Младият учител е надежда
Младият преподавател е вяра. Младият преподавател, завърнал се да преподава в своето учебно заведение към този момент е ентусиазъм. А когато обича децата и работи безрезервно се трансформира във факлоносец на познания, обичаи, история…
Тези мисли са предизвикани от непретенциозен, само че изпълнен с задоволство пост. Едно младо момиче благодареше на първите си деца (ученици) и споделяше гордостта си от техните достижения. Припомняше, че трудът постоянно се отплаща. Конкретният мотив е сполучливо показване на група деца от нашата гимназия на изпита за френска езикова тапия DELF. Явяването на този изпит е рутинно за учебното заведение, а триумфите са обичайни. Но това е първият изпит за деца на Петя, едно младо момиче с едвам едногодишен училищен стаж. Неизбежната промяна на поколенията стовари на нежните рамене на младостта трупани с десетилетия обичаи, престиж и учебно име. Но стартът наподобява като летяш.
Когато постъпих като преподавател в гимназията преди повече от две десетилетия, тя се осланяше на десетки някогашни ученици, поели по пътя на преподаването. Още тогава си дадох сметка какъв брой е значимо да имаш учители, които в миналото са седели на същите тези чинове и са се борили с твоите компликации и съмнения. Разбрах, че никой не може да придвижи по-заразително и вдъхновяващо духа и традицията от хора, които са пораснали и поумнели на този рид. Завръщането на някогашните възпитаници като просветители е като преливане на кръв сред поколенията. Достоен отговор на девиза на колежа, от който стартира вековната история на ловешкото езиково учебно заведение – „ Просветени с цел да просвещават “.
Петя преди 10 години търкаше чиновете на френската паралелка. Но сигурно е заредена с духовния допинг на поколенията езиковци. Едно момиче, което може да споделя училищен истории от същата класна стая. Повярвайте ми, това въодушевява хлапетата. Зарадва ме триумфа, само че и думичките на Петя, безшумно споделени на нейната фейсбук страница. Думички, в които прочетох скъпи качества за един сполучлив преподавател. Любовта към децата, съпричастността към техните старания и смелостта да ги споделиш обществено. И толкоз рядката упоритост да възпитаваш в усърдие.
Петя не е единствената пораснала на хълма и приела предизвикването да се завърне като преподавател. Наближават дузина. Просветени на хълма и решени да просвещават. А до момента в който има учители израснали върху корените на това учебно заведение то ще продължава да въодушевява. Днес просто беше денят на Петя, споделен с обич и горделивост от децата. Утре, може би, героите ще са други.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
