Помненето, когато никой не е могъл да пише
Мнемониката е система, която ни оказва помощ да запомним огромни количества информация по този начин, че да можем да ги употребяваме по-късно (думата произлиза от Мнемозина – гръцката богиня на паметта). Тя включва, да вземем за пример, автентично редуциране, което да ни помогне да се сетим за цяла поредност от обекти.
Най-популярната мнемонична техника е по този начин нареченият замък на паметта – комплициран и постоянно доста хубав метод да резервираме обстоятелства в „ стаите “ на мозъка си.
Симонид от Кеос
Човекът, които се счита за откривател на тази техника, е античният гръцки стихотворец Симонид от Кеос. Някъде през 5 век прочие Хр. невероятната дарба на Симонид да помни големи количества информация се демонстрира при един трагичен случай. След като рецитира своя поема на прием, постройката, в която е събитието, се срутва (съвпадение). Според легендата телата били толкоз обезобразени, че никой не могъл да бъде разпознат. Въпреки това Симонид съумял да си спомни тъкмо къде се намирал всеки от гостите и с какви облекла е бил облечен като по този начин всички трупове били разпознати и надлежно предадени на верните им опечалени родственици за почтено заравяне.
Шерлок Хоумс е един от най-известните практици на тази техника
За построяването на подобен замък, нужни са ни места и изображения. Тези места би трябвало да са ни добре познати – домът ни, библиотека, учебно заведение, заведение или каквото и да е. Може да е мощно орнаментирано или в противен случай – просто празна стая. Изображенията пък са репрезентация на това, което желаеме да запомним. Ако желаеме да запомним нещо съответно като дърво или животно, можем просто да си представим това дърво или животно. Ако обаче желаеме да запомним нещо по-абстрактно, би трябвало да си представим знак на тази абстрактност. Например, облика на майка ни може да съставлява както нея самата, по този начин и самата концепция за майчинство или за природа, или за женското начало… Стилизирано изображение на звездичка може да съставлява цялата слънчева система и по този начин нататък. Идеята наподобява на самобитна система за писане – един път щом научим писмеността, към този момент можем да употребявате знаците й, с цел да записваме информация.
Разбира се, когато мястото ни се препълни или просто е интуитивно по-логично да имаме ново място за различен вид информация, можем напълно умерено да създадем ново място, нова „ стая “. Можем да сътворяваме колкото си места желаеме. Те е просто празно платно, върху което да рисуваме картините си, и колкото по-детайлни са те, толкоз по-добре.
Симонид, както и Шерлок Хоумс, употребяват тази система за запомняне на доста по-сложни концепции, само че с цел да придобиете по-ясна визия по какъв начин работи, ще дадем един типичен образец. Да речем, че би трябвало да запомните името на човек и рождената му дата – Иван Георгиев, 17 март:
Влизате в двореца си – влизането би трябвало да става по еднакъв метод постоянно – отивате в стаята, в която държите имена и дата (или както сте си го създали в това отношение). Стените на тази стая са разграничени на 30 квадрата, по един за всяка писмен знак от писмеността. Когато влезете в нея, обърнете се към тази стена и отидете на буквата И. В това квадратче сложете фотография на Иван, които чете „ Под игото “. Вгледайте се добре в фотографията, представете си лицето му допустимо най-детайлно, както и това, че чете тъкмо тази книга. Така по-късно ще можете да се върнете назад в тази стая, да застанете пред същата стена и да си визиите индивида, а „ Под игото “ ще ви помогне да се сетите, че се споделя Иван – като създателя й Иван Вазов. Някаква сходна асоциация може да се направи и с семейството, в случай че ви би трябвало. С датата е същото – асоциация за цифрата и асоциация за месеца.
Тайната е в повторението. Ако си визиите Иван единствено един път, може и да го запомните за известно време, само че в последна сметка ще го забравите. Затова всякога, когато влизате в първо в двореца си, а по-късно и в някоя от стаите му, би трябвало да си представяте всички картини, които към този момент сте поставили там, и това да се случва постоянно. С създаване на този табиет, напълно скоро ще ви стане напълно елементарно.
…
Днес няма доста хора с сходни дворци, тъй като нямаме, несъмнено, и доста нужда от тях. Но в древността, когато хората всеобщо не са били образовани, а и материалите за записване не са били налични, запомнянето е било основна дарба. Гръцките философи като Аристотел и Платон са вярвали, че е тренирането на паметта е толкоз значимо колкото и тренирането на тялото. Паметта е била и забележителна част от реториката – изкуството на положителното говорене и писане.
Римляните, както вършат с всички гръцки хрумвания, взимат и двореца на паметта. Великият общественик и мъдрец Цицерон написа за Симонид и техниката му в „ De Oratore “ (от към 55 прочие Хр.) като споделя, че с „ изкуството на запомнянето “ човек може да всмуква тонове познание, огромна чат от което просто си седи там, до момента в който не бъде извикано посредством „ медитация на очите “. Друга антична книга, „ Ad Herenium “ (от почти 85 прочие Хр.) ни споделя, че ярките облици оказват помощ за запаметяване и ни предизвиква да си представим да вземем за пример хората в лилави облекла или с огромни диамантени корони. Също по този начин написа, че „ може да ги обезобразим като си ги представим окапани с кръв или нацапани с тиня или багра. “
Повечето учени и учители в Европа през средновековието (400 – 1500) са били християнски монаси и свещеници. В опит да „ съживят “ Библията, те постоянно употребявали дворци на паметта – някои описват по какъв начин са си представяли техни близки или познати в подиуми от Новия или Стария завет, с цел да могат да преживеят в прочувствен аспект същото като светиите или ангелите, или учениците на Исус, или самия Исус. Някои даже рисуват картините, които си показват в своя замък. Това са едни от първите творби на изкуството, които дават на Исус някакъв физически образ, които не е символен.
Джордано Бруно
През Ренесанса (1300 – 1700) дворците на паметта са се употребявали в окултни ритуали. Италианският духовник Джордано Бруно (1548 – 1600) основава доста комплицирани дворци, за които твърди, че се свързват със силите на космоса. Той употребява 12-те зодиакални знака като основа, той прави „ колела на паметта “ като всяка списа съдържа голямо количество езотерична информация, основана на антични учения. Като се осланя на тези колела, Бруно твърди, че може да обуздае силите на вселената, в това число на планетите, на звездите, напразно, на водата и даже на всички велики хора от предишното, чиито хрумвания към този момент са част от вселената. Целта му е освен да развие качествата си в магическото, а и да се приближи до Бог, като бъде като него – всезнаещ и всеможещ. Не е изненадващо, че сходни планове се счели за богохулни от Католическата черква. През 1600 Джордано Бруно е наказан за разкол и изгорял на клада.
