Младият ми дух си отива и силите ме напускат. Винаги

" Младият ми дух си отива и силите ме напущат. Винаги съм бил жизнеспособен и положителен, само че на 87 години съзнавам истинността на поговорката " напреднала възраст несрета “. Човек не вижда по какъв начин времето лети, до момента в който един ден не се обърне обратно и не види какъв брой доста се е трансформирал животът му “. Това показа пред " Ретро “ именитият синоптик Минчо Празников, който през десетилетията си на екран стана емблема на българската метеорология.

Открихме го в уюта на дома му, където, обкръжен от мемоари и близки, той се наслаждаваше на хубава българска музика в компанията на своята брачна половинка Цанка.

" Слушаме хубава музика и гледаме през прозореца неприятното време. Дори когато небето е сиво и дъждовните капки се стичат по стъклото, музиката носи топлота и разтуха. Не излизаме доста, с цел да не се разболеем, само че от време на време си разрешавам самичък разходки, въпреки и за малко “, споделя Минчо Празников.

Животът му е бил неразривно обвързван с времето – освен като специалност, само че и като философия. Години наред той е предсказвал капризите на природата, само че през днешния ден самичък се изправя против най-непредсказуемия фактор – старостта.

" Силите ми понижават, мъчно ми е даже да стана от леглото. Онова, което в миналото вършех с лекост, в този момент изисква старания. Разходките в планината, които в миналото ме зареждаха, в този момент са ми недостъпни “.

Здравословните проблеми, които идват с възрастта, също не са му непознати. Лекарствата от време на време оказват помощ, само че не всеки път носят облекчение. " Докторите вършат каквото могат, само че болежките си остават. Научих се да не чакам чудеса, а просто да се надявам, че дните ми ще минават умерено, без повече болежка. Приемам старостта като естествена част от живота, само че това не значи, че е елементарно “.

Най-голямата му поддръжка е брачната половинка му Цанка, която неразделно е до него. " Без нея не знам по какъв начин бих се справил. Тя е моето слънце в тези мрачни дни. Понякога единствено наличието ѝ ми дава сили да се изправя. Дълбоко в себе си знам, че до момента в който тя е до мен, ще не преставам напред “.

" Изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето – както безусловно, по този начин и в метафоричен смисъл. Какво повече може да желае човек? “, споделя той.

А любовта към метеорологията не го е напуснала. " Все още проследявам прогнозите, въпреки и от разстояние. Анализирам времето по собствен метод, както правех цялостен живот. Виждам по какъв начин климатът се трансформира. Глобалното стопляне не е мит. Всичко, което става по света, е резултат от нашето безконтролно отношение към природата. Ледовете се топят, времето става все по-непредвидимо. Често си мисля какво ли ще е след още 50 години и по какъв начин ли ще наподобява светът тогава “.

Макар че няма съответен любим измежду новото потомство синоптици, Минчо Празников с интерес следи развиването на специалността. 

" Едно време си мислех, че постоянно ще бъда необходим на малкия екран. Днес обаче разбирам, че времето не чака никого. Нови лица заемат местата ни и това е естественият ход на живота. Радвам се, че метеорологията продължава да се развива и че новите генерации наследяват нашата пристрастеност “.