Мария Игнатова загуби баща си
Младоженката Мария Игнатова потъна в тъга поради гибелта на своя татко - Игнат Игнатов. Тъжната новина показа самата телевизионна водеща, употребявайки персоналния си профил в обществената мрежа.
" Няма да не помни. Ще описвам. Ще упорствам, че към момента имаш съидейници и тук, на покварената ни земя. И ще се раждат нови. Ще имат вяра, ще се борят, ще съумяват, ще се провалят, ще оставят дири светлина. Върви спокоен и горделив към безкрая, тате ", написа русокоската към обявата си, в мненията под която нейните фенове ѝ оказват своята морална поддръжка, пробвайки се да ѝ вдъхнат мощ и кураж.
Освен като татко, тогавашната водеща на " Господари на ефира " го разказа още като " бунтовник, отстъпник, инженер, бунтовник, художник, влъхва, стихотворец, талант... ", допълвайки, че в никакъв случай не ще успее да му се отблагодари, както и на другите като него.
" Зная цената, която си платил, тате ", споделя още тя.
Съпругата на журналиста Ивайло Цветков, прочут с прякора си Нойзи, не разкрива повода за кончината на Игнат, само че споделя част от творчеството му, качено в неговия блог доскоро повече от четиринайсет години, и по-точно на 9-и март 2008 година
" Диша, нали знаеш, че не съм аз
Диша е сърбин. Живял е в някоя от столиците на някогашна Югославия. После, ще-не ще, се реалокира в Белград. По понятни аргументи. Някои ги назовават " геополитически ".
В Белград Диша беше шеф на дружество. Инженер. По време на ембаргото му помагах да доставя предприятието си с електроди и метали. Всичко беше тъкмо, човешко... Проблеми нямахме.
Не мога да не помни по какъв начин Диша товареше в личната си кола безумно дребните, спрямо формалния граблив бизнес, количества метал, с цел да оживее неговото дружество.
И по-далече. Някога, преди доста години, ни гостуваше сърбин на име Александър. Простоват, готин, усмихнат. Бяхме го кръстили " Александър от зелената морава " - имаше подобен филм. Александър беше част от нашата луда-млада компания. И се радваше на всичко, в което го въвличахме.
Едва ли някой може да ни скара.
Диша, и отново да те слагат в ембарго, и отново да те бомбардират, ела още веднъж при мен, ще ти оказа помощ.
Ние не сме луди, ние сме естествени.
Меджит Кахримани, албанец от Скопие: " Г-н Игнат, то тая война е полуда. Тя няма да свърши 100 години. Па я волим да пием со сите по едно каве, па да си кажем по човешка дума. А то, то е полуда! " Меджит също е инженер. Просто човек.
Мисля, че сред Меджит и Диша няма разлика. Както и сред мен и тях.
Останалото е играта на Мръсниците ", приключва поста ѝ в памет на Игнатов.
" Няма да не помни. Ще описвам. Ще упорствам, че към момента имаш съидейници и тук, на покварената ни земя. И ще се раждат нови. Ще имат вяра, ще се борят, ще съумяват, ще се провалят, ще оставят дири светлина. Върви спокоен и горделив към безкрая, тате ", написа русокоската към обявата си, в мненията под която нейните фенове ѝ оказват своята морална поддръжка, пробвайки се да ѝ вдъхнат мощ и кураж.
Освен като татко, тогавашната водеща на " Господари на ефира " го разказа още като " бунтовник, отстъпник, инженер, бунтовник, художник, влъхва, стихотворец, талант... ", допълвайки, че в никакъв случай не ще успее да му се отблагодари, както и на другите като него.
" Зная цената, която си платил, тате ", споделя още тя.
Съпругата на журналиста Ивайло Цветков, прочут с прякора си Нойзи, не разкрива повода за кончината на Игнат, само че споделя част от творчеството му, качено в неговия блог доскоро повече от четиринайсет години, и по-точно на 9-и март 2008 година
" Диша, нали знаеш, че не съм аз
Диша е сърбин. Живял е в някоя от столиците на някогашна Югославия. После, ще-не ще, се реалокира в Белград. По понятни аргументи. Някои ги назовават " геополитически ".
В Белград Диша беше шеф на дружество. Инженер. По време на ембаргото му помагах да доставя предприятието си с електроди и метали. Всичко беше тъкмо, човешко... Проблеми нямахме.
Не мога да не помни по какъв начин Диша товареше в личната си кола безумно дребните, спрямо формалния граблив бизнес, количества метал, с цел да оживее неговото дружество.
И по-далече. Някога, преди доста години, ни гостуваше сърбин на име Александър. Простоват, готин, усмихнат. Бяхме го кръстили " Александър от зелената морава " - имаше подобен филм. Александър беше част от нашата луда-млада компания. И се радваше на всичко, в което го въвличахме.
Едва ли някой може да ни скара.
Диша, и отново да те слагат в ембарго, и отново да те бомбардират, ела още веднъж при мен, ще ти оказа помощ.
Ние не сме луди, ние сме естествени.
Меджит Кахримани, албанец от Скопие: " Г-н Игнат, то тая война е полуда. Тя няма да свърши 100 години. Па я волим да пием со сите по едно каве, па да си кажем по човешка дума. А то, то е полуда! " Меджит също е инженер. Просто човек.
Мисля, че сред Меджит и Диша няма разлика. Както и сред мен и тях.
Останалото е играта на Мръсниците ", приключва поста ѝ в памет на Игнатов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ