Преди 10 милиарда години Млечния път поглъща Гeя-Енцелад
Млечния път реализира сегашната си форма преди към 10 милиарда години, когато се слива с по-малка, прилежаща вселена, демонстрират нови наблюдения и компютърно моделиране.
Изследователи, ръководени от астрофизика Карме Галар от Университета на Ла Лагуна в Испания, се възползват от измерванията, направени от галактическата обсерватория Гая (Gaia) на Европейската галактическа организация, която започва през 2013 година за да картографира позициите на звездите с невиждана до момента акуратност.
Учените взимат новите данни и ги подлагат на двете най-често употребявани техники за оценка на възрастта на звездите – съпоставяне със съществуващите звездни модели и това, което е известно като диаграма на цветността.
Подходът е прибавен за измерванията направени от Гая за двата външни пръстена на галактиката, известни като сини и червени ореоли и това, което астрономите назовават нейния пълен централен диск.
Резултатите демонстрират, че звездите в ореолите са по-стари от тези в диска, като тези от ореолите са на възраст над 10 милиарда години.
Голямата разлика във възрастта, настояват откривателите, удостоверява за първи път и тъкмо датира титанична среща сред прародителя на Млечния път и прилежащата, по-малка вселена, наречена Гея-Енцелад.
Различните цветове на двата ореала са индикация за наличието на желязо на съответните звезди. Червените звезди съдържат повече желязо от сините. Цветът също по този начин постоянно демонстрира и възрастта на звездите. Досега астрономите допускаха, че синият ореол на Млечния път е по-млад от аления ореол.
Галар и неговите сътрудници са употребявали данните на Gaia, с цел да покажат, че това не е по този начин. Тяхното моделиране разкрива, че алените и сините ореоли съдържат звезди с идентична възраст и че всеки район е почнал и прекратил производството на звезди едновременно.
Разликата в наличието на желязо, споделят откривателите, е функционалност на размера на галактиката – по-масивните галактики съдържат по-големи количества метал, в сравнение с по-малките. Този резултат „ значи, че звездите в алената поредност на ореола, които са по-богати на метал, би трябвало да са се образували в вселена, която е по-масивна от тази, в която са се образували звездите в синята поредност. “
Синият ореол, споделят те, съставлява останките на Гея-Енцелад – една вселена, която съгласно тях е била към една четвърт от размера на прото Млечния път.
Изследването е оповестено в списание Nature Astronomy.
