Мляко и сирене със ЗНП вместо БДС на етикета – каква е разликата
Мляко и сирене със ЗНП вместо БДС на етикета – каква е разликата
Хората, които са привикнали да си купуват кисело мляко и саламурено сирене по БДС, ще би трябвало да отвикнат да търсят този надпис върху тези два продукта. Този стандарт, който гарантираше качество, сигурност, хранителна стойност,
генезис и запазване на традициите, не е към този момент това, което беше до неотдавна.
Животновъди от ден на ден стартират да упорстват, че БДС по никакъв метод не подсигурява качеството.
“Този стандарт за киселото мляко и за сиренето е изцяло
злепоставен, по тази причина ще го сменяем с различен стандарт ”, упорства в последно време Симеон Караколев, ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Той счита, че през годините потребителят е привикнал да търси марката БДС, тъй като това показвало, че продуктът е с отлични свойства.
“Ние от дълго време сигнализираме, че артикул, който е по БДС, по никакъв метод не подсигурява, че млякото е българско и качествено. Може да се внесе и мляко от Африка и да го продадеш за наше. Гаранцията за качеството са европейските предпазени марки, които подсигуряват на българския консуматор, че продуктът е със първични материали, създадени у нас ”, безапелационен е Караколев.
“Продуктите по БДС и “Защитено название за генезис ” (ЗНП)
са изцяло идентични във връзка с суровините, материалите, главните физични, химични, микробиологични или органолептични характерности, наименованията, методите за изпитване и технологията на произвеждане.
Единствената основна разлика на продуктовите спецификации е условието за суровината и фуражите ”, споделят от Българския институт по стандартизация (БИС).
Новият стандарт ЗНП е самодейност на сдружението “Български обичайни млечни артикули ”, която през юли 2023 година вписа млякото и сиренето в Европейския указател за да се подтиква българското отглеждане на животни.
Разликата сред БДС ЗНП идва тъкмо от суровината.
За да може компаниите да получат позволение да създават киселото мляко и сиренето с новия европейски стандарт, би трябвало да ги създават единствено тук със сурово българско мляко и единствено в случай че животните, от които е издоено, са се хранили с фураж, който е от 80% родни култури – ечемик, пшеница, царевица. Освен това тези два продукта
би трябвало да се вършат от регистрирани
производители, вписани в националния указател по Закона за използване на общата организация на пазарите на аграрни артикули на Евросъюза. Само по този начин те ще имат право да прибавят на етикета европейското лого “Защитено название за генезис ”.
При БДС няма наложително условие суровината да бъде българска, нито фуражът, с който са се хранили животните.
Според ръководителя на Асоциацията на млекопроизводителите в България Димитър Зоров използването на европейското предпазено название
е по-добрият метод да се защитим,
защото никой на територията на съюза няма да има отсега нататък право да създава тези два продукта.
Само че със отбраната в Европейски Съюз на процедура би трябвало да отпадне БДС, тъй като се не разрешава по едно и също време използването на европейски и народен стандарт.
Това провокира ужас и неспокойствие измежду животновъдите у нас. Защото от Българския институт по стандартизация отхвърлиха концепцията БДС да изчезне от пазара. Те настояват, че той по никакъв метод не заблуждава потребителя, че продуктът е първокласен.
Зоров обаче твърди, че това не е по този начин.
Потребителят се обръква към момента, тъй като си мисли, че когато купува мляко или сирене по БДС, той ще получи първокласен български артикул. И упорства за премахването на стандарта, с цел да не става комплициране. А и цената на млечните артикули със етикет ЗНП не се трансформира и няма повишаване.
От БИС все пак отхвърлят да отстраняват БДС,
а с цел да продължава да съществува наедно с европейския, изключиха от цялостното намиенование на стандарта думата “българско ”.
На 20 септември са издадени два нови стандарта.
Вместо старите, чието название беше БДС “Българско кисело мляко ” и БДС “Българско бяло саламурено сирене ”, новите се споделят просто БДС 12:2024 Кисело мляко по БДС и БДС 15:2024 Бяло саламурено сирене по БДС.
В допълнение те споделят, че българските стандарти за млечните продукти са се утвърдили като знак за надеждно качество
на българския пазар и макар смяната на наименованието по юридически аргументи те остават настоящи. Според тях националните ни стандарти са потвърдили в годините изгодата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, по този начин и от потребителите. Това е доказано и от Европейската комисия посредством признание на
предпазените наименования за генезис по спецификации, напълно въз основата на БДС стандартите.
“В допълнение би трябвало да отбележим и друго събитие, споделяно от потребителите – че суровото мляко, създадено в България, е незадоволително, с цел да задоволи националния пазар. Това значи, че на процедура не може да се създават млечни артикули с напълно български първични материали,
които да бъдат в задоволително количество, с цел да посрещнат потребностите на популацията.
Зоров обаче изрично опровергава изказванието на института. Той споделя, че по БДС се произвеждали към 10-15% от млечните артикули, което на процедура означавало, че са се
разходвали към 100 хиляди литра мляко,
а пък нашите млекопроизводители осигурявали над 600 хиляди тона мляко на година, тъй че количествата били изцяло задоволително. Данни на земеделското министерство също демонстрират, че за предходната година са създадени 791 757 литра, като включително се включва кравето, овчето, биволското и козето.
Ако има занаятчийски салам по веригите, готов ли е потребителят да заплаща по-скъпо
Да се вършат занаятчийски колбаси, при които човешкият фактор да доминира, настоя преди дни Андрей Велчев, ръководител на
сдружението “За налична и качествена храна ”.
Идеята му не е да се спре изцяло индустриалното произвеждане, а да се предлага артикул на пазара, за който потребителят да е наясно, че е изработен напълно ръчно.
Това обаче би довело до скок в цената му с най-малко 10-15%.
“Не сме доста сигурни, че българският пазар е подготвен за това, само че виждаме, че хората са подготвени да заплащат по-скъпо за по-малко, само че да знаят, че купуват нещо качествено ”, твърди Велчев.
Наблюденията му посочили още, че един колбас и кренвирш,
създаден по остаряла рецепта, вписана в дебелите рецептурни книжки от едно време, нямало да срещне схващане от потребителя, защото той към този момент е с променени упования. Тоест колбасът, който е създаден по един нов стандарт, би се харесал повече, в сравнение с този, който е създаден по всички стандарти на качеството.
Машинното произвеждане обаче не значи, че създаденият деликатес не е първокласен.
“За да се създаде всеки един салам, се коли животно, от него се получава трупно месо, което се обезкостява. Машинно отделеното месо е позволено за всеки тип салам. То не е неприятно, това, че е отделено машинно, нищо не значи. Всяка компания си има лична техническа документи, по която работи. Имаме одобрени стандарти ”, изяснява Атанас Урджанов,
ръководител на Асоциацията на месопреработвателите в България.
Той е безапелационен, че производителите у нас вършат безвредни храни, които не заплашват здравето на хората. А в последна сметка на пазара имало артикули за всеки консуматор – и за 5 лева,
и за 50 лева
От Българската организация по сигурност на храните удостоверяват, че операторите на предприятия за храни, произвеждащи салами и месни деликатеси като колбаси, луканки, кренвирши и други, са задължени да съблюдават общи хигиенични условия
според европейското и национално законодателство.
Месните артикули се произвеждали по софтуерна документи, направена от производителя или според национални стандарти, които включват надзор на
влаганите съставки и употребяваната технология.
А от началото на годината от организацията са направили общо 92 809 инспекции в обекти, в които се създават и търгуват храни, от които към 1200 инспекции са в месопреработвателни предприятия.
Хората, които са привикнали да си купуват кисело мляко и саламурено сирене по БДС, ще би трябвало да отвикнат да търсят този надпис върху тези два продукта. Този стандарт, който гарантираше качество, сигурност, хранителна стойност,
генезис и запазване на традициите, не е към този момент това, което беше до неотдавна.
Животновъди от ден на ден стартират да упорстват, че БДС по никакъв метод не подсигурява качеството.
“Този стандарт за киселото мляко и за сиренето е изцяло
злепоставен, по тази причина ще го сменяем с различен стандарт ”, упорства в последно време Симеон Караколев, ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Той счита, че през годините потребителят е привикнал да търси марката БДС, тъй като това показвало, че продуктът е с отлични свойства.
“Ние от дълго време сигнализираме, че артикул, който е по БДС, по никакъв метод не подсигурява, че млякото е българско и качествено. Може да се внесе и мляко от Африка и да го продадеш за наше. Гаранцията за качеството са европейските предпазени марки, които подсигуряват на българския консуматор, че продуктът е със първични материали, създадени у нас ”, безапелационен е Караколев.
“Продуктите по БДС и “Защитено название за генезис ” (ЗНП)
са изцяло идентични във връзка с суровините, материалите, главните физични, химични, микробиологични или органолептични характерности, наименованията, методите за изпитване и технологията на произвеждане.
Единствената основна разлика на продуктовите спецификации е условието за суровината и фуражите ”, споделят от Българския институт по стандартизация (БИС).
Новият стандарт ЗНП е самодейност на сдружението “Български обичайни млечни артикули ”, която през юли 2023 година вписа млякото и сиренето в Европейския указател за да се подтиква българското отглеждане на животни.
Разликата сред БДС ЗНП идва тъкмо от суровината.
За да може компаниите да получат позволение да създават киселото мляко и сиренето с новия европейски стандарт, би трябвало да ги създават единствено тук със сурово българско мляко и единствено в случай че животните, от които е издоено, са се хранили с фураж, който е от 80% родни култури – ечемик, пшеница, царевица. Освен това тези два продукта
би трябвало да се вършат от регистрирани
производители, вписани в националния указател по Закона за използване на общата организация на пазарите на аграрни артикули на Евросъюза. Само по този начин те ще имат право да прибавят на етикета европейското лого “Защитено название за генезис ”.
При БДС няма наложително условие суровината да бъде българска, нито фуражът, с който са се хранили животните.
Според ръководителя на Асоциацията на млекопроизводителите в България Димитър Зоров използването на европейското предпазено название
е по-добрият метод да се защитим,
защото никой на територията на съюза няма да има отсега нататък право да създава тези два продукта.
Само че със отбраната в Европейски Съюз на процедура би трябвало да отпадне БДС, тъй като се не разрешава по едно и също време използването на европейски и народен стандарт.
Това провокира ужас и неспокойствие измежду животновъдите у нас. Защото от Българския институт по стандартизация отхвърлиха концепцията БДС да изчезне от пазара. Те настояват, че той по никакъв метод не заблуждава потребителя, че продуктът е първокласен.
Зоров обаче твърди, че това не е по този начин.
Потребителят се обръква към момента, тъй като си мисли, че когато купува мляко или сирене по БДС, той ще получи първокласен български артикул. И упорства за премахването на стандарта, с цел да не става комплициране. А и цената на млечните артикули със етикет ЗНП не се трансформира и няма повишаване.
От БИС все пак отхвърлят да отстраняват БДС,
а с цел да продължава да съществува наедно с европейския, изключиха от цялостното намиенование на стандарта думата “българско ”.
На 20 септември са издадени два нови стандарта.
Вместо старите, чието название беше БДС “Българско кисело мляко ” и БДС “Българско бяло саламурено сирене ”, новите се споделят просто БДС 12:2024 Кисело мляко по БДС и БДС 15:2024 Бяло саламурено сирене по БДС.
В допълнение те споделят, че българските стандарти за млечните продукти са се утвърдили като знак за надеждно качество
на българския пазар и макар смяната на наименованието по юридически аргументи те остават настоящи. Според тях националните ни стандарти са потвърдили в годините изгодата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, по този начин и от потребителите. Това е доказано и от Европейската комисия посредством признание на
предпазените наименования за генезис по спецификации, напълно въз основата на БДС стандартите.
“В допълнение би трябвало да отбележим и друго събитие, споделяно от потребителите – че суровото мляко, създадено в България, е незадоволително, с цел да задоволи националния пазар. Това значи, че на процедура не може да се създават млечни артикули с напълно български първични материали,
които да бъдат в задоволително количество, с цел да посрещнат потребностите на популацията.
Зоров обаче изрично опровергава изказванието на института. Той споделя, че по БДС се произвеждали към 10-15% от млечните артикули, което на процедура означавало, че са се
разходвали към 100 хиляди литра мляко,
а пък нашите млекопроизводители осигурявали над 600 хиляди тона мляко на година, тъй че количествата били изцяло задоволително. Данни на земеделското министерство също демонстрират, че за предходната година са създадени 791 757 литра, като включително се включва кравето, овчето, биволското и козето.
Ако има занаятчийски салам по веригите, готов ли е потребителят да заплаща по-скъпо
Да се вършат занаятчийски колбаси, при които човешкият фактор да доминира, настоя преди дни Андрей Велчев, ръководител на
сдружението “За налична и качествена храна ”.
Идеята му не е да се спре изцяло индустриалното произвеждане, а да се предлага артикул на пазара, за който потребителят да е наясно, че е изработен напълно ръчно.
Това обаче би довело до скок в цената му с най-малко 10-15%.
“Не сме доста сигурни, че българският пазар е подготвен за това, само че виждаме, че хората са подготвени да заплащат по-скъпо за по-малко, само че да знаят, че купуват нещо качествено ”, твърди Велчев.
Наблюденията му посочили още, че един колбас и кренвирш,
създаден по остаряла рецепта, вписана в дебелите рецептурни книжки от едно време, нямало да срещне схващане от потребителя, защото той към този момент е с променени упования. Тоест колбасът, който е създаден по един нов стандарт, би се харесал повече, в сравнение с този, който е създаден по всички стандарти на качеството.
Машинното произвеждане обаче не значи, че създаденият деликатес не е първокласен.
“За да се създаде всеки един салам, се коли животно, от него се получава трупно месо, което се обезкостява. Машинно отделеното месо е позволено за всеки тип салам. То не е неприятно, това, че е отделено машинно, нищо не значи. Всяка компания си има лична техническа документи, по която работи. Имаме одобрени стандарти ”, изяснява Атанас Урджанов,
ръководител на Асоциацията на месопреработвателите в България.
Той е безапелационен, че производителите у нас вършат безвредни храни, които не заплашват здравето на хората. А в последна сметка на пазара имало артикули за всеки консуматор – и за 5 лева,
и за 50 лева
От Българската организация по сигурност на храните удостоверяват, че операторите на предприятия за храни, произвеждащи салами и месни деликатеси като колбаси, луканки, кренвирши и други, са задължени да съблюдават общи хигиенични условия
според европейското и национално законодателство.
Месните артикули се произвеждали по софтуерна документи, направена от производителя или според национални стандарти, които включват надзор на
влаганите съставки и употребяваната технология.
А от началото на годината от организацията са направили общо 92 809 инспекции в обекти, в които се създават и търгуват храни, от които към 1200 инспекции са в месопреработвателни предприятия.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ