Младият ученик попитал своя учител: - Може ли човек да

Младият възпитаник попитал своя преподавател:

- Може ли човек да не усеща напълно нищо, да не изпитва безусловно никакви стремежи?

- Може, несъмнено - отвърнал мъдрецът.

- Но вярно ли ще е тогава да го назоваваме човек? - попитал с любознание ученикът.

- Ти не разбираш какво е това възприятие - дал отговор учителят. - Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на пристрастености. Той приема живота подобен, какъвто е и му разрешава да протича по своя път.

- Но в случай че той не усъвършенства това, което му е обещано от живота, по какъв начин може да прояви себе си в този свят?

- Опитът му го е направил подобен, какъвто е. Небето му е дало тяло, а самият той, като не се поддава на непотребни пристрастености, не предизвиква щета на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към материалното, което няма отношение към теб, а с вътрешното изтощаваш виталната си мощ. Облегни се на едно дърво и пей! Успокой се и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни разногласия и диалози.