Той се би при Плевен и Сливница за България, подкрепи Съединениет...
Младият княз Александър I Батенберг не се поколебава нито за момент и застава отпред на българските елементи при Сливница. Така той става единственият главнокомандващ в Европа извоювал безапелационна победа над вражеска войска, сражавайки се дружно с бойци и офицери. До него против сръбската войска и за българската идея се бие и неговият брат Франц Йосиф.
Славата на Батенберг бързо минава границите на новото българско княжество, а медиите във Франция, Австрия, Англия, Германия и други го назовават ласкаво „ детето на Европа “. Това вбесява Русия, която бърза да провежда прелом отпред с русофилите в София за сваленото на княза. На нея и би трябвало задунайска губерния, а не самостоятелна и обединена България. Това написа самият Александър III в къса записка до Батенберг.
На да се върнем към епопеята при Сливница.
„ Ако съумея да съсредоточвам войската на едно място, ще бъдем в положение да унищожим Сърбия и да изтръгнем най-после признаването на Съединението от Турция “. Това написа на родителите си княз Александър Батенберг в нощта на 1 против 2 ноември 1885 година В писмото той разказва предвоенната обстановка със Сърбия и връзките сред сърби и българи и споделя, че от 6 септември, деня на Съединението, е непрекъснато в положително въодушевление.
„ Не се опасявам от войната, тъй като не се багра от гибелта. Готов съм да умра и с наслада бих се освободил от проклетото си състояние в София, само че единствено в случай че от моята гибел последва изгода за България. Нека по-късно споменът за мен не им дава мира, до момента в който не обединят родината си. “
В 2 часа през нощта Батенберг дописва писмото си, когато получава декларацията, с която Сърбия, несъгласна с провъзгласеното Съединение, ни афишира война.
„ Дано Бог ми помогне, аз ще извърша своя дълг. Позор, безконечен срам на тази братоубийствена война! “, приключва писмото си князът.
Войната стартира в 6 часа сутринта, а княз Батенберг насочва цялата войска към Сливница.
„ Войници! Покажете нашата смелост, смажете врага, който подло и дебнешком атакува народа ни…Напред, братя, и Бог да ни оказва помощ и ни подари победа! “, обръща се князът към войската и народа с манифест от Пловдив. Войската посреща с екстаз оповестяването на войната, а където князът мине, народът го посреща с „ ура “ и „ Бог да бъде с тебе “. На 3 ноември князът е посрещнат в София с огромен възторг, а следобяд митрополит Климент отслужва молебен.
На 4 ноември княз Батенберг отпътува за Сливница с думите: „ Моята армия, без всяко подозрение, стои доста по-високо от сръбската “. Там е посрещнат с екстаз, а щаб на нашата армия се трансформира една стаичка в селския хан, в която князът не може да се изправи в цялостен растеж, а обзавеждането е походно легло и няколко трикраки стола. Бойните дейности при Сливница стартират на другия ден. По време на сраженията Батенберг е там, където заплахата е най-голяма. Спи на голата земя, споделя с бойците глада. През нощта, когато бойците спят, той готви тактиката за борбата.
В хода на войната, виждайки, че губят при Сливница, сърбите се насочат към Брезник-Перник. Научавайки за проектите им, Батенберг се връща в София, с цел да възнамерява отпора при Брезник.
„ Моето разбиране е това, че един княз би трябвало да се намира там, където грози най-голяма заплаха за народа и страната му “, споделя Батенберг.
Решителната борба е на 7 ноември. Българите войски от десния фланг нападат височината Три уши при Сливница. Превъзходството е на страната на сърбите, само че българите с доста подвиг овладяват височината. Сърбите нападат по отслабения български център, само че в багра влизат елементи от левия фланг на войската. Сръбската армия отстъпва и до края на деня българите навлизат в сръбска територия.
Този ден князът се връща в Сливница по здрач, когато сраженията са завършили. „ През цялата вечер князът бе в неприятно въодушевление. Очевидно, той се сърдеше на себе си, че в деня на една блестяща победа той отсъствува от Сливница. “, написа Симеон Радев.
Българската армия завладява Драгоманския проход и Драгоман е високомерен на 10 ноември, на 11-ти Цариброд, на 15-ти Пирот.
Европа научава за успеха на българите от белгийския вестник „ Indépendence Belge “, а материалът е изпратен от лекаря д-р Роа, лекувал бойците на бойната линия. После западна преса написа за успеха на българите и титулува княз Александър Батенберг " Сливнишкият воин ".
Стъпването на българите на сръбска територия хвърля в обезсърчение сръбския крал Милан и той декларира, че ще абдикира. Това кара австрийският пълномощен министър в Белград граф Рудолф декор Кавенхюлер да отиде в българската основна квартира и да предложи на княз Батенберг помирение.
Батенберг дава отговор, че съжалява за нещастията, провокирани от войната, само че българските войски би трябвало да влязат в Ниш, тъй като Европа по-лесно ще склони да признае Съединението. Кавенхюлер заплашва княза, че в този случай по пътя към Ниш ще срещнат австрийските войски, а след това прибавя, че влизането на австрийски войски в Сърбия ще бъде сигнал за влизане на съветски войски в България, а това ще коства трона на Батенберг. Не е известно какво е дал отговор Батенберг, само че след този диалог той прекратява бойните дейности и изпраща следната телеграма: „ Предвид груповата нота на представителите на Великите сили и на декларацията на рубрика Кевенхюлера, който ни се показа от страна на Господаря си и съобщи, че в случай че ний напреднеме още един километър, императорско-австрийските войски ще преминат в Сърбия и затова вместо сръбските войски ще срещнем австрийските и, най-сетне, като взех в съображението, че с победоносното си влизане в Пирот нашата военна чест е избавена и репутацията на войската ни е обезпечена, съгласих се да заповядам да се спрат неприятелствата и след това да се открият договаряния за изискванията на примирието. “
По предложение на Австрия се основава интернационална военна комисия, която отпътува за Пирот, с цел да дефинира изискванията за примирието. Комисията се състои от военните аташета на Силите във Виена, в нея няма нито български, нито сръбски делегати. Българското държавно управление приема комисията с запаси. След пет съвещания тя взема решение примирието да трае до 17 януари 1886 година, и в случай че не се подписа мир, да се удължи; войските да се изтеглят всеки в своята територия; границата да служи като демаркационна линия, като се образува неутрална зона 3 км. във вътрешността в територията на двете държави; както и способи на замяна на пленници и лъчение на делегати за подписване на мир.
Княз Батенберг получава от великия везир Кямил паша депеша, че единствено Турция като сюзеренна страна може да води договарянията за мир със сърбите и желае от него да му заяви " най-подходящите условия за окончателното въдворение на мира ". Ядосан, Батенберг отклонява това желание, само че следва втора депеша, с която великият везир оповестява, че в София ще дойде Маджид паша – върховен служител от Министерството на външните работи на Турция, с цел да се споразумее с него по какъв начин ще се договаря за мир. Князът дава отговор, че няма потребност от подобен пратеник, защото изискванията, които ще предложи на Сърбия, не нарушават с нищо Берлинския контракт.
На 14 декември княз Батенберг се връща победоносно в София отпред на войската. Князът постоянно акцентира, че не той, а героите от Сливница са извоювали успеха.
Мирът е подписан на 3 март 1886 година – датата на подписването на Сан Стефанския кротичък контракт, а Съединението в действителност е прието на 24 март 1886 година с подписването на Топханенския акт сред Великите сили и Турция, с който се урежда статутът на Източна Румелия.
Ваня Костадинова,
newme.bg
Славата на Батенберг бързо минава границите на новото българско княжество, а медиите във Франция, Австрия, Англия, Германия и други го назовават ласкаво „ детето на Европа “. Това вбесява Русия, която бърза да провежда прелом отпред с русофилите в София за сваленото на княза. На нея и би трябвало задунайска губерния, а не самостоятелна и обединена България. Това написа самият Александър III в къса записка до Батенберг.
На да се върнем към епопеята при Сливница.
„ Ако съумея да съсредоточвам войската на едно място, ще бъдем в положение да унищожим Сърбия и да изтръгнем най-после признаването на Съединението от Турция “. Това написа на родителите си княз Александър Батенберг в нощта на 1 против 2 ноември 1885 година В писмото той разказва предвоенната обстановка със Сърбия и връзките сред сърби и българи и споделя, че от 6 септември, деня на Съединението, е непрекъснато в положително въодушевление.
„ Не се опасявам от войната, тъй като не се багра от гибелта. Готов съм да умра и с наслада бих се освободил от проклетото си състояние в София, само че единствено в случай че от моята гибел последва изгода за България. Нека по-късно споменът за мен не им дава мира, до момента в който не обединят родината си. “
В 2 часа през нощта Батенберг дописва писмото си, когато получава декларацията, с която Сърбия, несъгласна с провъзгласеното Съединение, ни афишира война.
„ Дано Бог ми помогне, аз ще извърша своя дълг. Позор, безконечен срам на тази братоубийствена война! “, приключва писмото си князът.
Войната стартира в 6 часа сутринта, а княз Батенберг насочва цялата войска към Сливница.
„ Войници! Покажете нашата смелост, смажете врага, който подло и дебнешком атакува народа ни…Напред, братя, и Бог да ни оказва помощ и ни подари победа! “, обръща се князът към войската и народа с манифест от Пловдив. Войската посреща с екстаз оповестяването на войната, а където князът мине, народът го посреща с „ ура “ и „ Бог да бъде с тебе “. На 3 ноември князът е посрещнат в София с огромен възторг, а следобяд митрополит Климент отслужва молебен.
На 4 ноември княз Батенберг отпътува за Сливница с думите: „ Моята армия, без всяко подозрение, стои доста по-високо от сръбската “. Там е посрещнат с екстаз, а щаб на нашата армия се трансформира една стаичка в селския хан, в която князът не може да се изправи в цялостен растеж, а обзавеждането е походно легло и няколко трикраки стола. Бойните дейности при Сливница стартират на другия ден. По време на сраженията Батенберг е там, където заплахата е най-голяма. Спи на голата земя, споделя с бойците глада. През нощта, когато бойците спят, той готви тактиката за борбата.
В хода на войната, виждайки, че губят при Сливница, сърбите се насочат към Брезник-Перник. Научавайки за проектите им, Батенберг се връща в София, с цел да възнамерява отпора при Брезник.
„ Моето разбиране е това, че един княз би трябвало да се намира там, където грози най-голяма заплаха за народа и страната му “, споделя Батенберг.
Решителната борба е на 7 ноември. Българите войски от десния фланг нападат височината Три уши при Сливница. Превъзходството е на страната на сърбите, само че българите с доста подвиг овладяват височината. Сърбите нападат по отслабения български център, само че в багра влизат елементи от левия фланг на войската. Сръбската армия отстъпва и до края на деня българите навлизат в сръбска територия.
Този ден князът се връща в Сливница по здрач, когато сраженията са завършили. „ През цялата вечер князът бе в неприятно въодушевление. Очевидно, той се сърдеше на себе си, че в деня на една блестяща победа той отсъствува от Сливница. “, написа Симеон Радев.
Българската армия завладява Драгоманския проход и Драгоман е високомерен на 10 ноември, на 11-ти Цариброд, на 15-ти Пирот.
Европа научава за успеха на българите от белгийския вестник „ Indépendence Belge “, а материалът е изпратен от лекаря д-р Роа, лекувал бойците на бойната линия. После западна преса написа за успеха на българите и титулува княз Александър Батенберг " Сливнишкият воин ".
Стъпването на българите на сръбска територия хвърля в обезсърчение сръбския крал Милан и той декларира, че ще абдикира. Това кара австрийският пълномощен министър в Белград граф Рудолф декор Кавенхюлер да отиде в българската основна квартира и да предложи на княз Батенберг помирение.
Батенберг дава отговор, че съжалява за нещастията, провокирани от войната, само че българските войски би трябвало да влязат в Ниш, тъй като Европа по-лесно ще склони да признае Съединението. Кавенхюлер заплашва княза, че в този случай по пътя към Ниш ще срещнат австрийските войски, а след това прибавя, че влизането на австрийски войски в Сърбия ще бъде сигнал за влизане на съветски войски в България, а това ще коства трона на Батенберг. Не е известно какво е дал отговор Батенберг, само че след този диалог той прекратява бойните дейности и изпраща следната телеграма: „ Предвид груповата нота на представителите на Великите сили и на декларацията на рубрика Кевенхюлера, който ни се показа от страна на Господаря си и съобщи, че в случай че ний напреднеме още един километър, императорско-австрийските войски ще преминат в Сърбия и затова вместо сръбските войски ще срещнем австрийските и, най-сетне, като взех в съображението, че с победоносното си влизане в Пирот нашата военна чест е избавена и репутацията на войската ни е обезпечена, съгласих се да заповядам да се спрат неприятелствата и след това да се открият договаряния за изискванията на примирието. “
По предложение на Австрия се основава интернационална военна комисия, която отпътува за Пирот, с цел да дефинира изискванията за примирието. Комисията се състои от военните аташета на Силите във Виена, в нея няма нито български, нито сръбски делегати. Българското държавно управление приема комисията с запаси. След пет съвещания тя взема решение примирието да трае до 17 януари 1886 година, и в случай че не се подписа мир, да се удължи; войските да се изтеглят всеки в своята територия; границата да служи като демаркационна линия, като се образува неутрална зона 3 км. във вътрешността в територията на двете държави; както и способи на замяна на пленници и лъчение на делегати за подписване на мир.
Княз Батенберг получава от великия везир Кямил паша депеша, че единствено Турция като сюзеренна страна може да води договарянията за мир със сърбите и желае от него да му заяви " най-подходящите условия за окончателното въдворение на мира ". Ядосан, Батенберг отклонява това желание, само че следва втора депеша, с която великият везир оповестява, че в София ще дойде Маджид паша – върховен служител от Министерството на външните работи на Турция, с цел да се споразумее с него по какъв начин ще се договаря за мир. Князът дава отговор, че няма потребност от подобен пратеник, защото изискванията, които ще предложи на Сърбия, не нарушават с нищо Берлинския контракт.
На 14 декември княз Батенберг се връща победоносно в София отпред на войската. Князът постоянно акцентира, че не той, а героите от Сливница са извоювали успеха.
Мирът е подписан на 3 март 1886 година – датата на подписването на Сан Стефанския кротичък контракт, а Съединението в действителност е прието на 24 март 1886 година с подписването на Топханенския акт сред Великите сили и Турция, с който се урежда статутът на Източна Румелия.
Ваня Костадинова,
newme.bg
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ