната. Защо да не потърсим датски разбор и датски съвет за такова българско влизане, откакто те двадесет години те се развиват, без никакво евро желание?
Еврото е средство, а не самоцел. Числата за износа, вноса и салдото на стокообмена за 2003 – 2022 на Европейски Съюз 27, страните членки на Еврозоната и Дания, която не е и не възнамерява участие са мярка за това. Изводите, на база международните данни от в безспорна и относителна стойност, както и сравнението за наличие на Европейски Съюз 27 в света и/или обособени страни за тези двадесет години са: Устойчив спад на износа на целия ЕС27 по отношение на международния експорт от 37 % за 2003 до 28.3 % за 2022 година Променящ се, само че намаляващ дял на вноса от 34.3 % до 28.8 % за 2022, като от 2012 до 2016 е под 28 %. Балансът на Европейски Съюз 27 е изменчив, започвайки от близо 107 милиарда евро за 2003, негативен за 2006 – 2008, позитивен от 2009 до 2021 достигайки връх от близо 260 за 2021 и още веднъж негативен в размер на близо 320 милиарда евро за 2022 година Делът на Европейски Съюз 27 в света, за тези двадесет години НАМАЛЯВА! Числата за страните от евро зоната за износа по отношение на международния експорт са резистентен спад от 32.5 % за 2003 до 23.4 % за 2022 година Вносът в евро зоната понижава от 29.9 % за 2003 до 23 % за 2013 и доближава 23.8 % за 2022 година Балансът за 2003 е позитивен 111 милиарда евро, негативен за 2006 и 2008 и още веднъж позитивен в останалите с връх от близо 276 милиарда евро за 2016 и негативен от повече от 258 милиарда евро за 2022 година Световния дял на 20 страни членки на еврозоната за това време също . Датския експорт стартира със международен дял от 0.86 % за 2003 спадайки стабилно до 0.52 % за 2022 година Вносът на Дания понижава също стабилно от 0.73 % за 2003 година до 0.5 % за 2022 година. Балансът на Дания е стабилно позитивен, започвайки от 7,4 милиарда евро за 2003 и достигайки 3,2 милиарда евро за 2022, преминавайки през доста позитивния връх от близо 12 милиарда евро за 2011 година Дания, има двадесет годишна непоклатимост в стокообмена. Датския експорт и импорт са няколко пъти по-големи от сумарния подобен на трите при балтийски републики с наклонност към равнене. Съотношението на датския експорт към българския през годините от близо 9 пъти по-голям понижава до по-малко от 3 пъти за 2022 година При вноса числата стартират от повече от 5 пъти за 2003 намалявайки до малко повече от 2 пъти от българския. Българският експорт от 0.10 % за 2003 доближава 0.20 % за 2022 година Вносът също стабилно пораства от 0.14 % за 2003 до 0.23 % за 2022. Всичко това при стабилно негативен баланс от близо 3 милиарда за 2003 година до 7.5 милиарда за 2022, преминавайки през негативна дълбочина от близо 10 милиард евро за 2008 година Определящото за тенденция се дължи не толкоз на българска политика, а по-скоро на обстоятелството, че ние към този момент сме усвоена стопански територия от външни сътрудници. Съществената българска специфичност е паричния съвет, който от „ краткотрайно “ решение към този момент десетилетия господства у нас. България би трябвало да излезе от него за има жизнеспособност. Особеността на излизането посредством еврозона е към 5 милиарда освободени евро от насъбрания до момента запас, отгладувани от всички нас за тези години. Формално, те си останат наши, само че отчитайки преходната българска специфичност е доста евентуално да бъдат усвоени от някой някъде. За това даже не се загатва от другояче прекомерно словоохотливите всичколози. Тези цифри не са стратегически мотив в интерес на незабавна подмяна на българския паричен съвет с еврозоната. Защо да не потърсим датски разбор и датски съвет за такова българско влизане, откакто те двадесет години те се развиват, без никакво евро желание?
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ