Млечният път като млад? Ето го малкото братче на галактиката ни
Млечният път - галактиката, в която се намира нашата слънчева система и Земята - е измежду по-старичките във вселената, на цели 13,8 милиарда години. Тя не е изглеждала по познатия ни метод преди 5 или 10 милиарда години - като лъкатушен диск.
За това каква е била тогава може да ни дадат концепция нови фрагменти от телескопа " Джеймс Уеб ", който е снимал вселена на цели 9 милиарда светлинни години от Земята, и която е доста по-малка от нашата - към 3% от масата на Млечния път.
Т.нар. Sparkler, или " блестяща " вселена е сходна на нашата като вид - и ще се трансформира в лъкатушен диск, или по-скоро към този момент се е трансформирала - тъй като фрагментите, които имаме, са от преди 9 милиарда години.
Но тя има единствено 24 глобуларни клъстъра със звезди - по отношение на 200 на Млечния път. През последните няколко милиарда години евентуално е поглъщала близки по-малки галактики и глобуларни клъстъри, и през днешния ден евентуално е близка до масата на нашата вселена.
Наблюдението е доста скъпо, тъй като дава повече информация за това по какъв начин са се зародили галактиките. Първо е имало налице галактики-джуджета, които са почнали да събират към себе си глобуларните клъстъри. Това са просто скупчвания от звезди. След това галактиката пораства, гълтам други джуджета, до момента в който се завихри в колоса, в който живеем през днешния ден.
И това е станало много рано в историята на вселената - когато те я била на 1/3 от своята възраст.
Тези фрагменти са и образец за какво ни беше необходим нов телескоп, който да замести към момента употребения " Хъбъл " - когато гледаме толкоз далеко в космоса, в действителност гледаме обратно във времето, и научаваме повече за възникването на вселената.
Още по темата
За това каква е била тогава може да ни дадат концепция нови фрагменти от телескопа " Джеймс Уеб ", който е снимал вселена на цели 9 милиарда светлинни години от Земята, и която е доста по-малка от нашата - към 3% от масата на Млечния път.
Т.нар. Sparkler, или " блестяща " вселена е сходна на нашата като вид - и ще се трансформира в лъкатушен диск, или по-скоро към този момент се е трансформирала - тъй като фрагментите, които имаме, са от преди 9 милиарда години.
Но тя има единствено 24 глобуларни клъстъра със звезди - по отношение на 200 на Млечния път. През последните няколко милиарда години евентуално е поглъщала близки по-малки галактики и глобуларни клъстъри, и през днешния ден евентуално е близка до масата на нашата вселена.
Наблюдението е доста скъпо, тъй като дава повече информация за това по какъв начин са се зародили галактиките. Първо е имало налице галактики-джуджета, които са почнали да събират към себе си глобуларните клъстъри. Това са просто скупчвания от звезди. След това галактиката пораства, гълтам други джуджета, до момента в който се завихри в колоса, в който живеем през днешния ден.
И това е станало много рано в историята на вселената - когато те я била на 1/3 от своята възраст.
Тези фрагменти са и образец за какво ни беше необходим нов телескоп, който да замести към момента употребения " Хъбъл " - когато гледаме толкоз далеко в космоса, в действителност гледаме обратно във времето, и научаваме повече за възникването на вселената.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ